Иде ли безкнижна ера?

Книгата - едно от най-великите открития на човечеството, довчера се радваше на най-голямото признание от хората. Между всички открития тя е на второ място след хляба. Защото както човек не може нито ден без хляб, тъй беше и с книгата. Доказателство за това, разбира се, бяха не само опашките пред книжарниците. В стремителното ни развитие ние не можем да направим нито крачка напред без човешката мисъл, без народната памет от миналото. Изследователите все по-внимателно и по-внимателно се взират в следите по камъни, черкви и манастири. Благодарение на буквите се радваме на дългото писмо, писано през вековете. И ако от писаната история и наука знаем за отшумели събития и превратности в съдбините на народите, за учения, потресли умовете, то от художествената литература научаваме за душевния мир, за трепетите в човешката душа през годините на велики подеми и грозни падения, за страстите, потресли сърцата. Не е ли книгата най-бързото средство и във века на космическите скорости, с което се пренасяме от една точка на земното кълбо до друга точка, от една планета - на друга, от времето на Омир - във времето на Толстой.

От началото на ХХI век


усилено се заговори за настъпването на "следкнижната" ера. Микроелектрониката щяла да сведе фонда на цяла библиотека до размерите на едно-единствено джобно издание - един електронен йорктаун. Книгата отстъпва в конкуренцията на електронните масмедии. Списанието, създадено във Великобритания през ХVIII век като форма на научно общуване и средство за разпространение на знания, щяло да изчезне преди книгата. Не става дума за безполезните списания с порнография и комикси, а за научните, които ще бъдат заменени от централизирана система от статии.
Пред очите ни расте "телевизионно" и "интернет" поколение. Мнозинството от младите хора утре ще са функционално неграмотни, ако изобщо ще могат да четат. Те още днес са лесна плячка на комерсиалната, политическата и обществена манипулация чрез мултимедийните центрове за развитие. Липсата на досег със съдържателна, истинска литература ражда явлението "нова неграмотност", което се заключава не в неумение да се чете изобщо, а в неспособността за интелектуално усилие, за мисловно творчество.
Чете ли българинът, какво и как чете? По данни на Централното статистическо управление през 1980 г. в България са били отпечатани 4681 книги и брошури в общ тираж 53,9 милиона екземпляра, докато общият тираж на книгите и брошурите през 2010 г. е паднал до 4 милиона, според Националния статистически институт! Любопитни са числата и за вестниците и списанията - общият им брой съответно е 1491 (477+1014) и 1213 (438+775); през 2010 г. изданията за секс, мода и клюки бяха над 120 заглавия и само едно за детско-юношеска литература! За какво ни говори статистиката? Тя говори с пълен глас, че търсенето на българската книга спада главоломно.

Димо Казасов ни е описал


 картината от преди сто години, която по нищо не се различава от днешната: "В София "уличната", сензационната литература, която излизала всяка седмица на свитъци по една кола, е на първо място: особено романите, заглавията на които започвали с думата "Потайности"; с герои разбойници, убийци, фалшификатори, развратници и какви ли не още изчадия, измъкнати от житейската тиня? И никой не търсеше сметка от тях за разврата, който разпространяваха чрез великата сила на печатното слово?" Освен тая "литература" тогава са се издавали и редица сериозни научни и класически произведения.
Кажете ми, не сме ли в същото положение днес? "Масовият читател" търси криминални и сензационни истории, врявата на деня, булевардната закачка. Нима не се връщаме в онези времена от историята на Византия, когато никой не ходи по библиотеките, а изпълваме стадионите, хиподрумите и мотопистите, където се състезават "сините" и "червените".
Кой беше казал, че само хората на ХVIII век знаели да четат - четели бавно, търпеливо. В "Очерк за моя живот" Томас Ман разказва как бил приет в един от мюнхенските салони с литературно-артистична атмосфера - в големия дом на бъдещата му съпруга Прингсхаймови на Арцисщрасе: "Всяко от петте, вече големи деца, си имаше собствена библиотека с красиво подвързани книги, да не говoрим за богатата библиотека от творби на изкуството и музиката на бащата, един от първите вагнерианци, който беше познавал лично маестрото и само поради някаква интелектуална самопринуда не се беше посветил само на музиката, а и на математиката, по която четеше лекции."
Ще се намери ли един от многото ни милионери, който може да се похвали, че има една, не за всяко от децата си, домашна библиотека? Да сте чели или видели нещо подобно? В колко ли от десетките новопостроени луксозни жилища въобще има библиотеки? Някой ще попита: защо ли им са книги на полуграмотни богаташи? Да не говорим за половинките им, които сами се хвалят единствено със сребърни и златни сервизи в просторните холове.

