Нашето общо Черно море

Светлана Сметанина

До юли 2014 г. България е председател на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Разговаряме с председателя на Руския национален комитет на ОЧИС Виктор Архипов за това, защо тя бе създадена и какви задачи се решават в нейните рамки.
Организацията за Черноморско икономическо сътрудничества съществува вече повече от 20 години. Какви са основните успехи, които тя постигна за това време?
Най-важното е, че обстановката бе стабилизирана. Тази организация бе създадена преди всичко с цел да осигури международна стабилност в Черноморския регион. Защото в един момент Гърция и Турция решаваха териториални въпроси, имаше проблеми на Балканите, но за 22 години ОЧИС съществено промени тази ситуация. Освен това много беше направено за подобряване екологията на региона като цяло. По-специално, много се работи и ще продължава да се работи за унищожаването на боеприпасите, останали в Черно море от времето на Втората световна война.
Един от главните проекти, над които се работи в ОЧИС е изграждането на Черноморска околовръстна магистрала, която ще свърже помежду им всичките 12 страни-участнички. Какво е направено за реализацията на този мащабен проект?
Проектът за Големия Транспортен пръстен е приет и ратифициран от всички страни и неговото изпълнение вече започна. Например част от трасето, построено за Олимпиадата в Сочи, представлява участък от бъдещия пръстен. Сега ще бъде изграден Керченският мост, ще съедини двете части на Керченския пролив – той също е част от тази международна магистрала. След това тя ще тръгне към България, Молдова, Румъния и така нататък. Само че сега възникна малък проблем – няма съгласуваност между румънци и молдовци по отделните участъци.
А може ли да се каже, че след пет години тази магистрала ще бъде построена?
Не зная дали ще стане до пет години. Може да е готова и до три. Трябва да се има предвид, че това е много мащабен проект – магистрала с дължина седем хиляди километра. Освен това въпросът не е само в построяването на магистралата, а и да се изгради цялата необходима инфраструктура. А това е поле за действие на малкия и средния бизнес в нашите страни. Ние вече поставихме задачата Бизнес съвета на ОЧИС активно да привлича предприемачи за участие в изграждането на инфраструктурата – това са подлези, мотели, бензиностанции и кафенета.
Още един много важен за ОЧИС проект – това е програмата за развитие на морските пристанища и пътища. В момента региона на Черно море силно страда от липсата на круизен туризъм, при който пътешественика би могъл, да речем, да се качи на кораб във Варна и след известно време да се озове в Сочи. Така че развитието на морските магистрали е много перспективно направление.

В работата на ЧИС активно участие взема и руското Министерство на извънредните ситуации (МЧС). Каква е неговата роля?
От МЧС предложиха да се създаде така наречения Атлас на рисковете в черноморския регион. На първо място това е с цел предотвратяване на всевъзможни стихийни бедствия. Ние разработихме проект по създаването на ситуационен план, с чиято помощ може да се предупреждава за възникването на извънредна ситуация седмица или няколко дена преди тя да се случи, за да може хората да се евакуират навреме или да се предприеме нещо друго.
Вие подчертавате, че една от ключовите задачи на ЧИС е да насърчава връзките между малкия и средния бизнес на страните-участнички. Можете ли да назовете някои конкретни проекти?
В момента се създава много голямо поле за действие на малкия и средния бизнес. Ние от своя страна открихме на нашия сайт специална страница, която представлява електронна борса. Всяка фирма, било то от Русия или от България, може да влезе там и да предложи своите стоки и с помощта на тази електронна борса да намери купувач без да се обръща към посредник. Това много облекчава бизнеса. Оборотът на тази електронна борса достига милиарди рубли.
Що се отнася до България, то обхватът на нашето сътрудничество е много голям. Така например сега много добре се развива търговията с фармацевтични продукти. Донякъде българите загубиха строителния пазар у нас, но все пак присъстват. Нашите предприемачи често се обръщат към нас с молба да им помогнем да стъпят на българския пазар на недвижими имоти. Ние от своя страна трябва да помагаме за популяризирането на стоките. За целта провеждаме изложби, стараем се предприятията от нашия черноморски регион да се свържат с българския бизнес. През февруари в Москва се проведе поредното изложение на български недвижими имоти. На него бяха представени много интересни обекти, имаше добра посещаемост.
Може да се каже, че руският малък и среден бизнес има интерес от сътрудничество с български фирми. Например, в областта на селското стопанство. Аз знам, че сега има фирми, които искат да вложат своите инвестиции в изграждането на оранжерии в България, за да произведат след това продукция за руския пазар.

Русия ли ще възражда селското стопанство в България?
Не знам, Русия или те сами. Но друг път няма, включително и за преодоляване на голямата безработица. Руските инвеститори влагат и в българските курорти. Например, Правителството на Москва е вложило 120 милиона евро в курорта Камчия, където се предвижда и детски отдих. През първото полугодие ще се състои среща на фирмите от малкия и средния бизнес на Русия и България. 75 руски фирми вече проявиха интерес към нея.
Ситуацията с европейските санкции по отношение на Русия може ли да повлияе на сътрудничеството в рамките на ЧИС?
Санкциите не могат по никакъв начин да засегнат ЧИС, защото там всичко е базирано на малкия и средния бизнес. Убеден съм, че икономическите потребности и разумът ще надделеят.