ЗА ИСТИНСКИТЕ УЧЕНИ РАЗВИТИЕТО Е НЕПРЕКЪСНАТО

Ученият и изобретателят проф., д.т.н., инж. Тони Драгомиров навършва 80 години. След като завършил в родния си град Перник Техникума по металургия, през 1953 г. той се записал студент по технология на машиностроенето в Машинно-електротехническия институт - МЕИ, София. Дипломирал се като машинен инженер през 1959 г., а през 1965-а завършил задочно второ инженерство - електрически апарати. В науката израства последователно като доктор инженер (1969), доктор на техническите науки (1990), а от 1992 г. е професор към катедра "Електрически апарати" на Техническия университет, където е преподавал курса "Електрически апарати за високо напрежение". Автор и съавтор на над 120 научни и научно-приложни публикации. Издал е книгите "Стъпални регулатори на напрежение" (1971, съавтор Веселин Хубанов), "Електрически апарати за високо напрежение" (1994, съавтор Иван Ячев) и "Стъпални регулатори на високо напрежение" (2011). Последната му монография бе отпечатана и на английски език през 2013 г.
Работил е последователно като конструктор-технолог в Завода за металорежещи машини - София, началник бюро в Силнотоковия завод "Васил Коларов", старши научен сътрудник ІІ и І степен в Научноизследователския и проектно-конструкторски институт по електропромишленост, от който се отдели Институтът за електроенергийна техника. Бил е ръководител на направление "Трансформатори и стъпални регулатори" в Института по електроенергийна техника (1975-1980), заместник-директор (1981-1985) и директор на същия институт от 1986 до 1994 г. В периода 1997-2009 г. е бил директор на "Техническа дирекция електрически апарати" в завода "Хюндай Хеви Индъстрис", на южнокорейската фирма, която стана собственик през 1997 г. на "ЕЛПЛОМ ТРАФО". От 2009 до 2013 г. е бил консултант по научно-техническото развитие на стъпалните регулатори в същата фирма.
Професор Тони Драгомиров е автор и съавтор на повече от 200 изобретения, по-голямата част от които са внедрени в производството с десетки милиони икономически ефект. Първото си изобретение "Моторно задвижване на стъпални регулатори" е направил преди петдесет години. Един от най-видните български изобретатели, Тони Драгомиров е Лауреат на Димитровска награда (1978), носител на най-високия орден "Георги Димитров" (1986). Името му е вписано в Златната книга на Патентното ведомство, четири пъти е удостояван със званието "Почетен изобретател". За големите му заслуги към Федерацията на НТС е избран за "Почетен член" на Съюза по електроника, електротехника и съобщения.

- Професор Драгомиров, разкажете по-конкретно и максимално популярно за вашите най-значими изобретения - какво всъщност представляват те, за да могат и неспециалистите да ги разберат?
- Изобретенията ми са внедрени в производството на редица нови серии стъпални регулатори. Тези апарати за високо напрежение са едни от най-сложните съоръжения в електротехническата промишленост. България произвежда стъпални регулатори от 1952 година, но конструкцията им в началото бе на ниско ниво. Усвоен бе типът РС-1, в който до голяма степен бе ползван опитът на австрийската фирма "Елин". През 1964 г. бе внедрен в производството РС-2, усъвършенстван непрекъснато до 1967-ма и заменен от РС-3 в комплект с моторно задвижване МЗ-2. За десет години нашата страна се специализира между бившите социалистически страни и започна масово производството на стъпални регулатори. Производителите на трансформатори ги предпочитаха, тъй като конструкцията им е по-опростена и удобна за експлоатация.
Качествен скок в конструкциите и техническите параметри на стъпалните регулатори постигнахме през 1973 г. с производството на новата серия РС-4 с моторно задвижване МЗ-4. Над десет наши изобретения бяха вградени в РС-4, които го направиха с по-добри или равни технически параметри на водещите фирми в света. През следващите години колективът под мое ръководство продължи работата по нови модификации: РС-5 е предназначен за регулиране на напрежението при трансформатори, свързани в триъгълник, РС-6 - за големи токове, РС-7 - за повишен брой стъпала, РС-12 - колонков тип. Всички са на базата на наши изобретения. Само в серията РС-9, която създадохме през 1978 г., вложихме шест изобретения. Тя се превърна в най-произвежданата серия в завода.
