Физическа или митическа личност е бил Исус

В библейските текстове няма нито един ред за физическия образ на Исус Христос. Теолозите го обясняват с това, че целта на Новия завет преди всичко е да акцентира върху словото на Месията, а не върху неговото лице, тяло и дрехи. Също така библейският текст не се спира и на подробности около чудесата, които прави Христос, защото те биха отклонили вниманието на читателя от основното внушение - проповедите, съветите и притчите на Божия син.
Въпреки това не липсват факти и изрази, чрез които можем да си представим лика на Спасителя. Все пак Богочовекът е бил познат на населението на Юдея, Самария и Десетоградие. Може да се предполага, че по времето на император Константин Велики е имало запазени негови изображения, но сигурно те са давали обобщена представа. Времето ни е оставило само иконата, но не и портрети на Исус.
Според някои исторически сведения Христос е имал цвят на лицето, подобен на узрял житен клас. Очите му били светли, с ясен и изразителен поглед. Носът му бил удължен, а косата - разделена на път, се спускала на вълни по раменете. Впрочем за "русокосия" Христос съществува една хипотеза, че негов реален баща бил светлоликият и светлокос римски войник Пантер. Но езиковеди и историци доказват, че това недоразумение идва от преиначаването на израза "Син на Девица" (Hyios Parthenou) в "Син на Пантер" (Hyios Pantheras).
В последно време образът на Спасителя бе възстановен по следите от плащеницата, в която е бил погребан. Специалисти изчисляват, че той е бил висок 177 см и е тежал 80 кг. Бил е мургав, както го изобразяват художниците от Ренесанса.  С техника на НАСА бе направен триизмерен образ на отпечатъка на лицето му върху Торинската плащеница, но интерпретацията на художниците по негативните образци, получени от плащеницата, е твърде различна.
Казват, че черно-бялата снимка на Исус Христос, направена от Торинската плащаница, била показана на Шри Сатия Сай Баба, вече покойник, когото индийците смятаха за жив бог поради способността му да върши чудеса и да съживява мъртъвци. Сай Баба с един замах изтеглил черно-белия образ от снимката и проектирал същия образ в цветни краски.

Предполагаем образ на Исус

Изследователи на историята на древния свят правят логическото заключение, че след като до 30-ата си година Исус е работил като дърводелец, то би трябвало да си го представим като мускулест и загорял от слънцето млад мъж, който, вероятно е бил 155 см висок, каквато е била средната височина на мъжкото население по онова време в онези земи. Бил тъмнокос, често се смесвал с тълпата, за да не го открият преследвачите му. За да бъде разпознат, Юда го целува в Гетсиманската градина. Имал е брада, както повечето свои съвременници.

