Жълтите павета - визитката на София

Жълтите павета в София са свързани с толкова градски легенди, обвити са в толкова романтика, че дори изследователите се чудят как да разкажат тяхната история. Може да се започне с това, че били сватбен чеиз на Мария Луиза при сключване на брака й с Фердинанд и да се стигне дотам, че авторът на "Магьосникът от Оз" Лимън Франк Баум, докато бил в София, видял жълтите павета на младата ни столица и така възникнала идеята за "жълтия" път, по който героинята му Дороти върви по време на своите приключения...
Каквито и да са легендите, истината е по-различна и дори героична. Защото прохождащата ни държава, в търсенето на легитимация и в опит да се издигне до равнището на развитите европейски държави, решава да окичи столицата си с един жълт килим от улици, които да бъдат белег за нейната цивилизованост.
 В битката между прохождащата модерна технология на асфалта и павирания път печелят паветата. Цветът остава акт на една междуправителствена спогодба, гарнирана със сериозни банкови кредити и героични комбинации по пътя на тяхното успешно изплащане. Но нали желанието на тогавашните политици да представят родината по европейски модерна иска и решителни действия?
Жълтите павета са

изработени близо до Будапеща

и са поставени в началото на ХХ век у нас. Според фактологията те наистина са внос от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров, наследника на бившия кмет, тогава вече министър-председател Димитър Петков. Кмет преди него е Петко Николов, който обаче изненадващо подава оставка. Така постът на градоначалник се овакантява и на 8 юли 1908 г. на поста застава Тодоров.
Само месец по-късно са редовните избори за местна власт - той ги печели. Мартин Тодоров е един от кметовете, който разгръща голяма строителна програма. Именно при него се ускорява строежът на Боянския водопровод, извършват се корекции на няколкото софийски реки. Така през декември 1907 г. софиянци пият и чиста вода. Сред постиженията е и откриването на Народния театър, увеличаването на трамвайните линии и др. Тогава се проектират и сградите на Централните хали и на Централната баня. В столицата кипи усилен труд.
За първи път обаче обсъждане за това

дали да се сложат павета

 на столичните улици се провежда в началото на 1906 г., когато въпросът върви успоредно с обществена поръчка за облицоване на коритата на реките Владайска и Перловска. Въпросът се разисква на заседание на Столичния общински съвет, проведено на 26 февруари.
Търгът се провежда в края на 1906 г. и се печели от българското индустриално керамично дружество "Изида", чиито фабрики се намират на гара Новоселци. Компанията е създадена много по-рано, но едва през 1898 г. се регистрира в съда. Сред условията по договора е записано, че "Изида" се задължава да бъде не само изпълнител, но и вносител и да представлява фирмата производител на паважа. Причината е, че у нас няма фирма, която да ги произведе, затова се прибягва до чужбина.
"Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница" в Будапеща е точното име на производителя. За това свидетелства разменната документация между двете фирми като транспортът на жълтите павета е за сметка на "Изида".
Така за две години - от 1907 до 1908-а, в София са сложени около 60 декара жълти павета. Сред улиците, които се окичват с новата придобивка, са бул. "Цар Освободител" заедно с площад "Народно събрание", част от "Раковски", "Московска", площад "Александър I", част от "Дондуков", ул. "Леге" и много други.
Според документацията по темата технологията за произвеждане на жълтите павета е чрез стриване на прах на

  варовика "мергел", който се изпича

в специални пещи при температура 1300 градуса.
Всъщност жълтите павета не са първият паваж, сложен в столицата. Първият е от 1905 г. на ул. "Мария Луиза" с финансовата помощ на предприемача Никола Иванов. Това е първата павирана улица, защото "Мария Луиза" е днешната "Витошка", търговската улица на тогавашната столица.
След това общината решава освен жълтите павета в центъра, да сложи на останалите улици обикновени каменни павета. Тя дори купува две каменни кариери, където се правят павета от сиенит и гранит. А иначе преди това в столицата има на ограничени места калдъръм - той е сложен по нареждане на княз Дондуков в периода на Временното руско управление.
Окончателното павиране на София е завършено през 1909 г. Тогава Тодоров докладва пред колегите си общинари, че могат да избират между три настилки - каменна, керамична или асфалтова. Така през март се стига до назначаването на две комисии от специалисти, които да проучат въпроса. Те трябва да кажат дали керамичната настилка, т.е. паветата, или каменната е по-добра. И решават да препоръчат жълтите павета. Те обаче са скъпи. Това е причината от общината да заложат каменните блокчета от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша.
За да бъде положена новата настилка, Тодоров дори тегли

външен заем от 35 млн. лева

от германски банки. Кредитът е сключен през 1906-а за срок от 50 години. Поради тази причина и параметрите на бюджета на общината се променят.
Но кой все пак ще сложи настилката? Решава се да се организира търг, на който да се избере конкретен предприемач. Условията за т.нар. обществена поръчка са направени доста подробно, като основният предмет на дейност е "направата на улиците и площадите в центъра на стара София с керамична настилка, паваж".
След приключване на павирането е назначена комисия с особено важната задача да приеме извършената работа по направата на жълтата керамична настилка. Комисията е прецизна и взискателна, открити са малки недостатъци и изпълнителят е задължен в кратки срокове да ги отстрани. Извършената огромна работа обаче удовлетворява и се приема като приключена успешно.
Според общинския съветник Вили Лилков, който предложил да се даде статут на паветата като "културно наследство" на София, кредитът за центъра на София е бил тежък за общината и през 40-те години на миналия век друг предприемчив и много успешен кмет, Иван Иванов, успява да го предоговори и той е изплатен предсрочно.
В момента съставът на жълтите павета се изучава подробно от екип учени на БАН, МГУ и "Института по минерология", които трябва да подготвят тази година през есента и да представят на общината

"паспорта" на този уникален за Европа паваж

Вили Лилков обяснява още, че жълти павета има на много места в бившата Австро-Унгарска империя, но никъде няма цялостно покритие като в София. Извън многото си несъмнени положителни качества, между които изключителна якост, за съжаление, при намокряне, паветата стават "пързалка" за столичани.
Но какво би била София без тях?
Ще изчезне онова, което прави столицата ни различна. И днес паважът намалява, заради което е възникнала необходимостта да се обявят за "културно наследство", за да оцелеят от вандалските понякога ремонти. Още повече, че за тях е плащала младата българска държава и те не са подарък, а инвестиция във времето.
 По време на бомбардировките красивата софийска настилка претърпява значителни поражения. Поправяна е, като след войната разпилените тогава павета са се продавали за дребни стотинки на всеки, който иска. Заради зейналите дупки част от улиците, павирани в жълто, се препавират с българския гранит, но центърът на София остава оцветен в яркожълтото, което става нейна визитка във всички туристически картички.


Какви ли не крака са стъпвали по жълтите павета - и обути с цървули, и обути с трандафори, и обути с маратонки


Всяка работа си търси майстора
Снимки Благовеста Цветкова