Влизат ли Западните Балкани в дневния ред на ЕС?

Новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изрази становище, че поредно разширяване на ЕС в посока Западни Балкани през следващите 5 години не е реалистично очакване. А именно на европейската интеграция на Западните Балкани бе посветена традиционната (9-а поред) среща "Хърватия форум 2014" в Дубровник. По стечение на обстоятелствата обсъждането на текущото състояние на този процес, както и призивите за по-динамична програма на Брюксел за разширяването на ЕС към този регион се проведе точно в периода на назначаване на нова ЕК, посочването на нов върховен представител на ЕС за външна политика и сигурност, както и на нов президент на Европейския съвет - макар че евролидерите да не успяха да се договорят за номинациите за тези постове. Форумът бе открит от президента на Хърватска Иво Йосипович, реч произнесе премиерът Зоран Миланович, участваха настоящият комисар по разширяването Щефан Фюле, както и външните министри на Хърватия Веста Пусич, на Сърбия Ивица Дачич, Златко Лагумджия на БиХ, Никола Попоски на Македония, на Косово Енвер Ходжай, албанският външен министър Дитмир Бушати, румънският Титус Корльцян, Мирослав Лайчак - дипломат номер 1 на Словакия, на Унгария Тибор Наврашич, на Италия Федерика Могерини (силно подкрепяна от премиера Ренци като кандидат за поста на баронеса Аштън), на Холандия Франс Тимерманс, на Швеция Карл Билд, както и нашият външен министър Кристиан Вигенин. В Дубровник бяха и ръководителят на делегацията на ЕС за БиХ Петер Сьоренсен, върховният представител за БиХ Валентин Инцко, както и журналисти, като например Тим Джуда от "Икономист", научни работници в съответната област, НПО и т.н. Преди да посети Скопие като част от европейската си обиколка, на форума присъства и Виктория Нюланд, помощник-държавен секретар на САЩ.
И докато Ивица Дачич, някак изненадващо, но съвсем в духа на сръбската външна политика от последните няколко години, изразява остро осъждане за бомбите над Дубровник по време на войната от 90-те години на миналия век, експертите бързат да определят, че точно тези думи показват колко различни са отношенията в Западните Балкани днес, колко различен е светът като цяло, колко промени са настъпили и как времето на извиненията сякаш е отминало. Останали са проблемите и неудовлетворението на народите от ситуацията в региона - социална, етнорелигиозна, в областта на сигурността, външния натиск, последиците от икономическата криза, несправедливите приватизации, масовата безработица и т.н. Останало е убеждението, че

членството в ЕС ще ги извади от статуквото

и ще способства да се решат въпросите. Има голяма доза истина в подобни очаквания. Стига управляващите в отделните страни да са в състояние и сами да се справят. Дачич например е убеден и не го крие в изказването си в Дубровник, че присъединяването към ЕС става все по-сложно и тежко, че страните членки се държат понякога менторски и често настояват за постигане на стандарти, които те самите не са покрили, че "Вие, които идвате от Брюксел, трябва да знаете, че тук не е място за експерименти". Но Сърбия ще бъде готова за членство до 2018 г., което е стратегическият избор за страната му. Самото приемане е политическо решение, което не бива да става за сметка на отношенията на Белград с Русия. Все пак и сега членки на ЕС поддържат добри отношения с Москва, нали?
Наблюдателите говорят за откровен тон и приятелска атмосфера на форума, определяйки някои изказвания като особено открояващи се. Като това на косовския външен министър Енвер Ходжай, който призовава за по-динамична и практична програма спрямо Балканите, за изграждане на култура на надеждата за страните от региона, независимо че "ЕС свива влиянието си в глобален план". Според него, "ако ЕС има изобщо някакъв успех във външната си политика през последните четири години, това е диалогът Белград-Прищина", който "има регионално измерение". В прав текст външният министър на Косово твърди, че те са решили да влязат в диалог с Белград не само заради Косово, но и заради етническите проблеми в Босна и Херцеговина, както и заради проблема с името между Скопие и Атина. Интересно, но няма яснота как е обяснил протестите в Прищина и подготовката за изпращането на автобуси с косовари в Скопие във връзка с масовите протести след решението на македонски съд по делото "Монструм". Доживотните присъди на шестима албанци по това дело са за извършено убийство на 5-ма рибари-македонци край Скопие през 2012 г. Протестите са европейска практика и право, но нищо европейско няма в паленето на македонското знаме, в издигането на лозунги "Скопие е сърцето на Албания", "Един народ, една мечта", "Велика Албания" и в подкрепата чрез насилие на братята-албанци от Македония. Всъщност ситуацията с предизвиканите чрез фейсбук протести на етническите албанци в различни градове на Македония, където има компактни маси от това население с мюсюлманско вероизповедание, е особено обезпокоителна. Случва се в момент на политическа криза, когато опозицията в лицето на СДСМ бойкотира дейността на парламента поради несъгласие с резултатите от парламентарните избори, определени като нечестни, когато се водят преговори с управляващите от ВМРО-ДПМНЕ за изход от ситуацията, когато има възможност за продължаване на конструктивен диалог след летните месеци. В същото време реформите в страната буксуват. Убийство - присъда, искрата е запалена. Значи

