Как поредният "Хитлер" мобилизира за нова война

Флоид Рудмин,  
Тромсьо, Норвегия

Събитията в Украйна се развиват все по-бързо и по-бързо. Опасностите от икономическа парализа на страната и от ескалация на конфликта с Русия са напълно реални. Всички ние трябва да си дадем сметка за историческите ни пристрастия, когато тълкуваме, правилно или не, дадени събития. Собствената ми позиция е против войната. Настоящият момент, в исторически план, не е за геополитическите силови ходове и военни съюзи.  Аз съм професор по социална психология в Университета в Тромсьо в арктическата част на Норвегия близо до руската граница. Нямам специални познания за Русия, различни от тези на конвенционални източници (Google, Wikipedia, JSTOR). Моята фамилия е литовска, през 1897 г. дядо ми емигрира в Норвегия, когато Литва е под контрол на Русия.
Прочутото изявление на Джеймс Джойс, че "историята е кошмар", от който трябва да се събудим, много точно описва текущите събития в Украйна. Нациите, участващи в тях, имат своите пристрастия поради верни или неверни спомени, пропуски и митологизирана история, запечатани в съзнанието им. Хаос на площада Майдан, неофашисти на власт в Киев, Русия анексира Крим - образи от теста на Роршах, който всеки интерпретира по различен начин в зависимост от историческите си пристрастия, които владеят съзнанието.

Нашите национални спомени

имат способността да ни карат сляпо да мразим и да сме готови да воюваме. Историята, на която вярваме, ни прави лесни за манипулиране и склонни към пагубни действия.
На 5 март Хилъри Клинтън заяви, че загрижеността на Путин за руснаците в Украйна е като загрижеността на Хитлер за германците в Полша и Чехословакия. Това е същата онази загриженост на Роналд Рейгън за американските студенти по медицина в Гренада, с което той оправда, през 1983 г. окупирането на тази малка островна държава. Хилъри Клинтън също заяви: "Ние можем да се поучим от тази тактика, използвана и преди." Това е добър съвет, особено ако вземем предвид тактиката на:
а) олицетворяване на нация с личното име на нейния лидер
б) етикетирането на лидера с "Хитлер".
Това е сигурен начин да се разбуди демонът на американската национална памет и САЩ да се мобилизират за нова война със злото, олицетворено от "новия Хитлер". Джон Кери заяви, че Асад е Хитлер. Джон Маккейн заяви, че Кастро е Хитлер. Джордж Буш заяви, че Саддам е Хитлер. Доналд Ръмсфелд заяви, че Чавес е Хитлер. Списъкът на лидерите, които САЩ окачестви като Хитлер, включва Алиенде (Чили), Нориега (Панама), Ортега (Никарагуа ), Милошевич (Сърбия), Арафат (Палестина), Кадафи (Либия), Ахмадинеджад (Иран) и Ким (Северна Корея).
Хитлер в действителност бе победен по-скоро от СССР, отколкото от САЩ. След битките при Сталинград през февруари 1943 г. и тази при Курск през август 1943 г., Германия реално загуби Втората световна война. D Day (десантът в Нормандия) е една година по-късно, през юни 1944 година. Съветската армия причини повече от 90% от общия брой германски жертви. Независимо от това, американците помнят, че именно те са тези, които победиха Хитлер.

Американците също помнят "Аламо"

През 1835 г. американските заселници в мексиканската територията на Teксас се почувстват застрашени от правителството на Санта Ана в Мексико Сити, дошло на власт чрез преврат. През 1836 г. американските заселници в Тексас обявяват независимост, а по-късно договарят анексирането на територията към САЩ. Така че американците могат, ако желаят, да разберат защо жителите на Крим са се почувствали заплашени от правителството в Киев, което дойде на власт с преврат, и защо Крим също обяви независимост и договори анексиране с Русия. Освен това, за разлика от Тексас, Крим е бил по-рано част от Русия за повече от 170 години.
Точно както Аламо е изконно историческо място за американците, така също Кримската крепост в Севастопол е икона за руснаците. И двете символизират непоколебима смелост и саможертвеност пред лицето на многократно превъзхождащата вражеска армия.
Америка преживява нахлуването на чужди сили по време на войната за независимост през 1770 г. и отново, в по-малък мащаб, по време на войната от 1812 година. Но само две чужди нападения са запечатани в американската историческа памет с необикновена сила. Първото е на 7 декември 1941 г., атаката над Пърл Харбър, продължила по-малко от 2 часа, при което са убити 2 400 американци. Другото е 11 септември 2001 г., атентатът срещу Ню Йорк и Вашингтон ДС, продължил по-малко от 3 часа и взел 3000 жертви. Гневът на американците, дълбок и нестихващ, ги накара да приемат заделянето на неограничени военни разходи, несъобразяването със законността, в името на предотвратяване на бъдещи подобни атаки. Именно поради това те би трябвало да разберат защо Русия също така отделя неограничени средства и свива гражданските права със същата цел - предотвратяването на нови нападения на нейната територия от вражески сили. САЩ не са    

