563, 41 лв. месечно на човек за сносен живот
За 6 години издръжката на живот е нараснала с 25%, а доходите - с 20%
/ брой: 95
През първите 3 месеца на 2014 г. средномесечната издръжка на живот е 563, 41 лв. на човек, на 4-членно домакинство - 2254. Това съобщи Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ. Тя намалява с 0,3% от последното тримесечие на 2013 г. и с 0,5% от март 2013 г. Това се дължи на предимно на намаляването на цената на тока на 3 пъти от м.г. насам.
Границата на бедност не се променя от предходното тримесечие. Под линията на бедност, т.е. преживяват месечно с по-малко от 214 лв. на човек, остават около 1 млн. и 442 хил. души, което е 20% от българските домакинства. Заради увеличението на минималната заплата от началото на годината хората в тази категория са намалели с около 216 хил. души. С общ доход до 340 лв. са близо 4 млн. души, което е с близо 20% повече от предходното тримесечие. Това е групата, която е най-много застрашена от изпадане в бедност при най-малки сътресения в икономиката, коментира Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Нараства и групата на хората, чиито средномесечен доход е над средната издръжка на живот - 563 лв. Това означава, че 80% от домакинствата преживяват с доход, който е по-малък от необходимия за издръжката на живот. През първото тримесечие е регистриран ръст на цените на хранителните стоки и леко поевтиняване на нехранителните.
От 2008 г. досега издръжката на живот е нараснала с 25,7%, а доходите - с 20,7%.
През първите 3 месеца на т.г. в структурата на доходите заплатата е 53%, а делът на пенсиите е намалял от 26,7% на 25,5%. Независимо че са налице първите симптоми на възстановяване на промишленото производство, възнагражденията на хората не са се увеличили, което личи от все още свитото потребление, коментират от синдиката. Има дори браншове, в които производството нараства, а заплатите намаляват. Във въгледобива например промишленото производство нараства с 16,8%, наетите намаляват с 2,6%, а заплатите спадат с 0,9%.
Средната заплата е 808 лв. Близо 1/3 от работниците получават под 75% от средната заплата, т.е. между 402 и 622 лв. Твърденията, че минималната заплата в България необичайно бързо нараства спрямо средната, засега са неоснователни, категорични са от КНСБ.
Сравнителният анализ на разходите за труд на европейско ниво показва, че по този показател България остава последна в ЕС. У нас разходите за труд са 3,7 евро на час, в ЕС този разход е 23,7 евро.
1/3 от българите не са удовлетворени от условията на труд
Докато малко повече от половината от европейските работници смятат, че условията на труд в тяхната страна са добри (53%), мнозинството (57%) все пак смятат, че техните условия на труд са се влошили през последните 5 години. 31% от българите не са удовлетворени от условията на труд, показва проучване на Евробарометър, което изследва как кризата е засегнала качеството на труда, съобщиха от ЕК.