Позитив и негатив на Торинската плащеница

Срещу търсенето на физическия лик на Назарянина се обявяват редица учени от XVIII и XIX век, между които Дюпон и Алберт Калтхоф, които напълно отричат живия Христос. Отричат го и по-късните изследователи Смит, Артур Древс и др. Те смятат Исус за модификация на митовете за Озирис и Аполон.
През октомври 1808 г. Наполеон Бонапарт разговарял във Ваймар с поета Виланд за християнството и в един момент му прошепнал на ухото, че големият въпрос бил дали Исус Христос изобщо е живял. В случая Наполеон споделя скептицизма на Константен Франсоа дьо Волие, който в книгата си "Развалините" оспорва историчността на Исус. През 1840 г. пък берлинският ученик на Хегел, Бруно Бауер, в книгата си "Критика на евангелската история на Йоан" се опитва да докаже, че библейският Христос е чисто религиозна конструкция и няма нищо общо с историческия Исус.
За екзекутирането на Исус историкът Тацит научил от Пилат Понтийски след връщането му в Рим, но въпреки това в своите писания той отбелязва лаконично: "При Тиберий в страната цареше спокойствие". За прочутия историограф това означава: никакви важни събития. Явно разпъването на кръст на един съмнителен галилейски пророк с амбиции за Месия, е било дреболия. Не можем да го обвиняваме в късогледство в едно време, когато не липсвали пророци, вещаещи края на света.
През 62 г. се появява някой си Исус, син на Анан, един необразован селянин, който започнал да оплаква Йерусалим и Храма, младоженците и младоженките и изобщо целия народ. Понеже не могли да го усмирят, го наказали с бой с камшици до кръв. По време на обсадата на Йерусалим от Тит един камък, хвърлен от катапулт, го убива.
Други, обявили се за месиански фигури, са Менахем, Симон бен Косиба и т.н. Любопитно е, че традицията да се появяват месии продължава и в следващите векове. Стендал пише, че през 1760 г. в Германия се бил развихрил месията Розенфелд, който обявил Фридрих Велики за въплъщение на сатаната.
Обратно на невярващите в Богочовека, за реална личност и за носител на високи нравствени качества смятат Исус Давид Щраус, Ернст Ренан, Емил Лудвиг и др. Ако приемем, че четирите евангелия не са писани в години, когато животът на Христос силно се е митологизирал, то в тях можем да намерим най-достоверните текстове за биографията на Спасителя. Документи за живота на Месията са и всичките 21 апостолски послания, както и деянията на самите апостоли.
Битува мнението, че животоописанията на Христос са били около 200 и че са писани между 50 и 120 години след неговата Голгота. Между тях са били евангелията на Петър, Тома, Мария Магдалена, Варнава и др. Всички те са били отречени от светите отци като недостоверни. Да не забравяме, че устната религиозна апологетика и полумитичната писменост са били типични за Палестина по онова време. Тяхното текстово фиксиране става в много по-късни времена. За сравнение - "Илиадата" и "Одисеята" също са странствали в устен вид, преди да бъдат записани.
Като много по-автентичен исторически документ се сочи съчинението на юдейския историограф Йосиф Флавий "Юдейски древности". Там се казва: "По онова време живееше също и Исус, мъдър мъж, доколкото той може да бъде наречен човек, защото той извършваше удивителни дела като учител на хората. Той привлече към себе си много юдеи, както и много елини. И този беше именно Христос. Макар Пилат по обвинение на нашите народни първенци да го подхвърли на кръстна смърт, останаха му верни тези, които го бяха обикнали отначало. Тогава той им се яви на третия ден отново жив, както пророците Божии бяха предсказали преди това. И до днес съществува община от християни, които се наричат по негово име".
Изследователите на библейски текстове с основание са се усъмнили, че един фарисей, какъвто е бил Йосиф Флавий, не би могъл да възхвалява Христос като "мъдър" и "учител на хората", тъй като му се явява религиозен противник. Оригиналът на "Юдейски древности" не е запазен и съмнението около реалната личност Исус Христос е основателно. Това съмнение бе разплетено след откриването на арабския препис на историята на Йосиф Флавий, в която се говори за Христос като за действителна личност.
Римският историк Корнелий Тацит в своите "Анали" споменава Исус като автор на "зловредно суеверие", което било "пагубно" както за Юдея, така и за Рим.
Съвременният историк проф. Фида Хаснен твърди, че знае за оригинално писмо от Пилат до император Тиберий Цезар, което се съхранявало строго във Ватиканската библиотека. Ето част от него: "Един ден наблюдавах сред група хора млад мъж, облегнат на дънера на едно дърво, да говори спокойно на заобикалящата го тълпа. Казаха ми, че това бил Исус. Това бе очевидно поради голямата разлика между него и тези около него. Русите му коси и брада го правеха да изглежда някак божествен. Беше на около 30 години и досега не бях виждал такова приятно и мило лице... Тъй като не исках да го безпокоя, си тръгнах по пътя, като наредих на секретаря ми да се присъедини към групата и да слуша. После секретарят ми каза, че никога не е чел в трудовете на философите нещо, което би могло да се сравни с учението на Исус, и че той нито заблуждава хората, нито е агитатор".
Физическа или митическа личност е бил Исус Христос?
Редица изследователи са на мнение, че Исус е бил в юношеските си години в Индия и там е научил тайната на оживяването. Благодарение на това е успял да "възкръсне" след разпъването си и тайно да отпътува за Индия. Там дори е открита надгробна плоча, върху която личат пронизани от пирони човешки ходила на краката и надпис с името Иса. Според евангелистите пък Месията се е сбогувал с живота с думите: "Господи, Господи, защо ме изостави?" и "В твоите ръце полагам живота си."  След това дълбоко въздъхнал и обронил глава. Текстовете обикновено се цитират на арамейски - езика на който е говорил Христос.
И така, въпросът с битието и смъртта на Богочовека съпътства вековете. Периодично се изявяват месии, които вещаят края на света; ако пък те не се появят, то разни псевдоисторици измъкват някакво древно писание или календар, изчисляват "точна" дата и започват да плашат хората с Вселенска гибел, с Армагедон, с космически сблъсък с метеор и какво ли още не. Вероятно още дълго време човешката история ще продължава да се пълни с всевъзможни небивалици.

