Цензура или търсене на законност?

Божидар Бориславов

Темата за свободата на медиите в Република Македония отново стана особено актуална през последните дни. Поводът е, че в четвъртък вечерта над 30 полицаи от специалните части нахлуха в сградата, където се помещава частният телевизионен канал А1. Органите на реда придружавали данъчни инспектори, които проверявали няколко фирми на собственика на канала Велия Рамковски, регистрирани на същия адрес.
Нахлуването на полицията в офисите на популярната телевизия А1 отприщи буря от негодувание и огромен скандал. В последно време каналът е силно критичен към правителството на ВМРО-ДПМНЕ, водено от Никола Груевски. Полицаите навлезли в сградата в 18 ч. местно време. Те забранили на всички да влизат или да напускат сградата и пломбирали вратите на вестниците "Време", "Шпиц" и "Коха е Ре", притежавани от същия собственик. В информация, публикувана на сайта на телевизията, се казва, че полицаите изтръгнали кабелите на компютрите на маркетинговия отдел. Според главния редактор на телевизията Младен Чадиковски органите на реда не са имали съдебна заповед. Нахлуването става малко преди да бъде излъчена централната информационна емисия в 19 ч. местно време. От А1 твърдят, че данъчните инспектори са започнали проверките два дни по-рано и никой не е препятствал работата им, така че полицейският кордон е бил абсолютно неоправдан. Заради влизането на полицията няколко хиляди души са се събрали на импровизиран протест пред сградата на канала. Сред тях и редица представители на опозиционните политически сили. Въпреки опитите им да влязат в студиото на телевизията те не са били допуснати. Според А1, след като тълпата се разотишла, полицаите започнали да прилагат сила и са били нападнати главният редактор и човек от охраната, който се опитал да го защити. Ударени били и още двама журналисти.
Журналистите са убедени, че инцидентът е опит да бъде запушена устата на критично настроените медии. Заместник-председателят на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) Гордан Георгиев определи действията на силите на реда като "начало на фашизма".
От македонското МВР обаче твърдят, че полицаите са били повикани по искане на финансовата инспекция, която проверявала фирми, търгуващи с хранителни продукти, за които се подозира, че са извършвали злоупотреби. Фирмите са регистрирани на същия адрес и са на същия собственик. Премиерът Никола Груевски обяви, че кабинетът работи за създаването на демократична обстановка в медийното пространство и в журналистиката.
Полицейското нахлуване в частната телевизия А1 дойде в твърде деликатен за управляващите момент и опозицията незабавно се възползва от събитието, за да затвърди искането си за провеждане на предсрочни парламентарни избори. От СДСМ поискаха предсрочен вот още след срещата на НАТО в Лисабон. Редовните избори трябва да се проведат през 2012 г. След като бившата югорепублика не се придвижи напред към НАТО и ЕС и преговорите с Гърция зациклиха, социалдемократите заплашиха, че през декември ще предприемат действия за сваляне на кабинета. На многохиляден митинг в град Щип бившият президент и настоящ лидер на опозиционния СДСМ Бранко Цървенковски обвини управляващите, че не отбелязват никакъв напредък в евроинтеграцията на страната и са се провалили по отношение на членството в ЕС и НАТО. Друго обвинение на опозицията е, че правителството не се справя с осигуряването на икономически растеж. В момента в балканската държава има едно от най-високите нива на безработица в Европа - над 30 на сто. Заради инцидента в телевизия А1 опозицията обяви, че организира протестен марш, който ще се проведе в Скопие на 4 декември. Сред мотивите за свикването на демонстрацията Бранко Цървенковски, цитиран от македонския в. "Дневник", изтъкна, че "Македония е отвлечена държава от един човек и неговата фамилия", визирайки премиера Никола Груевски. От своя страна министър-председателят опонира, че СДСМ нямат концепция за управлението на страната. Той смята, че Цървенковски вече 15 г. държи една и съща реч и в това нямало нищо специално.
Същевременно в скопската преса започнаха да се появяват коментари, според които македонският политически елит няма рационален отговор какво трябва да се направи в задънената ситуация, в която става ясно, че без промяна на името няма да има и членство в ЕС и НАТО. На този етап гражданите на страната са против смяна на името.
В годишния доклад за напредъка, изготвен от Европейската комисия, е констатирано, че Република Македония изпълнява в достатъчна степен политическите критерии за членство. В доклада обаче има и редица забележки. Включени са станалите вече традиционни през последните години критики за продължаващото твърде силно влияние на управляващите върху съдебната система, необходимостта от подобряване на политическия диалог, нуждата от реформи в администрацията и подобряване на бизнес-климата. Има критични бележки и по повод националистическите тенденции в страната, като станалата скандална енциклопедия на Македонската академия за наука и изкуство, както и "План 2014", който предвижда тотално префасониране на столицата Скопие, заради възможността проектът да влоши и без това напрегнатите междуетнически отношения в страната. Сред препоръките на ЕК е включена и темата за свободата на изразяване.