Копие прободе реброто Христово

Минчо Тунев

Какво са страстите Господни и защо последната седмица от земния път на Исус се нарича Страстната неделя. Страст иде от думата страдание, защото това са дните, в които Христос е подложен на страшни мъчения и е разпнат на Голгота. Тези мигове са описани еднакво в четирите евангелия и всички - Матей, Марко, Лука, посочват един римски стотник, който стои непрекъснато срещу Него и възкликва, че страдалецът на кръста е Божи син, а Йоан уточнява: "...но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода".
Голгота - лобното място, на което била изпълнявана най-жестоката присъда по това време - разпъването на кръст, била под плътна охрана. Тук били воините от отряда на стотника Лонгин.
Описаният от евангелистите стотник имал пълното име Гай Касий Лонгин (високия). Той успял да открие в унижавания и измъчен Христос Божия син и да остане в историята. А копието му до днес вълнува умовете...
Разпъването на кръста е най-позорната и най-страшна екзекуция в Древния Рим. На нея са осъждани разбойници, метежници и роби с тежки престъпления. На разпятието човек можел да издържи дни, страдайки от такава жажда, треска и непоносими болки, че молел мъчителите си за смърт.
Както описват евангелистите, с приближаването на нощта на Разпети петък не подобавало да оставят телата на тримата разпнати непогребани. Старейшините помолили Пилат да разреши да умъртвят жертвите на кръста и той се съгласил на тази милост. Като стигнали до Христос, виждат, че Той вече е издъхнал. И Лонгин, за да се убеди в неговата смърт, пронизва ребрата Му, от раната пръсва кръв в лицето на центуриона, който веднага се изцелил от отдавнашна катаракта и придобил духовно зрение.
Тъкмо на него и войниците му се паднало да видят и да свидетелстват за Възкресението. Предложили им много пари, за да мълчат, но те решили да посветят живота си на Бога. Приели кръщение, напуснали войската и скришом заминали за Кападокия, където стават проповедници. По следите им са изпратени млади воини, за да отсекат главата на Лонгин и да я донесат в Йерусалим.
Според преданието, воините донесли главата, но после всички те приели християнството и умрели като мъченици. А копието, обагрено с кръвта на Спасителя, има своя отделна история, изпълнена с множество легенди и послания. В християнския свят то е почитано като една от най-великите светини.
Още в библейски времена копието принадлежало на Исус Навин, който сринал стените на Йерихон. Безумният цар Саул се опитал да убие с него младия цар Давид. С това оръжие в ръце цар Ирод дал нареждането да бъдат изтребени младенците във Витлеем.
Много от легендите, както често става в историята, противоречат една на друга. Копието ту изчезва от погледите, ту отново се появява. Следите му лъкатушат през победоносни войни на римските императори, в сражения на кръстоносците, крие се в храмове и папски дворци. Владеели са го хунският вожд Атила, император Юстиниян I, Карл Велики, Хенрих IV, Фридрих Барбароса, Карл IV...
Това копие се превръща в магическа вещ, с чиято помощ може да се достигне слава, богатство, власт и дори безсмъртие. Легендите дотолкова набъбват, че днес са известни четири древни копия, които претендират за оригинал. Те се пазят във Ватикана, Краков, Виена и Ечмиадзин.
Предполага се, че ватиканското копие (в базиликата Свети Петър) произхожда от Йерусалим. Преминавайки от едни владетелски ръце в други, то било откупено от Людвик IХ и положено в специално построен храм-реликварий - Сент Шапел. Пренесено е в Рим през ХVIII век. Но още преди това - през ХIII-ХV век, историята му се обърква: появяват се свидетелства едновременно за две копия или, възможно, за две части на едно и също копие.
Що се отнася до Краковското копие, най-вероятно то е римско. Но най-известно е Виенското копие, съхраняващо се в Хорбург, в дворцовата съкровищница на Хабсбургите. Неговото тайнствено "очарование" се дължи на фанатичната вяра на Хитлер, че то ще му помогне да стане стопанин на света. Още в младите си години бъдещият фюрер често стоял пред витрината във виенския музей, вторачен в металния накрайник, наречен "Копието на Отон Трети" - император на Свещената римска империя.
В началото на войната, след влизането на немците в Австрия, реликвата била в ръцете на вече настоящия фюрер. До последните години на войната я криели в Нюрнберг, в края на краищата се оказала в американски ръце. Според една от версиите, скоро копието било върнато във Виена. Според друга - по-екзотична, но по-малко достоверна - в Австрия била върната само реплика на копието: или немците успели да изнесат и скрият оригинала, или той е останал у американците.
Краят на този спор е поставен през 2003 г., когато виенското копие минава през експертиза. Британският експерт Робърт Фрезър официално заявява: "Изработено е през VII век". Но вътре в копието била вградена желязна част, която може да бъде римски гвоздей. Възможно от Исусовия кръст на Голгота. На копието може да се разчете надпис: "Копие и гвоздей Господен".
В историческите хроники се срещат удивителни разкази за победите на притежателите на копието на Лонгин, за проляти реки от кръв. Но може ли свещеният предмет, завършил Божия замисъл за великата жертва, да стане оръдие? Римското, Краковското и Виенското копия са участници в битки и съвсем не отговарят на представите за висшето предназначение на една светиня.
Но има още едно - четвърто копие, което не е опетнено от кръвта на сраженията и се използва само за богослужебни цели. То е известно с чудеса и изцеления. Съхранява се в Армения - първата страна, приела християнството. В съкровищницата на Ечмиадзин - център на Арменската апостолска църква - копието са пази от ХIII век. Светинята била донесена още от апостолите Фадей и Вартоломей, основоположници на арменската църква, впоследствие мъченици за вярата.
Копието е изковано от желязо през I век. А формата му напълно отговаря на следите от раните на гърдите на Исус, запечатани върху лененото платно на Туринската плащеница. Криминалистите потвърждават: раната на дясното подребрие е нанесена от копие с метален връх от 4,5 сантиметра; поразени са плеврата, белият дроб и сърцето. Под раната на плащеницата е останала следа от кръв група А+, изтекла, когато тялото се е намирало във вертикално положение.
Специалистите по древни оръжия твърдят: такъв удар не може да бъде нанесен нито с тежко копие хаст, каквото носели пехотинците, нито от копие на кавалерист (пилум). Съдейки по следата върху плащеницата, раната е от копие тип лонхе - оръжието на римските легионери.
За разлика от римското, краковското и виенското, ечмиадзинското копие няма военна история и никога не се е използвало за убийства на хора. Редом с него винаги са ставали чудеса, зафиксирани в манастирските документи. В ХVIII век, по време на чумна епидемия, то било отправено в Грузия, за да се спре там разпространението на смъртоносната болест.
Веднъж на седем години, при варенето на светото миро, с ечмиадзинското копие разбъркват елея, с който при църковното тайнство на кръщението помазват челото и гръдта на човека, защото в него има частица от кръвта на Спасителя.