Борис Христов създаваше усещането, че пее самият Господ Бог!

събота, 07 Юни 2014 / брой: 128

5561

-За Борис Христов България си остана до последния му дъх любимо Отечество

-Една от най-значимите му заслуги е, че накара всички театри по света да пеят руските опери на руски език, казва проф. Александър Йосифов, под чието ръководство "Балкантон" осъществи уникални записи с прочутия бас

"Моето непрестанно учение и моята дългогодишна световна кариера в служба на културата са били и ще бъдат винаги в името на човечеството, на моя славянски род и в името на моята родна България, към която чувствам привързаността на син и гордостта за издигането на нейния престиж"
Борис Христов

"Драгий господин Йосифов, изпратените от Вас пробни грамофонни пластинки на Гречанинов получих към средата на миналия месец от римското ни посолство по време на пребиваване в този град. Опаковката беше добре запазена! След завръщането ми в Тоскана, преслушах всичко добре и на 6 януари изпратих до Вас телекс с благоприятния за мен резултат, съобщавайки Ви също необходимостта за някои минимални и леки поправки, удобни да се осъществят от "тима" на Божерянов и Кольо в тяхното студио и без мое присъствие. По-долу ще обясня всичко поредом и частично. Започвам следователно с двете страни на грамофонната пластинка, които подредихме с Божерянов, установявайки от едната страна начинающия хронологически литературен порядък, уравновесявайки го с останалите типични речитативи и мелодии от романтичен характер, с неизбежния оттенък на руската лирическа и неотлъчна тъга - вееща в музикалната структура на нейната съдържателна фразировка! Освен това мисля, че се получи трудното и необходимо разнообразие в генералната мелодична линия...
...
Забележка ("Ночные голоса" op.1 №1, слова Плещеев): Началните ноти на първите пет такта трябва да започнат малко по-определено, т.е. piu forte, за да се улови от слушателя по-ясно интонацията на отделните акорди. Да се следи по-добре написаната динамика и се помогне на гласа в усилването и намаляването на звучността му! Накрая, след завършване на пението, звучността на пианото трябва да запази по-дълго силата на звука си и продължи по-дълго звучното diminuendo!"
...
"...С последното ваше писмо и с настоящия мой отговор, кореспонденцията между двама ни трябва да се поддържа редовно и точно в съответния й спешен ход и номерация, за да не се запилеят идеите ни и да не губим "ищаха" за нашите пориви и добри плодотворни обществени идеали. Не забравяйте, че времето е ценно и не трябва да се губи! Този принцип е важен понастоящем специално за мен, но ако не ми дадете ръка, може да изчезне може би и по-рано, отколкото предполагаме..."