Една лична библиотека


се събира цял живот. Тя остава за деца и внуци. В нея би следвало да има "Записките" на Захарий Стоянов, съчиненията на Христо Ботев, "Под игото", "Немили-недраги", "Чичовци" и "Епопея на забравените" от Иван Вазов, томове от Яворов и Дебелянов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Смирненски и Вапцаров. Редом до тях История и География на България, изследвания на родния край. А защо не и Кратка или Многотомна Енциклопедия на България? Да не говорим за речници и поредици. Този основен фонд от книги може значително да се разширява според интересите и възможностите.
Вярно е, че в библиотеката се влагат немалко средства, затова не бива да се правят пропуски за книги, които няма да се четат. Днес книгата е стока, и то скъпа стока. Заглавията, тиражът и цената й се определят по веригата издател-търговец. Книгопроизводството е особен вид промишленост. Никой не си задава въпроса с какво днес се подхранва и поддържа интересът към книгата? Знаем пътя на непрочетените книги - той минава от бюрото или нощното шкафче през рафтовете и килерите, за да стигне до тавана или мазето - оттам във "Вторични суровини" за претопяване?

Чет нямат добрите книги

 Но има книги, които нито един читател не бива да пропусне. С възрастта човек се променя, мени се и интересът му към книгите. За много от нас първата "библиотека" са били народните песни, легендите и приказките, които сме слушали от нашите майки и бащи. Преди буквите през хилядолетията безименният народен творец е запазил народната памет, предавайки я от едно поколение на друго поколение, като извор на историята. Първите книги, с които човек се среща в детството, му показват доброто и злото, те имат назидателен характер. Безспорно назидателната литература е необходима за детето - тя му внушава на кого и как да подражава.
В юношеството отношението ни към книгите е било както към съучениците. Всички от класа са ни били другари и приятели, такова е било и отношението ни към книгите - ако е имало време, щели сме да изчетем цялата училищна библиотека. Ала и отношението ни към другарите, както и към книгите - нека си признаем - е било повърхностно, без критичен поглед. С годините кръгът на четене става все по-тесен и по-тесен. Все по-малък - броят на добрите книги, които препрочитаме, които ни остават спътници за цял живот. Но към тях, както и към приятелите, нашата любов става все по-дълбока и по-силна.
В първата половина на миналия век са писали не само статии, издавали са се книги-ръководства от типа на "Какво трябва да прочетем през живота си". Може би тяхното появяване в началото на ХХI век ще бъде отново оправдано! Защото днес и на културния човек е трудно сам да открие добрата книга в сивия поток, с който ни заливат хиляди издателства.

Заливат ни с наивни и смешни заглавия

по важни житейски въпроси: как да си пробием път в живота, как да направим кариера, как да печелим пари/приятели, как да се държим в обществото и т.н. Предлагат ни изключително модни заглавия, които, както модните дрехи, веднага стават старомодни през новия сезон. Пазете се от ветропоказатели на художествената мода. Тяхното влияние е пагубно за вкуса на читателя, отклонява го от вечните книги, от класическите произведения, пречи му да научи немодни истини, да възприеме нови възгледи. Колко произведения на класиците - писатели, философи, политици, чакат да бъдат преиздадени, колко техни произведения никога няма да достигнат до днешните млади читатели?
От това как и с какви ръце човек взема книгата, можем да съдим за него какъв читател е. Книгата е свято нещо! Не защото не обичам грамофона и магнетофона, киното и радиото, телевизията и интернета - те навярно ще стават все по-достъпни, още по-властно ще привличат хората към изкуството, а защото нито едно от тях не ще може да се сравни и в бъдеще по дълбочина и продължително въздействие с книгите!
Добрите книги са неизчерпаем източник на чувства и познания за света на миналото, настоящето и бъдещето. Да ги ценим и обичаме както добрите си приятели!