огънят просто тлее

Огън, който има път и към албанците в Албания и Косово, анонсирали подкрепата си като всеалбански протест. Мирише на религиозен радикализъм и дава поводи да се правят аналогии със събития в Близкия изток. И без това информациите за присъствието на македонски граждани от албански произход в боевете в Сирия на страната на крайни ислямистки групировки са в основата на изводи за наличие на "спящ" религиозен екстремизъм. В същото време бързата реакция на лица като Хамди Ндрецай, известен като командир Пантера от АНО (Армията за национално освобождение), с призив "да се хвърлят униформите на фашистката държава" от страна на етническите албанци, защото "започва скоро албанската революция" наливат масло в огъня на етнорелигиозно напрежение с непредсказуеми последствия. Македонските медии са пълни със съобщения с тревожен характер и за все нови и нови албански формации, които заплашват Македония. Кой има интерес от такова развитие на ситуацията? Реакцията на премиера на Албания, Еди Рама, предизвика и съответен отговор на македонския премиер Груевски, защото посочването на неспазване на Охридския договор като причина за протестите, както и искането за международна помощ са преценени в Скопие като намеса във вътрешните работи. На албанския посланик в Скопие е връчена протестна нота. Впрочем и на косовския. Емоционално Груевски е посъветвал Еди Рама да посети местата в Албания, където живеят македонци, и да ги сравни с тези, където албанците живеят в Македония. Остава ние да се разберем със Скопие какви са всъщност "македонците", които преживяват на територията на днешна Албания. Балкани! Странно е все пак защо протестиращите албанци в квартал Чаир, Скопие, около Бит пазар или Яяпашинската джамия са веели знамена на САЩ и Саудитска Арабия. В началото на протестите дори се е викало "Аллах е велик". С албанските знамена в Тетовска Македония май вече всички са свикнали, но днес виковете за Велика Албания и

