Министерство вече ламти за земи на БАН

Земеделски земи, които са собственост на БАН според действащия от 1991 г. закон за академията, не трябва да са нейни, се казва откровено в становище на земеделското министерство. То е изпратено в просветната комисия на НС по искане на председателя й Огнян Стоичков по повод на проектозакона, предвиждащ научните институти на БАН да се извадят от нейната структура и да минат на подчинение на МС и МОМН. Земи от държавния поземлен фонд за научна дейност могат по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да се употребяват само за научна дейност и не могат да се отдават (под наем) на трети лица, пишат от МЗ.
Министерството оспорва законовото право на БАН да притежава земи с нотариални актове и твърди, че то трябва да се разпорежда с тях. Според Закона за БАН обаче земите са предоставени в собственост на академията от НС. След превръщането на Селскостопанската академия в придатък на земеделското министерство нейни земи и елитни опитни полета масово бяха приватизирани. Това бе репетиция за имотите на БАН - първо одържавяване, после приватизация, напомнят паметливи.
Областният управител на София заявява, че 8 от имотите на БАН имат акт за публична държавна собственост и само още 179 имота били с актове за държавна собственост, предоставени за стопанисване и управление на БАН. Според юристи с това писмо напълно се пренебрегва законовият статут на имотите на БАН, които не са публична държавна собственост, а са частна държавна собственост на БАН, предоставена й със специален закон - както е и с Българска народна банка и Българската православна църква. Този вид държавна собственост, уредена със специален закон, е предвиден изрично в Закона за държавната собственост.
МОМН категорично подкрепя законопроекта за разтурване на БАН като национален научен център и за преминаване на институтите под негово ведомство. МС и МВР обаче отказват да вземат отношение, тъй като не били длъжни, понеже той се внася от депутати. Както ДУМА писа, вносител на проекта е състезателят по самбо, бизнесменът Румен Стоилов, заедно с още 4 депутати на ГЕРБ. В момента Стоилов строи хотел за 20 млн. лв. през улицата точно срещу централната сграда на БАН.
От икономическото министерство пък пишат, че при европроекти, когато е добре да участват няколко института, БАН също трябва да фигурира като получател на средствата. Не е изяснено как това може да стане, при положение че новата БАН ще се състои само от академици и чл.-кореспонденти, повечето от които са пенсионери или работят в болници и в изкуството. 
Категорично несъгласие и възмущение от проекта изказват БАН, Съюзът на учените, отделно десетина от институтите на БАН, Движението за защита и развитие на висшето образование и науката - т.е. всички представители на научната общност. Декларация срещу проекта прие преди дни и Събранието на академиците и чл.-кореспондентите. Единствен съгласие с проекта изразява в свое лично становище ректорът на ТУ - София, проф. Камен Веселинов. Броят на известните учени от цял свят, които направиха международна подписка в защита на БАН, до вчера следобед се бе увеличил на 4056 души.   

Яне Янев: МВР следи ръководството на БАН

Хора от ръководството на БАН са следени от МВР, заяви лидерът на РЗС Яне Янев вчера. РЗС ще отправи питане защо са следени хората от БАН, заяви той.
БАН няма да се закрива и разпродава, а ще се реформира, заяви вчера Симеон Дянков в НС в отговор на въпрос на Яне Янев за политиката на правителството при финансирането на академията. БАН е черна кутия, в която потъват парите на данъкоплатците, обяви Дянков. Уронихте престижа на академията с вашите изказвания, репликира Яне Янев. Той обвини Дянков, че иска да закрие БАН, чиито средства за орязани драстично. Аз съм потресен от отговора на министъра, възмути се лидерът на РЗС. Вие искате с инфантилни изрази да разсипете нещо, градено преди повече от 100 години, с политика на посредствеността отворихте огромна сатурнова дупка в българското общество, продължи Янев. Засрамете се най-после, призова той.
БАН изпълнява задачи в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания, е текстът, който депутатът Лютви Местан е внесъл вчера в НС като изменение към действащия Закон за БАН. БАН следва да се отчита всяка година пред НС. Целта на предложението му е да даде друг подход към академията, а внесеният от депутати на ГЕРБ проект за разтурване на академията е най-добре да бъде оттеглен, каза Местан. Със 17% от учените в България БАН произвежда 60% от научната й продукция, напомни той.