преживявали външни нашествия

защото от Изтока и Запада е естествената бариера на двата океана, а от север и юг са обградени от миролюбиви и с не много силна военна мощ страни. Русия няма защитни естествени бариери и винаги е имала агресивни съседи от три страни. При все, че забравят или отричат тези исторически факти турци, поляци, шведи, французи, германци, англичани и японци неведнъж са нападали Русия.
Не е нещо уникално, че Петър I или Путин се стремят съседните държави да не представляват военна заплаха. Това е колективна памет на руския народ, претърпял многократни инвазии. Всяка историческа епоха има своята военна свръхсила, и всяка свръхсила на свой ред е нападала Русия:
- Монголската суперсила. Монголската империя е най-голямата в историята, завладяла китайската и Персийската империя. През 1238 г. монголската армия пресича река Волга с 35 000 коннни стрелци, подкрепени от 70 000 турски войни и китайски обсадни съоръжения. Те завладяват голяма част от територията на Русия, Крим включително. През 1240 г. те завземат Киев и убиват повечето от 50 000 жители на града. Около 500 000 от населението на Киевска Рус - руснаци, украинци, белоруси - са убити по време на монголското нашествие. В продължение на няколко века местните ханове продължават да нападат Русия.
- Османската суперсила. В разгара на своята власт през 1600 г. Османската империя контролира половината от средиземноморския свят и всички регионите на Черно и Червено море. Кримските татари, снабдяват пазара на роби на империята, като "прибират от степта" около 2 милиона пленници само между 1500 г. и 1700 г... През седмата Руско-турска война руснаците завладяват Крим и най-накрая се освобождават от татарски набези и робството. През 1783 г. Русия присъединява Крим. Това е по същото време, когато американските колонии най-накрая се освобождават от британското потисничество и данъчно облагане.
- Наполеоновата суперсила. Наполеон, обединявайки вдъхновяващите идеали на Френската революция, силовата дипломация, както и нови военни тактики на многочислена армия и мобилна артилерия завладя континентална Европа само за 9 години. През 1812 г. Наполеон сформира най-голямата армия, която Европа е виждала - 600 000 войници, включително 98 000 от Полша. Въпреки че Наполеон печели битки във Вилнюс, Смоленск и Бородино, руската стратегия на изгорената земя, отстъпление на огромни разстояния, включително евакуация и опожаряването на Москва,  деморализира и обрича на глад завоевателите. Сравнително малко са оцелелите от зимното отстъпление от Москва.
- Нацистката суперсила. Хитлер обедини идеалите на фашизма, силовата дипломация, новите военни тактики на блицкриг и завладя континентална Европа само за 2 години. През 1941 г. Хитлер събра най-голямата армия, която Европа е виждала някога - 3,2 милиона германски войници и около 500 000 от Италия и Румъния. Въпреки че Хитлер завладя обширни територии, той не успя да превземе Москва, Ленинград, Сталинград или петролните залежи на Каспийско море. Съветските жертви наброяват 8-13 милиона войници и 20 милиона цивилно население. Като пример 200 хиляди войници и 1,2 милиона цивилни са загинали при обсадата на Ленинград. Докато общият брой на убитите американци по време на Втората световна война възлиза на 418 000 военни и по-малко от 2000 цивилни.
Американската суперсила. САЩ обединиха идеалите на демокрацията, силовата дипломация, нови тактики на diversionni операции, модерни оръжейни технологии и икономическа война, за да постигне това, което се нарича "full spectrum dominance" - "тотална доминация". Като се имат предвид собствените им огромни военни ресурси и тези на останалите 27 страни членки на НАТО, които САЩ контролира, плюс ресурсите на азиатските им съюзници Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея, САЩ командват

най-голямата военна сила,

която светът някога е виждал. Както и при предишните суперсили, САЩ и нейните съюзници от НАТО изглежда също имат въжделения към Русия. Може би историята на Студената война ги кара да объркват Русия със СССР и с многобройни престъпления по време на диктатури на Сталин (грузинец по произход) и Хрушчов (украинец по произход). Или може би расистки схващания за руснаците като "untermensch " (нисша раса) са все още живи в западния начин на мислене. Или може би огромните ресурси на Русия са твърде атрактивни, за да бъдат оставени неприсвоени.
Президентът Горбачов позволи обединяването на Германия въз основа на обещанията от президента Буш и канцлера Кол, че НАТО няма да се разширява на Изток. Но НАТО направиха точно това, дори покани Украйна и Грузия за евентуално членство.  Грузия е по-близо до Индия, отколкото до Северния Атлантически океан. САЩ са решени да инсталират противоракетни системи в Полша, под предлог за защита от несъществуващи ирански балистични ракети, но пък също така способни да унищожат ядрената защита на Русия. Последните подслушани телефонни разговори разкриха, че длъжностни лица от Държавния департамент на САЩ, Виктория Нуланд и Джефри Паят, вече са избрали антируски правителствен екип, който да замени демократично избраното украйнско правителство, все още на власт. Хаосът в Киев, причинен от неидентифицирани снайперисти, доведе до падането на демократично избраното правителство. Според американския план селектираното от тях антируско правителство, което взе властта в Киев, трябваше бързо да бъде декларирано като легитимно от страните членки на НАТО.
Лесно можем да разберем защо Русия възприема тези събития като тактика на следващата суперсила, която се готви да я нападне. Напълно предвидимо е, че Русия ще реагира така, че да се защити без оглед на цената, която ще трябва да заплати. Чиста психологическа манипулация е да се твърди, че Путин е "Хитлер" или че Сталиновата Червена армия отново заплашва Европа.    

Американците не знаят нищо

за руската история и нямат национален опит от чужда инвазия и затова не могат да избягат от пределите на собствената си реторика на Студената война. Те не могат да си представят историята, видяно от руска гледна точка. Европейците обаче познават ужаса на войната на собствената си територия и добре си спомнят своята история и нападенята си над Русия. В настоящата криза европейските нации трябва да се възпротивят и вразумят сегашната суперсила, преди инцидентът да се е превърнал в конвенционална война, която да се превърне  в ракетна, която да прерасне в ядрена. Тези преходи могат да отнемат не повече от 30 минути. В настоящия момент на човешката цивилизация световната общност има по-неотложни приоритети, от тези да преповтаря кошмарите на историята.

Превод Мария Николаева