Ранна радост

Българският "десен сектор", доколкото го има, с мазохистична радост предъвква спада за БСП на изборите за Европарламент. И потъна в сини мечти за безметежно бъдещо парламентарно управление в синхронна вибрация с техния си президент и под патронажа на приятелите си от европейската ЕНП. Лидерът на ГЕРБ дори категорично отсече в свой стил, че водачът на БСП и правителството след този резултат трябва незабавно да си подадат оставката. Оттук естествено се подразбира, че взорът е отправен към бързи предсрочни парламентарни избори, за да се яхне гребенът на вълната. И повтори, дори превиши полученото на щастливия за едни, но и по-тъжен за други 25 май. Само дето още не се разпределят министерски кресла за първенците, утешителни посланически мандати и допускане до неизчерпаемата държавна хранилка за послушни и заслужили герберски партийци.
    Всъщност тази реакция не би трябвало да изненадва, още повече, че получените проценти преднина за ГЕРБ озадачиха и родните изпълнители на Одата на радостта. Дали обаче първият прочит на данните от вота дава основание за толкова победоносен бой по барабаните и за генериране на дълбокомислени умозаключения за категоричен провал на левицата. Първо трябва да се признае, че получените гласове от левия избирател действително са под очакванията и далече не отговарят на потенциала на БСП. Неспорна е също по-трудната разпознаваемост на идеята една шепа български представители в Европарламента, при това с космически и трудно обясними за по-възрастния нашенец заплати, да защитават интересите на пенсионерите например. Като прибавим към всичко това и интелектуално извисените предизборни клипове с фехтовката и шахмата и известната деконцентрация с присъствието на АБВ, то получените проценти едва ли трябва да се възприемат като драма. Още повече - доминантата на социалната тъга у нас е толкова завладяваща, че за мнозина отиването до урните в неделния ден, когато не става въпрос за парламентарни избори, е вероятно възприето като излишен лукс.
    С една дума - червеният електорат прояви сдържаност към определянето на наши избраници в институция, която принципно подкрепят, но и от която очакват повече реални ползи за излизане от посредственото съществуване. Пък и колебливата позиция на правителствено равнище по отношение на Украйна, породена от закономерния стремеж за синхронизиране с европейската позиция, породи най-малкото озадачаване сред левия избирател, който си е проруски настроен. Така че е твърде рано и неправдоподобно да се говори за срив в доверието към БСП, още повече пък за обвързване на управлението на Орешарски с получените резултати. По-скоро левите хора не възприемат тези избори като битка за реалната власт и управление и дори не като генерална репетиция за евентуален парламентарен вот. Но това не е проява на евроскептицизъм, а по-скоро изчакване на деня за реално противопоставяне на опонента на терена на домораслите ни проблеми. Тогава, вярвайте ми, резултатите ще бъдат съвсем различни и най-малкото не повод за сладкопойна синигерова песен на победата. Защото, колкото и да е неприятно за десните ГМО политици, лявото владее умовете и сърцата на милион и повече трезвомислещи хора у нас. А БСП като основен носител на изконната идея за по-голяма социална правда е стабилно структурирана партия, която е в състояние да се мобилизира и побеждава независимо от конюнктурата и неистовото желание на озлобени властолюбци да я видят унизена в периферията на политическия живот.  
    Иначе евроизборите безспорно са значими за отчитане на настроенията в страните членки, разпределението на силите, пък и очертаването на доминацията на отделните партии в Европарламента и поначало - в структурите на управление в Европейския съюз. Ето защо съвсем не е без значение каква ще бъде насоката от Брюксел - към по-голяма загриженост за масовия гражданин и за развитие според възможностите на социалните държави или към поставяне на прекалено твърд и безкомпромисен акцент върху закономерностите на пазара и очевидно спорните ценности на либералдемокрацията. Да не говорим за надигането на национализма на европейско ниво, пък и на авторитетните гласове от европейски столици за препятстване на свободното придвижване на работна ръка в Европа. Като прибавим към всичко това, дори и само като нюанс, и триумфа на брадатата австрийка на "конкурса" Евровизия, то нашият по принцип по-консервативен човек остана разколебан в намеренията си да припознае отредените ни представители по квота в европейската организация.
    А иначе партиите и вътрешните им мехамизми решават въпросите на властовата си пирамида. Всичко друго, да не говорим за възстановяване на уличния натиск срещу едно работещо правителство, ще доведе до силен обществен катаклизъм. В обсега на политическата толерантност и нормалност е да се честити на победителите в отминалите евроизбори. Но обективността налага да признаем, че става въпрос за твърде ранна радост.