Това са откъси от писма на Борис Христов, написани собственоръчно, до проф. Александър Йосифов, който от 1968 до 1986 г. е директор на звукозаписната компания "Балкантон" и под чието ръководство се осъществяват записите на прочутия оперен бас - дългосвирещите плочи "Български и руски църковни песнопения", Оперен рецитал с Радиооркестъра под диригентството на Еторе Грачис, "Литургия" от Гречанинов под диригентството на Георги Робев (2 дългосвирещи плочи), Цикъл песни на Гречанинов. Тези писма свидетелстват за изключителната компетентност и прецизност, с която именитият изпълнител подготвя и осъществява своите роли, концерти, записи. Проф. Йосифов предостави на ДУМА писмата и снимки, които се публикуват за първи път, разказа любопитни факти за своите контакти и творческо сътрудничество със световноизвестния ни сънародник.
Връзката между двамата се осъществява през октомври 1975 г. чрез Любен Живков, най-добрия приятел и състудент на Борис Христов. Един ден той среща проф. Йосифов и му съобщава, че Борис Христов е в България, като подсказва, че "Балкантон" би могъл да го покани за записи. Проф. Йосифов одобрява идеята и предлага това да се обсъди на една вечеря. Но изразява известно съмнение дали гостът би приел. Защото тогава, както и днес, се чуват различни твърдения, че басът бил много обиден на България и други подобни. Само след два часа Любен Живков звъни по телефона и съобщава, че поканата е приета. Вечерята е в ресторант-панорамата на тогавашния хотел "София" (днес "Радисън"). Проф. Йосифов отива заедно със своя заместник Константин Драгнев, а Борис Христов вече ги чака във фоайето на хотела. Казват му: Добре дошъл! А той пита: Ти на Илийката ли си? (Илия Йосифов е чичо на проф. Йосифов, с когото оперният певец е следвал два курса право.) На по-големия брат съм, отвръща проф. Йосифов. А, на Йосиф, уточнява Борис Христов.
На масата се започва общ разговор. Г-н Христов, хайде да направим някакъв запис, подхвърля Александър Йосифов. Какъв запис?, пита гостът. Отговорът е - каквото искате. Има много хубави църковно-славянски литургични песнопения, да запишем тях, предлага Борис Христов. Добре - отговаря проф. Йосифов и обяснява, че "Балкантон" вече е издал "Литургия" на Чайковски, както и 17 плочи от международния фестивал на църковните хорове в България (осъществени под патронажа на Людмила Живкова). А къде ще записваме, интересува се певецът. Г-н Йосифов изброява местата, където обикновено "Балкантон" прави записи - в зала "България", в радиото... Там - посочва Борис Христов към храм-паметника "Св. Александър Невски". Без никакво колебание младият шеф на "Балкантон" отговаря положително. Лицето на Борис Христов засиява.
После в разговора той описва как е изграждал ролята на Борис Годунов, на Филип ІІ. Музиката на Мусоргски трябва да се познава основно, казва певецът. Поезията на Пушкин и всичко, сътворено от него, освен "Борис Годунов", съм прочел, както и история, география и военна история на Русия, история на руския костюм. Изучил съм всички художници от онова време - Серов, Репин и т.н.
След години, когато ходих при него в Лугано, той ми показа клавира, от който е започнал да работи - всички бели полета бяха плътно изписани с бележки, спомня си проф. Йосифов. На големия костюм на Борис Годунов, който тежи 42 кг, Борис Христов и жена му Франка де Рензис сами са пришивали камъни от украсата. Има един комичен случай, свързан с уникалния костюм. Когато пътува, Борис Христов го носи винаги със себе си. Заминавайки на гастрол в Белгия, на митницата го спират и му казват, че не може да мине с такова ценно творение: "Вие изнасяте цяла банка!" А той отговаря: "Но моля ви, ако това бяха истински камъни, щях ли да ходя като чергарин от опера на опера!"
Проф. Йосифов се връща на уникалния разбор на двете големи роли. Борис Христов е откупил и притежава всички писма на Верди до неговия либретист, в които пише и за Дон Карлос, и за Инквизицията. Филип е един командван от Инквизицията, от църквата крал, принуден да изпълнява всичко, което му наредят, разсъждава Христов. Този човек непрекъснато страда от факта, че синът му е малоумен, по това време започват бунтовете във Фландрия, Инквизицията създава полиция, която го следи и той го установява - всичко това, което в операта го няма, е съществувало. Ето защо той накрая казва: "Когато кралят спи, предателите вършат своето дело, съпругът губи своята чест, и накрая остава нищо, освен да заспя сам с моите скиптъри в Ескориал..." Разказът на Борис Христов продължава до среднощ на онази първа вечеря през октомври 1975 г.
През декември певецът изпраща нотите с предложение да запише най-хубавите църковно-славянски руски и български песнопения. Проф. Йосифов предава партитурите на Ангел Константинов, директор на хора на "Св. Александър Невски". Току-що бяхме внесли в "Балкантон" от Германия подвижно студио и правехме най-хубавите записи на магнетофонна лента в социалистическите страни, отбелязва проф. Йосифов. Тогава "Балкантон" достига място в света между първите пет по отношение качеството на запис на лента. С работата се заема високопрофесионален екип: Васил Стефанов - тонрежисьор, тонинженер Михаил Божерянов, тоноператор Никола Мирчев, Стефан Рибаров - продуцент.
Борис Христов обяснява в подробни писма своите изисквания и забележки. Записът се обработва и му се изпраща да го чуе. Безкрайно точен професионалист, той изработва всяка нота, всеки тон. Нашият екип работеше изключително прецизно, получиха се чудесни записи и той беше много удовлетворен, спомня си проф. Йосифов. Борис Христов желае плочата да завърши с "Достойно ест" - Многая лета. Записват песнопението, а за финал проф. Йосифов предлага да добавят камбаните на "Св. Ал. Невски", които се включват постепенно от най-малката до най-голямата. Борис Христов има специално изискване и по отношение на етикета - да е в цвят императорско червено, със златно лъвче, което той собственоръчно нарисува и изпраща в "Балкантон".
