Да имаш и да нямаш

Да имаш и да нямаш! Какво е това? А все по-често се замислям в каква държава живеем всъщност! Легитимна? Фалшива или фалшифицирана? Касирана? Анулирана? Или каква? Бързият исторически прочит помага за такова съмнение, макар и болезнено за патриотите!
Не учехме ли за турско иго, за турско робство? Не рецитирахме ли Ботев, не четяхме ли Вазов, не пеехме ли Добри Чинтулов? Робство и иго не е имало. Било османско владичество, било просто присъствие, каквото има и досега в политиката, във властта. Защото край нас има етнически партии, има Киряк Стефчовци...
Не е имало и царство. Последният цар беше министър-председател на републиката! Само е останало още малко от "Хубава си, моя горо", макар и тя да е застрашена от сеч... и износ.
От псевдоисторици става ясно, че и фашизъм не е имало дори в България. Има само антифашисти. За социализма се изписа премного. Продаден, предаден, реституиран, приватизиран, лустриран... И какво ли още не. Но социализъм няма. Има го само в някои партийни абревиатури.
И вече 25 години крачим бодро в преход. Преход от нещо, което не го е имало в нещо, което няма да го има утре. А днес почти никой не го признава. Нещо, за което се самосезираме, сезираме и Европа, клепаме се в евроструктури и продължаваме да се водим от омраза и противопоставяне.
И се оказва, че жабетата, дето ручахме, са били некачествени, нямат бандерол. Защо ли не анулираме всичко от Аспарух насам! Нали нема такава държава! Но друга такава държава просто няма как да има...