Ненаказаният убиец

Сегашното избухване на вируса ебола в Гвинея и Либерия е едно от най-сложните предизвикателства, пред които Световната здравна организация се е изправяла, обяви миналата седмица високопоставен представител на СЗО. Епидемията е изключително сериозна, тъй като се е разпространила в няколко региона и е засегнала страни без никакъв предишен опит с опасната болест. Здравната организация досега е установила броя на предполагаемите случаи в Гвинея на 157, а смъртните - на 101. От 21 заразени в Либерия десет за починали. Най-тревожното е, че за първи път вирусът ебола се е "измъкнал" от джунглите и се е появил по африканското крайбрежие. "Имаме си работа с най-агресивния щам на ебола, наречен "Заир". Този щам убива девет от десет заразени", предупреди Майкъл Ван Херп, представител на авторитетната организация "Лекари без граници".
Ебола е сравнително "нова" болест, светът научи за нея сравнително неотдавна. За първи път за вируса заговориха през 1976 година, когато от Южен Судан и Заир бе съобщено за невиждана епидемия, засегнала африканските села в басейна на река Ебола. Жертви на заболяването тогава станаха стотици местни жители, а агонията на умиращите шокираха дори експертите. Първият случай е регистриран в Судан, но никой не знае как болестта е попаднала в тази страна. Според една от версиите, вирусът е бил докаран отвън, а в Африка той е мутирал. Частично този факт се потвърждава от откриването на ебола в маймуна от Филипините, където обаче не е бил регистриран нито един случай на това заболяване сред хората.
Ебола е микроскопичен вирус убиец - филовирус. Филовирусите убиват от 50 до 90 процента от заразените. Това е вирусно заболяване с масово поразяване на човечеството.
Учените също така предполагат, че това е първобитен вирус. Съществуват също така предположения, че библейската чума е била именно ебола.
Вирусът ебола е един от най-заразните и смъртоносни вируси. Той предизвиква хеморагична треска, в резултат на която умират 70 процента от заболелите. Вирусът се предава от животни или от човек на човек при контакт с кръвта или микротравми.
Какво всъщност става? След като попадне в организма на човек, вирусът ебола поразява клетките на имунната система, води до развиване на изключително силна възпалителна реакция, в резултат на която напълно се нарушава системата за кръвосъсирване, като едновременно възниква кръвотечение и образуване на тромби. Да се лекува такова състояние е изключително трудно, защото при кръвотечение трябва да се взимат препарати, образуващи тромби, а при наличието на тромби - препарати, които ги разтварят.
Ебола е свиреп вирус. Той убива бързо. Не се знае как да се лекуват жертвите му. Вирусът на ебола е толкова смъртоносен, че учените, които го изучават в Атланта, правят това в свръхобезопасена лаборатория, където има толкова силна вентилационна система, че тя не позволява нито един микроб да се измъкне. Преди да влязат в лабораторията, учените обличат защитни "космически костюми". А преди напускане приемат дезинфекциращ душ.
Заразяването става при непосредствен контакт със заразен организъм (човек или животно) чрез механични травми, при обмяна с телесни течности (кихане, полов контакт и др.), при контакт с кръвта. Най-тревожно е предположението, че някои щамове ебола се предават по въздушно-капков път.
При контакт с болен с щам на вируса ебола риск от заразяване е 95 процента.
Първият етап на симптомите е умора, слабост, силно главоболие, повръщане, треска. Само няколко часа по-късно започва вторият етап - започват да се пукат малките капиляри, започва кръвотечение от носа, очите, ушите. Кръвта спира да се съсирва както би трябвало да става.
Наличието на кръвотечението е признак на това, че щамът на вируса много добре се е загнездил в тънките капиляри. Вирусът е микроскопичен - той е широк едва 80 нанометра, но има чудовищни последици. Тялото му, приличащо на червей, носи ген на разрушението, карайки организмът на човека да се саморазрушава. Вътрешните органи се разкъсват на парчета, в черния дроб зейват дупки, пукат се капилярите и кръвта се излива в кухините на организма. Този процес обхваща всички вътрешни органи. Вирусът започва да разкъсва болния отвътре, превръщайки тялото му в торба кръв с желеобразни тъкани.
Още на втората седмица от заразяването започват да умират болни. В случай на оздравяване болестта продължава две-три седмици, но дълго време болният се чувства уморен, страда от главоболие, губи тегло. Окончателното оздравяване настъпва след не по-малко от три месеца.
Лечение от вируса ебола няма. Лекарите единствено предприемат строга изолация на пациентите с цел да ограничат разпространяването на болестта. надеждата е организмът на болния сам да се пребори със заболяването. И някои успяват...
Откъде се е взел този чудовищен вирус? Ето какво е известно на специалистите: вирусите не са свободно живеещи организми, които могат сами да се хранят и размножават. За да живеят и да се възпроизвеждат, те трябва да се внедрят в жива клетка и да се възползват от сложния й механизъм. Когато вирусът се заселва в животно, те често успяват мирно да съжителстват, тоест животното не убива вируса, а и вирусът не убива животното. Но когато човек се докосне до заразено животно, вирусът по някакъв начин преминава върху човека и може да стане за него смъртоносен. Тъй като ебола убива много бързо хората и маймуните, учените смятат, че вирусът би трябвало да живее спокойно в нечий друг организъм. Когато експертите открият кои организми са преносители на ебола, тогава те ще могат да вземат мерки, за да предотвратят бъдещи епидемии.