 
Кръстът - между декоративния мотив и разпятието

Различни варианти на кръста

Кръстът като декоративен мотив е по-стар от кръста като уред за мъчение. Като декоративен мотив той се появява у финикийците - символ е на жертвоприношение, и у германците - знак за вълшебно покровителство.
Като уред за мъчения той вероятно е преминал от скитите у асирийците, от които на свой ред са го възприели персийците и картагенците. У римляните кръстът се появява едва след Пуническите войни; именно те го въвеждат в Палестина, като наказанието е било за всички, които не можели да се похвалят със статут на римски граждани.
Цялата древност е познавала кръста без връх, Т-образният кръст, свързван с идеите за живот, спасение и щастие. Халката на върха на този кръст го превръщала в символ на безсмъртието, ключ на живота за древните египтяни.
Кръстът с формата на У бил знак за разпознаване на питагорейците, понеже символизирал  двата пътя на мисълта.
Кръстът с формата на Х е наречен Кръст на св. Андрей - този апостол, брат на св. Петър, бил приел мъченичеството в Патрас на кръст с полегнали рамена.
По времето, когато кръстът се използвал за мъчения и екзекуции, християните избягвали обективното или мисленото му изображение. Щом император Константин премахнал мъчението на кръст, употребата му на символ се увеличила. Самият Константин, за да увековечи кръста, който забелязал в небето преди битката си с Максенций, наредил на императорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "In hoc signo vinces". Това ще рече: "С този знак ще победиш". Оттогава кръстът започнал да се извисява над къщи, дворци, черкви, площади.
Разпятието се появило едва през VI век. Докато латинците възприемали кръста от Голгота, гърците предпочели кръста с еднакво дълги рамена и този кръст е емблема на Савойската династия, властвала над Италия. Също така е емблема на Швейцария и на Червения кръст. Но трябва да отбележим, че знамето на тази хуманитарна асоциация, на което е изобразен червен кръст на бял фон, е обратно симетрично на швейцарското знаме, на което има бял кръст на червен фон.
От гръцкия кръст са произлезли кръстът на св. Георги, възприет от англичаните, Йерусалимският кръст с Т-образни краища, който се е превърнал в емблема на френските скаути, и малтийският кръст на рицарите на св. Йоан от Йерусалим, които преди да се установят на своя остров, са властвали над Родос и Кипър.
Всъщност най-разпространеният символ по света е пречупеният кръст - "свастика" на санскритски. Той се открива в Суза, Елам, Китай, Япония, Малайския архипелаг, Полинезия, в басейна на Мисисипи, Бразилия, Гана, Судан и Конго. В Европа се появява при германците в бронзовата ера и се открива от Испания до Скандинавия и Бесарабия.
Непознат е само за австралийците и семитите. От 1919 г. Хитлер го избира за своя емблема, но фюрерът не е бил особено запознат със символиката и не знаел, че съществуват два кръста-свастики: единият бил насочен наляво и означавал изкачване, раждане и щастие; другият, насочен надясно, означавал упадък, падение и смърт. Хитлер избрал втория и на всичко отгоре го направил черен. Известно е какво се е случило по-нататък...
Накрая нека отбележим, че вертикалната черта на кръста означава сила, живот, мъжко начало, а хоризонталната - мир, покой, медитация, женско начало, първични води.

