В България промените, макар и бавни, са видими

Генералният секретар на Европейската асоциация на доставчици на социални услуги за хората с увреждания - Люк Зелдерло, присъства на семинар в София и призова всички хора активно да се включват в живота на своята общност, да бъдат при своите близки, да помагат с труда си на себе си и на своите семейства. Повече от 15 години той следи за подобряване на качеството на услугите в Европа. Преди това е работил в център за деца с увредено зрение, в център за деца с интелектуални увреждания, бил е и директор на подобно заведение. Той сподели, че се работи много в търсене на нови подходи за предотвратяване на лошите условия на живот, свързани с промени в законодателството и нормативните документи. Участието му в Европейската комисия му дава възможност да помага за поддържане на контакти с неправителствени организации и да ги подкрепя в тяхното развитие.


- Г-н Зелдерло, какво е усещането ви за направеното и ненаправеното за 15-те години, през които вие се занимавате с тези проблеми, и за настъпилите промени в различните страни по отношение на социалните услуги?
- Специалистите от асоциацията пътуват много и виждат промените. Но все още сме в дълг към хората с увреждания. Доставчиците на социални услуги подкрепят хората при извършването на различните видове дейности. Те обръщат внимание на качеството на услугата, което води до по-добро съществуване на човека с увреждане. Ние успяхме да построим мостове между участниците в процеса не само с диалог, но и с активно сътрудничество между всички заинтересовани страни. Предстои разработването на закон за социалните услуги и съответните стандарти за качеството на услугите. Пo принцип обединяващата тема за европейската социална политика "2020" е "Интелигентен,устойчив и включващ растеж". При всички случаи е необходимо всеки човек да бъде по-добре информиран, за да може да търси своите права. Навсякъде трябва да бъдат създадени повече центрове на знанията. В тях да работят добри специалисти и хората да разчитат на компетентно консултиране. Това, което искаме от Европейската комисия, е да подкрепи тези центрове и тяхното създаване на равнище европейски ценности. Преди хората отиваха при услугите, а сега процесът трябва да бъде обратен - услугите да са достъпни за хората. Това е дълъг и сложен процес и изисква промяна на съзнанието на всички. Необходимо е да се изготвят нови програми, а критерият да бъде удовлетвореността на хората. Сериозните реформи ще доведат и до нови качествени услуги. Всички заедно в Европейския съюз водим тази битка децата да учат в нормални училища при своите братчета и сестричета, да придобият самочувствие и да се борят за своето съществуване.
- Затова е много важна ранната интервенция при работата със семействата на деца с увреждания. Нещо, което невинаги е толкова лесно във всяка една страна - като нашата например.
- Постепенно трябва да се улеснява този процес, за да могат да се включват хората с увреждания в социалния живот. Децата от малки трябва да свикнат да бъдат заедно. В това отношение сме натрупали добри европейски практики и ще можем да разчитаме на нови социални политики.
Европейската комисия всяка година отправя препоръки към отделните правителства за подобряване на социалната работа. Тези препоръки водят до положителни промени в работата на отделните държави. В България например се закриват социални домове и все повече деца се включват в масовите училища.
- Добре знаете, че подкрепената и защитена заетост играе важна роля в живота на хората с увреждания. Какво мислите за тази заетост?
- Основното предизвикателство на защитената заетост е да се даде възможност на хората с увреждания сами да избират къде биха искали да работят. Но за съжаление не всеки може да учи където иска и да се реализира на пазара на труда. На тези, които останат във формите на защитена заетост, ще трябва да им се гарантират запазените права в защитена среда. Много важно е да се обръща внимание на предпочитанията на хората. Този процес ще бъде много дълъг, но трябва да се направят първите стъпки. Когато хората с увреждания имат необходимото образование, обществото ще погледне на тях като на можещи, знаещи хора, на които може да се разчита. Трудът за тях ще бъде като избавление от техните физически и умствени проблеми.
- При вашето последно двудневно посещение у нас вие имахте възможност да се срещнете и със заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Какви въпроси обсъждахте?
- Поговорихме за активизирането на неправителствените организации в областта на социалните услуги. Попитах и за конкретните планове на министерството за подобряване на качеството на услугите. Те трябва непрекъснато да се актуализират и да бъдат по-гъвкави. Засегнахме и въпроса на социалните домове и за тяхното по-скорошно затваряне по плана за действие. Стана въпрос и за това колко е важно доброто сътрудничество между правителството и неправителствените организации. Все още има какво да се направи, за да бъде подобрена координацията между тях, за да има по-добра ефективност в социалната сфера. Интересно ми беше да разбера и как се реализират контактите на правителството с гражданското общество при вземането на решения по важни и актуални проблеми. Отговорите ми дадоха да разбера, че промени се правят, но те изискват време и усилия, време и средства...
- Вие често посещавате нашата страна, на какво дължим това внимание?
- Това е частично вярно - пътувам в много други страни, но една от причините да идвам тук са многото приятели, които имам, повечето от тях са участници в подобряване на качествените услуги. Те се включват активно в процеса на промяната и това ми действа много стимулиращо. Във вашата страна има много добри специалисти, които не жалят време и сили, за да направят живота на хората по-добър и по-смислен.
- Посещавате и други градове освен София. Какво ви води там?
- Едно-единствено намерение - да разбера как живеят хората с увреждания и какви услуги използват. Привързаността ми към България е свързана и с факта, че първата конференция, на която присъствах в Източна Европа, бе в София преди десет години. Оттогава идвам в България с удоволствие, защото промените, макар и бавни, са видими. Всичко зависи от желанието специалистите да стимулират хората с увреждания да живеят достойно.
- Кои са проблемите на хората с увреждания,  които най-често те представят при срещите си с вас в различните страни?
- От въпросите, които те ми задават, разбирам, че е много важно гражданското общество и неправителствените организации да работят заедно за преодоляване на бариерите пред хората с увреждания. Необходимо е да подобрим научно-развойната дейност, за да им създадем необходимата среда за интегриране в обществото, за да могат хората с увреждания да работят пълноценно при своите работодатели. Да усетят грижата, енергията, която им е необходима, да се мобилизират и да бъдат по-активни на пазара на труда. За целта трябва да се подобри и околната среда, образованието на хората с увреждания, за да им се създадат необходимите условия да намалят своята бедност. Ние трябва да се развиваме, да гледаме на света оптимистично, да се опитваме да влияем на политиките на национално и европейско ниво. За разрешаване на проблемите е много важно участието на гражданското общество в дейността на Европейския семестър. (Европейският семестър по своята същност са промените, специфични за всяка страна, които се извършват на всеки шест месеца. В препоръките, характерни за всяка страна, биха могли да се залагат допълнителни средства, необходими за социалните услуги по места - б.а.)


Националният алианс за социална отговорност е неправителствена организация, която активно следи какви социални услуги се предоставят в различните общини. В Столичната община например бе обърнато внимание на специализирания транспорт, който разполага с твърде малко коли, необходими да помагат на хората    да се предвижват до работното си място или до различните учреждения. Заетостта за хората с увреждания също бе поставена като един от важните и значими проблеми за безработните. Не само у нас, но и в другите европейски страни фирмите не са склони да наемат на работа хора с увреждания. Правителствата предоставят облекчения за фирмите, но нищо повече от това. Те предпочитат да си плащат данъците и да не назначават хора с увредено здраве. Процесът е двустранен. Работодателят разчита на добрия специалист, а човекът с увреждане трябва да покаже, че е амбициозен, решителен и добре образован, както и да има добър външен вид. Затова значителни  средства трябва да бъдат инвестирани в образованието и в здравето.