разгорещената албанска риторика

нажежават обстановката и вещаят несигурност. Включително и за целия регион. Може би затова западните посланици се разшетаха в Скопие и водят разговори с представители на различните партии с презумцията да потушат конфликта. Май много ще му дойде на Запада в един момент и Близкият изток, и Ирак, и Украйна, и Газа, и Балканите, и... Отново въпрос за интересите на онези зад завесите и кои са те всъщност. Сигнали има, някои успяват и да ги разчетат. А Сулейман Реджели, глава на ислямската религиозна общност в Македония, съобщава за чужди знамена с арабски текстове, които "не отговарят на държавата, нацията и религията". Да се говори само за албански национализъм, за демонстрация на милитаризъм и радикализъм явно не е цялата истина. Все пак президентът на Косово Атифете Яхяга осъди паленето на македонското знаме в Прищина, а някои електронни издания в Скопие твърдят, че информации в София и Белград относно тези събития само подпомагат дестабилизирането на страната. Един вид пропагандистко информиране. За такива случаи народът казва "от болната на здравата глава", но дали това ще потуши конфликтите в сложната обстановка?
Няма обстойна информация дали тези събития са били обект на дискусиите на "Хърватия форум 2014". И каква може да е ролята, отношението и действията на ЕС като цяло при такива събития. Но едва ли министър Вигенин е пропуснал в своя разговор в Дубровник с македонския министър Попоски да обсъди и тази ситуация при съседите. Независимо че отношенията между нашите две страни се приемат за добросъседски, те всъщност са и доста променливи, белязани с недоверие и понякога медийна вражда, подклаждана от определени сили със стари интереси. Нищо ново под общото ни небе. Официални срещи не липсват, словесно винаги сме подкрепяли Македония в стремежа й към европейска интеграция, но трудно пробиваме на македонския пазар и още по-трудно успяваме да реализираме например построяването на коридор 8 - стара, още от времето на Царство България, мечта. Знаем си и кой е пречил през годините за тази жп връзка между нас. Министър Вигенин е успял да внесе в МС постановление за финансиране на 2 проекта в Македония, единият от които е в град Щип. Става въпрос за мост над р. Отиня за около 30 хил. евро (!), който да осигури преминаването на пешеходци над реката в самия център на града. Друг е въпросът, че този проект е бил от години даден на българска фирма за реализация, пък тя нещо не е свършила работата, както трябва и когато трябва. Както се казва, "по-добре късно, отколкото никога". Ние си имаме нерешени въпроси с Македония, предимно исторически, имаме си нашите условия за твърдата ни подкрепа за приобщаването й към ЕС като настояваме за подписването на Договор за добросъседство и трудно приемаме дразненето с присвояването на наша история и наши исторически личности от страна на малката ни съседка. Дори и да приемем, че идеята е да се създава идентичност с цел оцеляване, не можем да се съгласим това да става за наша сметка. Настъпи мълчание и във връзка с идеята да честваме заедно Илинден и личностите, които са свързани с тази дата. Не е ясно Груевски дали наистина има намерения да придвижи процеса по подписване на този договор, чиято основа е поставена още през 1999 г. с подписана декларация.
На "Хърватия форум 2014" Виктория Нюланд каза във връзка с Македония и спора за името с Гърция нещо в смисъл, че ако имаме европейската мечта и споделяме европейски ценности, тогава трябва да се инвестира в тях и да се забрави за стари оплаквания и оправдания. Представител на САЩ говори за европейски ценности и мечти... С тези думи може и да се съгласим. Но от исторически опит се знае, че

на Балканите повече се говори, отколкото се действа

А понякога действията са деструктивни. Както е с последните протести в Македония. Дали ще са под лозунга "Македония за македонците" или "Скопие е на албанците", те провокират мнения за срутване на държавата и просто блокират европейския й път. Така, както е блокиран на този етап пътят и на Босна и Херцеговина, независимо от силната подкрепа на Хърватска. Хърватската дипломация дори е повече от неуморна за реализация на идеята си да се направи изключение в евроинтеграционния процес, за да бъде приета БиХ при "занижени критерии за присъединяване". Все пак много хървати живеят в БиХ, а и границата между двете страни е дълга. Всеки иска спокойни съседи, което не е характерно за Босна, особено след масовите социални протести в началото на годината. Да не говорим за сложната конструкция на тази държава и още по-сложните етнорелигиозни отношения. Още по-тревожно става след поредното скандално изказване на турския премиер Ердоган, че 100 млн. турци ще защитят бошняците, ако някой ги засегне. Реакциите на Република Сръбска в БиХ, както и на Белград са красноречиви, а обясненията на привиканите турски посланици там са объркващи. Интересно какво би казала по въпроса г-жа Нюланд? Защото външният министър на Косово е призовал в Дубровник Гърция, България и Румъния да направят повече за региона. Дали България може да прави за Македония това, което се опитва Хърватска за БиХ? Колко дълго може да протяга ръка, за да се изгради нов тип сътрудничество с европейски измерения? В Дубровник министър Вигенин е призовал Балканите да спрат да произвеждат история, а да създават бъдеще за региона. Въпросът е как да стане на практика и как страните от този "барутен погреб" да се отърсят от стари зависимости и чужди вмешателства като това на Ердоган. Дали наистина инфраструктурните връзки, жп линии, газови интерконектори, инвестиции и т.н. ще са достатъчни, за да се постигне европейската мечта? Но при всички случаи такива проекти ще доведат до икономическо развитие и социална перспектива на гражданите, а оттам до стабилност и сигурност в региона крачките са малки. Ще утихнат ли по този начин етнорелигиозните проблеми и манипулирането на хората от външни сили? Именно затова е необходим ЕС в такива сложни ситуации, защото е доказал, че изграждането на общност с цел постигане на мир, просперитет и роля в глобалната политика си е заслужавало усилията. А Балканите винаги са си били в Европа, независимо от незавидната им историческа съдба и наследено мултикултурно население.

Снимка БГНЕС
Нищо европейско няма в паленето на македонското знаме, в издигането на лозунги "Скопие е сърцето на Албания", "Един народ, една мечта", "Велика Албания"