Художник на красотата

На 21 май големият български художник Евгений Босяцки щеше да навърши 85 години. Той си отиде от този свят преди пет години след три инфаркта, с отворени очи и горчива надежда да види отпечатана "Славянобългарска история" на Паисий Хилендарски (предадена на новобългарски от академик Петър Динеков), която изписа на ръка и изрисува в продължение на 13 години - 296 страници (формат 50/35 см) с около хиляда рисунки: илюстрации, винетки, орнаменти и заглавни букви.
За нея той ми е казвал, че "всички помнят само: "О, неразумний и юроде, поради что ся срамиш да се наречеш болгарин?", а тя е книга-библия за българския народ... Четях "Историята" на Паисий и плаках на всеки ред. Казвам ти това, Кириле, не от прост сантиментализъм. Неговата вяра, неговата любов към българския народ едва ли някой друг е имал. Той не дава една прашинка да падне върху лицето на България, с всички сили воюва за България... Като я рисувах, нищо не съм измислял, имах усещането, че сам Паисий ми водеше ръката, сякаш ми казваше на коя страница какво да направя."
За колосалния труд на художника академик Петър Динеков написа: "Изданието, което подготвя Босяцки, е изцяло художествено, живописно - неговата задача е не само познавателна, но то е подчинено на идеята да ни въведе преди всичко в духовния и емоционалния свят на Паисий и на епохата, в която е живял. Бих го нарекъл издание творческо. А тъкмо такова издание е необходимо за нашето общество - да действа исторически, емоционално и естетически. Убеден съм, че то ще бъде посрещнато от читателите с интерес и признателност".
Уви! Напразни усилия... Цели двадесет и пет години - отникъде разбиране, отникъде помощ. Не си ли спомняте: президент-юрист "прогони" от България оригинала на "История славяноболгаская", след него президент-историк не обърна внимание на уникалната "Славянобългарска история". А книгата е и с превод на английски език (от Гочо Чакалов) в отделно брошурно тяло към нея, предвид бъдещото й разпространение по света!
Не бях близък с Евгений Босяцки, но не крия, че той илюстрира две мои книжки - "Запустялата колиба" (1977) и "Заповедите на един цар" (1980). Срещали сме се и сме разговаряли у дома му, в ателието му в квартал "Изгрев" и по време на изложбите, които бяха истински празник за него и почитателите му. Останал съм с впечатлението, че беше не просто художник, беше широко скроена личност, аристократ по рождение и по дух. Сам се определяше като "велик славянски човек". "Моята кръв е славянска, изкуството ми е славянско" - обичаше да казва художникът (баща му Дмитрий Николаевич Босяцки е руски дворянин, майка му е от рода на Васил Сребров - съратник на Благоев и Габровски, внучка е на първия кмет на Севлиево Христо Спиридонов). В последните години Босяцки казваше: "Сега се насажда един дух срещу всичко руско и срещу Русия. Русия е велика, тя без нас може, ние не можем без нея. Никога няма да ни изостави. Но ние се оказахме много неблагодарни. Като казвам неблагодарни, това не е народът, а просто нашите политици. Без разлика на цветове."
От малък Евгений Босяцки започнал да рисува, бил е на 15 години, когато се представил с изложба в двора на фабрика "Македония" в работническия квартал Коньовица. През 1954 г. завършил Художествената академия при проф. Георги Богданов, специалност "Декоративно-монументална живопис". И до днес паната му на не една и две "слепи стени" на сгради в центъра на София привличат погледите на минувачите. В коя ли област на изкуството не е работил - живописта, графиката, рисунката, илюстрацията и шрифта? Навсякъде индивидуалният му почерк се забелязва от пръв поглед. Според проф. Аксиния Джурова "Евгений Босяцки е художникът, който с една тънка линия и с категоричен замах на ръката очертава меките силуети на неговите жени, уловени по време на работа - в полето и в дома; по време на отдих - почиващи и ласкави; в състояние на нежност и всеотдайна любов".
Малцина от читателите знаят, че Босяцки е единственият български художник, "летял" в Космоса през 1979 г. - илюстрациите му върху папирус на "Слово за буквите" от Черноризец Храбър и "История славяноболгарская" от Паисий Хилендарски бяха в кораба на Георги Иванов и Николай Рукавишников. Единствен от България Босяцки е включен в голямата гръцка енциклопедия "Еротикон", обхващаща световното изкуство на тема любов през ХVІІІ-ХХ век.
За него някои казват, че бил "художник на младостта", като свързват красотата с младостта. Той не се съгласяваше с това твърдение. "Аз намирам красотата във всички възрасти - и у мъжа, и у жената. Имам сетива за това. Любовта е благородното слънце, под което разцъфтяваха моето изкуство и моят живот... С особено преклонение съм рисувал стари хора - баби и дядовци. И мисълта, която ме е вдъхновявала, е: какво щастие и каква радост видяха тези отрудени хора през своя живот. При това тези хора живяха и във време на подмяната на ценности и понятия... Старостта също е красива като изкуство."
Евгений Босяцки живя осемдесет години, но остаря преждевременно. На 20 март 1994 г. злодеи запалиха ателието му в квартал "Надежда", след като откраднали част от картините, а друга част от половинвековното му творчество бе унищожена. Как се живее с пенсия от 70 лева и 12 стотинки... А искаше да завърши живописните си творби, да ги възстанови от пожара, да продължи да работи...


За илюстрациите на Евгений Босяцки, които е правил на книги от български и чужди автори, може да се пише отделно. Само броят на българските автори - писатели, поети, историци и др., е над 50. Между тях са: Христо Смирненски ("Прикованият Прометей"), Йордан Йовков ("Вечери в Антимовския хан"), Емилиян Станев ("Легенда за Сибин" и "Антихрист"), Павел Матев ("Мен ме измъчва красотата" и "Ти сън ли си?"), акад. Емил Георгиев ("Нашето Аз, Буки, Веди"). От световната литература - илюстрации на: "Химни. Аргонавтика" на Орфей, "Евангелие" от Лука, на Шекспир ("Сонети"), Сервантес ("Дон Кихот"). Русия и руската литература го привличаха особено силно... Михаил Шолохов ("Тихият Дон" и "Разораната целина"), Валентин Распутин ("Разкази и повести"), акад. Дмитрий Лихачов ("Писма за доброто и прекрасното") и др.