Открит остава въпросът: къде живее вирусът между епидемиите? Отговор засега няма. Няма и лек за страшното заболяване. Експертите засега изглеждат сравнително спокойни, още повече че епидемиите от ебола са сравнително редки. А и африканският пазар определено не е сред приоритетите на големите фармацевтични компании. учените продължават да търсят първоизточника. Темата за "африканската чума" заинтригува дори Холивуд и през 1995-а Дъстин Хофман спря избухването на заболяването ебола в трилъра "Епидемията". В живота обаче всичко е далеч по-сложно.
Конгоанският професор по медицина Жан Жак Муамбе, който от години изучава вируса на ебола, го смята за един от най-смъртоносните и по-опасен дори от СПИН-а.
Той помни времето, когато вирусът е открит за първи път. "Тогава смятахме, че вирусът се ограничава само с екваториалните гори, но след избухването на епидемии в саваната, разбрахме, че той се разпространява и в такива местности", казва Муамбе. Учените все още не знаят кой точно е преносител на заболяването. "Засега смятаме, че това са прилепите, големите прилепи, които ядат плодове. Това обаче тепърва трябва да се потвърди", казва професорът. Експертите наистина твърдят, че в месото на прилепите е откриван вирусът. И доста време се смяташе, че болните са се заразили с месо от диви животни. В африканските джунгли "горското месо", в това число месото на маймуни и прилепи, се смята за деликатес. Именно то може би е източникът на заразяване на жителите на Централна Африка. Експертите обаче твърдят, че има случаи на заразяване на хора, които не са яли нито маймунско месо, нито прилепи. Значи хората са се заразили по някакъв друг начин.
"Засега няма нито ваксина, нито лекарство, така че единственият начин да се борим с еболата е чистотата и ограничаване на източника на разпространяване, казва професор Муамбе. Това означава, че болестта трябва бързо да се определи и да се изолират заразените хора. Така може да  спрем вируса и да го върнем обратно в джунглата, откъдето е дошъл".
Инкубационният период на еболата е близо три седмици. Симптомите на заболяването обаче приличат на тези на маларията и холерата и често не е лесно да се постави точна диагноза.
Професорът предупреждава, че светът трябва съвсем сериозно да се заеме с това заболяване и бързо да разработи ваксина, тъй като то се разпространява по-бързо от СПИН и в същото време е изключително агресивно и смъртоносно.
Трудни са и условията, в които са принудени да работят специалистите. "Лекари без граници" се принудиха да напуснат южната част на Гвинея, заради погром в изследователския център в град Масента. Оказва се, че гвинейците забелязали, че ако болен отиде в болницата, след това има шанс той да бъде видян отново жив. Ако пациентът обаче отива в изследователския център (където го изолират от другите хора, опитвайки се да спрат бързото разпространяване на болестта), то той обратно повече не се връщал. От това местните жители направили извода, че за всичко са виновни лекарите, съобщи изданието "Guinee news". Тълпата атакувала центъра, където се трудили десетки лекари, специално пристигнали тук от Европа, и унищожила цялото оборудване. За да се избегне гибелта на хора, полицията се принудила да стреля предупредително във въздуха.
Местните власти се опитали да успокоят развилнялата се тълпа, обяснявайки, че в тази ситуация изолацията на болните е крайно наложителна. Местните жители обаче трудно приели обясненията и европейските лекари решили да напуснат опасния регион, оставяйки хората на грижите на местните медици.
Засега "Лекари без граници", а също така и другите международни специалисти, така и не могат да открият кой е източникът на смъртоносната треска, погубила само за няколко дни вече над 100 души. Известно е само, че сегашният вариант на болестта за последен път се е срещал преди няколко години в Демократична република Конго.
Според данни на министерството на здравеопазването на Гвинея, процентът на смъртността при Ебола достига 75% от общия брой заболели. Страната не е в състояние да се справи сама с болестта, призна официалният представител на УНИЦЕФ в Гвинея Мухамед Айойя.
Защо обаче ебола не плаши света? Отговорът е простичък - засега вирусът върлува само в Африка.  Дори и в предупреждението на Световната здравна организация звучи успокояващото "това не засяга вас". А проблемите на Черния континент обикновено не впечатляват особено силно останалия свят. Някой да се е притеснил кой знае колко от това, че СПИН-ът буквално мори Африка? Че туберкулозата също е една от най-честите причини за смърт на континента - всяка година от нея умират 500 хиляди души. Жълтата треска, която се пренася от комарите, годишно поразява близо 150 000 африканци. И забележете - става въпрос за лечими заболявания. Какво да говорим за такива като ебола, които все още никой не знае как да лекува.
Успокоението обаче, че това е проблем на Африка, в днешния глобален свят звучи, меко казано, несериозно. Рано или късно някой ще донесе ебола от Африка и тя ще плъзне по целия свят. Ебола беше болест на бедните страни, прекалено снизходителното отношение към него обаче доведе до това, че сега вирусът заплашва и богатите. Можем само да се надяваме, че ако се разболеем, ще сме сред онези късметлии, чиято имунна система успява да се пребори с болестта...


Вирусът ебола е изключително агресивен, сегашният щам убива 9 от 10 заразени, твърдят експертите


Жертвите на вируса в Гвинея са вече над 100 души


Специалистите предприемат изключителни предпазни мерки, когато става въпрос за ебола


Гвинея е една от най-бедните страни в света - 47 процента от населението там живеят под чертата на бедността