Възроденият фашизъм не е безобиден евнух

Беше станало трудно да се пише за Деня на победата. Дори и най-вълнуващият материал се посрещаше с оная досада, с която се отнасяме към втръсналите истории. И към историята въобще. Колкото и да не забравяхме предупреждението на Хегел, че, уви, никой не се учи от нея. Разгромен далеч назад във времето, фашизмът ни изглеждаше унищожен веднъж завинаги. Вярвахме, че дори и някъде нещичко от него да се възроди, то няма да бъде описваният от съвременниците му звяр, а по-скоро безопасен евнух. Ето защо онези от пишещите братя, които искахме да отбележим не толкова шаблонно славната дата, търсехме не някой генерал или маршал, а човечец от най-баналните слоеве на обществото, комуто кафявата чума е вгорчила живота до такава степен, че от личната му драма да могат да се извлекат общовалидни поуки. И през индивидуалната съдба да възстановим чувствителността на читателя към възгласи като на Юлиус Фучик: "Хора, обичах ви, бдете!"
Днес, след четвърт век демокрация, отново е трудно да се пише за Девети май. Не само защото съвсем по нашенски се втурнахме да цепим и този празник. Едните поднасят венци пред Паметника на Съветската армия, защото е освободителка, а други ги освиркват, защото била поробителка. Сякаш е толкова невъзможно да се обединим около неразложимия на политически цветове факт, че тя е победителка. И то не над една или друга държава, а срещу наднационално явление като фашизма. Едните честват Деня на победата, а на другите това им изглежда просъветско и отбелязват Деня на Европа, което им звучи повече прозападно. Като че ли е трудно да се разбере, че без Деня на победата нямаше да го има и Деня на Европа. И че основите на Европейския съюз се полагат, тъкмо за да се избегне нова война като Втората световна.
Според декларацията на френския министър Робер Шуман, произнесена на 9 май 1950 г., не нещо друго, а обединяването на производството на въглища и стомана ще направи въоръженото стълкновение между историческите съперници Франция и Германия "не само немислимо, но и практически невъзможно". В самото сърце на идеята за обединена Европа е заложено хармонизирането на икономическите интереси като най-могъщо средство за предотвратяване на нови войни. Ето защо присъединяването към ЕС на нова държава в лицето на Украйна не по мирен път, а чрез война, е абсурдно. Още по-абсурдно е внушението към някои страни членки да се откажат от изграждането на газопровода "Южен поток". Сякаш определени кръгове са забравили посочената още от Шуман роля на икономическите отношения за опазване на мира. Които обаче не се отказват от "Северен поток", чието трасе също заобикаля Украйна. И дори не се стараят да пояснят как едното ще бъде санкция срещу Русия, а другото - не.
Наистина е трудно да се пише за Деня на победата. Как да повярват на текста ти онези, които не се доверяват на собствените си сетива? Само преди няколко години смятахме, че се е случило не онова, което наистина се е случило, а което се покаже по телевизиите. Сега милиони "гледат и не вярват на ушите си". И ако при проф. Вучков това е симпатична грешка на езика, при тях не е. Щом "своите" им казват, че виновните са тези и тези, те го възприемат едно към едно, дори очите им да виждат точно обратното. И ако от баташкото клане трябваше да мине повече от век, докато някой се реши да го оспори, то сегашните събития се отричат още в момента на случването им. Още не съм забравил подлото: "Те сами си го подпалиха!", когато гореше Партийният дом в София. Тиражирано "на живо", когато всеки можеше да види с очите си какво прави настръхналото множество, обсадило сградата. И до днес подобни люде са убедени, че това е било провокация като подпалването на Райхстага. Убеждение, което е толкова по-силно, колкото е по-далеч от истината. И то уж във века на информацията.
В началото на украинската криза на мнозина квалифицирането на част от майдановците като нацисти и фашисти ни се струваше прекалено. Но след дивашкото изгаряне на хора в Одеса е ясно, че нацизмът и фашизмът са възкръснали, и то не като безобидни евнуси. Някога Европа забави обединяването си срещу тази зараза и това й струваше десетки милиони жертви. Сега все още има време да го стори. Още повече че днес дилемата не е "капитализъм или социализъм", а "демокрация или фашизъм". В Русия няма социализъм. Казвам го за онези, чиито надежди са живи. И за другите, които на вълната на антикомунизма отричат или изопачават дори зверството в Одеса. И то в момент, когато убийците не само не се крият, но и качват клипчета със злодеянията си в интернет. Що се отнася до организация като "Десен сектор", когато и да я забранят, все ще е късно. Тя вече направи такива пробойни в европейската идея, които дълго няма да бъдат запушени.
   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info