Колко тежи човешката душа

Сканиране на човешкото тяло при напускане на душата

Известно е, че Леонардо да Винчи е стоял край леглата на умиращи и веднага след настъпването на кончината им е правел аутопсия, за да провери какви изменения са настъпили във вече бездиханното  тяло. Освен него десетки средновековни анатоми и алхимици са се стремели да разберат как душата напуска тялото. Стигнало се до парадокси да се затварят херметически в оловни ковчези болни, на които след няколко минути им предстояла раздяла с живота.
За съжаление изследователите нищо не забелязвали, а се надявали да видят отлитащо към небето бяло кълбо, пулсираща светлинна енергия, ефирно тяло с формата на пърхаща птица и т.н.
Първите сериозни научни опити за откриване и измерване на човешката душа са направени от д-р Дънкан МакДугъл преди един век. През 1901 г. шестима умиращи от туберкулоза се съгласили да участват в експеримента на лекаря. Претеглили с прецизна везна телата им преди и след смъртта. Теглата и на шестимата спаднали с по 21 грама.
Проф. Коротков пък снимал аурата на умиращи пациенти в болница в Санкт Петербург. Светлината на аурата продължавала дори след физическата смърт на телата в продължение на няколко часа, след това постепенно се разсеяла и се разнесла в пространството...
Неговият колега проф. Госков използвал възможността на водата да "помни". Той поставял в близост до умиращи пациенти съдове с предварително пречистена вода. След десет минути изследвали стъклениците с водата. Наблюдавали структурни промени в кристалите на течността, които за всеки човек били уникални. По този начин не само доказали наличието на душа, но установили, че всяка отделна душа, подобно на пръстовите отпечатъци, е различна.
Шведският лекар Нилс О,`Якобсен пък стига до извода, че теглото на душата на човека зависи от факта дали издъхващият е имал щастлив или нещастен живот...

Температурата в Ада? А в Рая?

Входът към Ада

От стенописите в черквите е известно, че в Ада грешниците живеят в катранени котли, сред огньове, тъмнина и миризма на изгоряла сяра.
За да изчислят действителната температура на Ада, учените използвали пасаж от Апокалипсиса, в който пише: "...за неверниците е отредено място в езерото от горящ огън и жупел". Следователно температурата в Преизподнята трябва да е равна или малко по-висока от точката на топене на жупела (сярата). При нормално налягане сярата кипи при 444,50 градуса по Целзий.
А за да измерят температурата в Рая, учените се позовали на пророк Исая: "...светлината на луната е като на слънцето, а на слънцето е седемкратна като светлината на седем дни". Учените приложили сложен закон, известен във физиката като IV закон на Щефан-Болцман. И стигнали до извода, че температурата в Рая е 232 градуса по Целзий.
От всичко това следва изводът, че Адът се намира в центъра на Земята, защото там температурата е 6000 градуса. Единственото място на нашата планета, където има температура около  450 градуса, това са горещите извори на океанското дъно. А що се отнася до Рая, то един от слоевете на атмосферата, наречен термосфера, е с температура около 200 градуса, така че може Раят действително да е на небето.
Разбира се, тези изчисления на учените бяха посрещнати на нож от богословите, които ги намират за безсмислени и самоцелни.

Станко Нацев