- Какво е според вас значението на тези изобретения за техниката?
- Благодарение на тях развитието и производството на стъпални регулатори, предназначени за регулиране под товар на напрежението на силовите трансформатори, рязко се увеличи. Заводът за трансформатори в София стана един от най-големите производители в света. България изнасяше годишно 2800 стъпални регулатори, те бяха"златното яйце" на силнотоковата ни промишленост; продавахме ги в 35 страни; лиценз за производството на новата серия РС-9 купи индийският филиал на световноизвестната фирма "Дженерал Електрик"... И днес модификациите на новите серии (от РС-5 до РС-21) в модернизиран вид, включително и с използването на вакуумни дъгогасителни камери - ВДК, се произвеждат в завода на "Хюндай Хеви Индъстрис" в София. Тези сложни и високотехнологични изделия се продават на цена за един комплект от 15 000 до 60 000 евро. Най-важното е, че развитието на стъпалните регулатори продължава - "Хюндай Хеви Индъстрис" получи приза за иновативна фирма за 2013 г. 
- Как избрахте своята професия?
- След като завърших техникума, реших, че трябва да продължа образованието си в областта на машиностроенето. Кандидатствах за една специалност, която тогава не знаех, откровено казано, какво съдържа. После научих и продължих с електротехниката. Случаен избор, но се оказа печеливш. Предполагам, че и тези две специалности са "доволни" от мен.
- Вие сте известен като ръководител на големи колективи от изобретатели, лично подготвихте десетки млади учени-изобретатели. Какво мислите за индивидуалното и груповото проявление в науката и техниката?
- В областта на техниката е необходима една безспорна личност, която "да роди" идеята, но тя сама не може да реши всичко. Необходимо е да се създаде колектив от специалисти. Смятам, че при стъпалните регулатори се е получило. Аз се гордея както с ветераните, така и с младите конструктори.
- Смятате ли, че въображението е качество, необходимо на учения и в какъв смисъл?
- Без въображение не може. Но е необходимо преди това да сте натрупали "на склад" колкото се може повече разум, за да не останете само с една идея.
- А интуицията?
- И без нея не може. Но тя също не във всеки случай и не при всеки идва.
- Не смятате ли, че дългогодишната дейност върху един проблем достига до затворена улица?
- Само псевдоучените стигат до затворена улица, само те си удрят главите в непробиваеми стени! За истинските учени развитието е непрекъснато, стига само да са живи и здрави.
- Какво мислите за авторството и таланта на българина, за българския гений?
- Българинът неведнъж е удивлявал света със своя разностранен талант. Най-важното е да се инвестира в младите.
- Кое е красивото и емоционалното в науката?
- Всяко "новородено" изобретение е красиво, от всяка новост учените се вълнуват, както родителите на своите рожби. Особено ако го видиш да се произвежда и хората да са доволни от продукта.
- Има ли пределна възраст за учения?
- Творецът твори до сетния си час.
- С какво да си обясним пониженото самочувствие на българските учени-изобретатели днес?
- С какво ли? Ако трябва да отговоря с две думи - с липсата на пари. Не можеш да изобретяваш, без да има къде да внедряваш... Чакаме чужди инвеститори, за да предложим знанията и уменията си. Или отиваме в чужбина, за да се продадем...
- Вашето хоби?
- Като ученик и студент спортувах активно волейбол, участвал съм в окръжни и национални първенства. От дете съм запленен по фигурите на шаха. Чичо ми Лозан в Перник ме "запали" за тази интелектуална игра. Запали ме не само да играя, но и да мисля творчески. Имам няколко патента в тази област и две книжки - "Как се изобретява кръгъл шах?" (2000) и "Шах на шахмата" (2004). Имам и няколко други интересни занимателни игри, които също са на изобретателско ниво. С тези занимания си "разведрявам" мозъка.