От този запис мигновено се заинтересува марката "His Master's Voice", купува го, издава го и продава около 500 хиляди екземпляра по цял свят. У нас се продават 420 хиляди броя. През 1979 г. се взима решение на Борис Христов да бъде присъдена почетната "Златна плоча" на "Балкантон". Делегация заминава за Лондон и му я връчва след спектакъла на "Дон Карлос", на прием в българското посолство. А в края на представлението директорът на Ковънт гардън удостоява знаменития бас с почетен орден за 30-годишното му сътрудничество и участие в спектакли на сцената на Кралската опера.
Борис Христов беше особняк, спомня си маестро Йосифов, както внезапно избухваше, така в следващия момент се успокояваше. Но имаше един поглед... като се втренчи, очите му стават грамадни. Във второ действие на "Дон Карлос" в онзи тържествен спектакъл, по време на големия дует с Маркиз Поза (в ролята е поканен Игор Мазурок), Борис Христов/Филип ІІ излиза на сцената с две живи хрътки. Маркиз Поза започва гневния си разказ за Фландрия, а Филип ІІ, слушайки го, гали по гърба едната. При кулминацията и фразата на Маркиз Поза: "Кралю, историята не бива да разказва, Нерон че сте били!", външно спокойният Филип ІІ така стисва кучето с ръка, че то изскимтява и побягва от сцената. А той се надига заплашително и тръгва с бавни, широки крачки към Маркиз Поза, насочил бастуна си за удар и... внезапно се заковава на място. След спектакъла Мазурок, смеейки се, разправя, че така се уплашил от вида на Борис Христов, та вместо да стои непоклатимо и да гледа краля право в очите (както е по режисьорския мизансцен), неволно започва да отстъпва назад.
След успеха на първата плоча се обмисля втори запис - с италианския диригент Еторе Грачис, с оперни арии от барокова, предкласическа музика. След това Борис Христов започва подготовка за концертна дейност - песенни рецитали в Северозападна Европа в съпровод на пиано, с Иван Дреников, по-късно и с Александър Хинчев. Обсъжда се запис на "Литургия доместика" от Гречанинов с оркестър, в "Св. Ал. Невски".
Между впрочем, много важен момент след първата вечер, когато се запознахме и решихме да правим записи, бе посещението ми на другата сутрин при Георги Йорданов, връща се в началото на разказа си проф. Йосифов. Тогава Г. Йорданов е зам.-председател на Министерския съвет и отговаря по въпросите на културата. Людмила Живкова е министър на културата, а Павел Матев е зав. отдел "Култура" в ЦК. Георги Йорданов напълно одобрява случилото се и веднага се свързва с Людмила Живкова. Тя казва, че ще разговаря с баща си, но от свое име гарантира, че всичко, необходимо от страна на Министерството на културата, е на тяхно разположение. Трябва да привлечем Борис Христов, да идва в България, да пее, да прави записи, заявява Людмила Живкова. Това може да потвърди и Георги Йорданов, казва Александър Йосифов, по чиито думи той е един от хората, които оказват голямо съдействие за осъществяването на записите. Георги Йорданов е човек, който разбира от култура и е направил много за българската култура, де да имаше поне още един като него, заключава проф. Йосифов.
На Борис Христов е присъдено званието "Народен артист". Коментира се и предложението на ръководството на българското посолство в Рим за присъждане на званието "Лауреат на Димитровска награда". Някои хора продължават да твърдят, че Борис Христов си е отишъл от този свят обиден на България, казва проф. Йосифов. Но директорката на Музикалния център "Борис Христов" Елена Драгостинова чудесно отговори наскоро в телевизионно предаване: "Тези, които говорят подобни неща, ги водя пред една витрина и им показвам: Народен артист, Почетен гражданин на София, ордени, медали..." Всичко, което България можеше да му даде и му даде, той приемаше с радост и бе благодарен за тези жестове на внимание, твърди проф. Йосифов. Той и съпругата му Ани са посрещали Борис Христов и Франка де Рензис в своя дом, където са водили дълги и искрени разговори.
Успоредно със звукозаписната дейност се обсъжда и започва реконструкцията на къщата на Борис Христов в Рим за устройването на академия. Замисля се и друг мащабен проект - певецът да води триседмичен майсторски клас в Софийската музикална академия с млади оперни певци, целият процес - от първата до последната нота и дума, да се записва на видео и аудио носители. Да се комплектува уникално издание с грамофонни плочи и книга, в която да бъдат събрани неговите анализи, размисли и спомени, както и снимки в различни роли и спектакли. Но Борис Христов получава инсулт и всичко остава само планове.
Всъщност именитият бас работи известно време с млади български певци в своята академия в Рим, чийто първи директор е Пламен Карталов. Отличен специалист, който разбира от опера, той беше организирал много добре всичко в последните дни на Борис Христов, отбелязва проф. Йосифов. По неговите думи, ако може да се каже, че "Балкантон" е започнал голямото съвместно дело с Борис Христов, Карталов го е завършил, с много голям успех, събрал и съхранил записи, филми, папки, сценични атрибути и др. от знаменитата му кариера.
Борис Христов остави на света нещо изключително ценно, подчертава проф. Александър Йосифов: първо, накара всички оперни театри, когато се поставят руски опери, да се пеят на руски език; второ, той имаше няколко вокални школи в гласа си, в гърлото си - едната беше за италианска оперна класика, другата за руска, третата за църковно-славянска музика. Докато при италианската оперна класика всичко беше много хубаво воалирано, изнесено като мелодика, като тембър, при руската се усещаше онова славянско, широко пеене, а при църковно-славянската имаше страхотно голямо дихание, едно благоговение при изпълнението до такава степен, че създаваше усещането, че пее самият Господ Бог. Или нещо от небесата. Веднъж запитват Борис Христов: Как се пее медза воче (овладеният полуглас - б.р.)? Той отговаря: Със сърце.