Народите срещу Дракула*

Една от първите теми, които новият Европарламент обсъди, бе споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ. Шестият кръг от преговори се проведе през третата седмица на юли. Колкото парещо беше (и продължава да бъде) юлското слънце, толкова разгорещени бяха и дебатите в ЕП между привърженици и опоненти на планираното споразумение. Или поне така твърдят някои медийни информации. Пред еврокомисаря Карел де Гухт евродепутатите настояха за повече прозрачност в преговорния процес.
През пролетта на 2013 г. Еврокомисията получи мандат за преговори за това "историческо" споразумение от името на 28-те страни членки. Идеята е да се либерализират търговията и инвестициите между икономиките на ЕС и САЩ. А амбициозната цел, която си поставиха Брюксел и Вашингтон, е до 2015 г. преговорите да бъдат завършени. Времето вече притиска, а какво има постигнато дотук? Реално информирани ли са европейските граждани докъде са стигнали преговорите по това прехвалено споразумение? Как ЕС защитава нашите, на гражданите, интереси... Особена яснота по тези въпроси липсва!
Преговорите между Брюксел и Вашингтон се водят при закрити врати. И макар от Еврокомисията привидно да демонстрират някаква прозрачност и комисарят Де Гухт да се зарича, че консултациите с евродепутати, неправителствени организации, с представители на малкия и средния бизнес ще продължат да се провеждат, то някои евродепутати са на друго мнение. Филип Ламбер от Зелените/Европейски свободен алианс твърди, че това не е вярно. "Ние не получаваме всички документи, или ги получаваме само в стаи, където не са разрешени средства за писане, камера или мобилен телефон. Идеята, че ЕП е информиран, е просто прах в очите", казва Ламбер.
Политиците от двете страни на Атлантика се мъчат да ни убедят в многобройните ползи, които ще ни донесе подобно споразумение, обещавайки ни главно безпрецедентен икономически растеж и нови работни места. А комисарят Де Гухт ни уверява: "Трябва да сме сигурни, че европейският пазар няма да бъде наводнен от американското говеждо, пилешко или свинско. Както и обратното - ако бъде, то да не е от говеждо, натъпкано с хормони." В това, вярвам, мнозина се съмняват.
Френският евродепутат от Зелените Яник Жадо например не е убеден, че споразумението може да се превърне в двигател на икономическия растеж. "От 20 години работя по въпросите, свързани с международните търговски споразумения. Ако всички елементи на растежа, които ни обещаваха по време на преговорите, преди да ратифицираме дадено споразумение, бяха факт, щяхме да имаме двойно по-голям икономически растеж от Китай", казва Жадо. Според него трансатлантическото споразумение може да донесе много пари на финансовите компании в Лондон, на германските износители на машини или на френските водни компании. Германският евродепутат от Групата на социалистите и демократите Бернд Ланге също смята, че подобно споразумение би имало ефект върху отделни индустриални браншове, но като цяло

не е движещата сила на растежа

Депутатът от ЕНП Даниел Каспари пък е на мнение, че "споразумението е голям шанс за предприятията и за гражданите". Не става дума за подкопаване на защитата на потребителите, а за това, че 500 млн. европейци ще имат партньори, твърди евродепутатът, според когото процесът трябва да продължи. Елмар Брок, също евродепутат от ЕНП, е убеден, че "ще станем по-конкурентоспособни, ако САЩ и ЕС като велики демокрации си подадат ръка".
Споразумението цели не само премахването на тарифите - които, между другото, не са високи, но преди всичко отстраняването на нетарифните бариери, уеднаквявайки европейските и американските стандарти. В тази връзка мнозина смятат, че "САЩ защитават своите марки, имат по-силна икономика и може да се стигне дотам, че Европа да се превърне в зона на американска инвазия".
ТПТИ цели да подсигури и увеличи правомощията, привилегиите за корпорациите и инвеститорите. Опитите за "хармонизация" обслужват, както се очаква, именно техните интереси. Кои са опасностите - ГМО, АКТА, фракинг, "Монсанто", генни патенти... Това са страшните думи, които може да се материализират на наша територия, ако подобно трансатлантическо споразумение бъде подписано. Казано накратко - незачитане на европейските стандарти за защита на потребителите, както и здравните стандарти, заплаха за селското стопанство, отваряне пътя на агро-биотехнологиите, редуциране на социалните стандарти, както и изискванията за опазване на околната среда и климата, нови вълни на приватизация в сфери на основни обществени услуги и по-нататъшна, още по-голяма дерегулация на финансовия сектор - това ще донесе така бленуваното от големите корпорации споразумение.
Особена тревога буди т.нар. ISDS - механизъм. На практика той ще позволи на големите мултинационални компании да съдят цели държави, ако техните политики в защита на потребителите и опазването на околната среда не отговарят на очакваните инвеститорски печалби. Крайно неприемливо е при решаването на спор инвеститор-държава чужди инвеститори да имат правото да съдят правителства за високи компенсации. Това влияние върху законодателството е несъвместимо с принципите на върховенството на закона. Освен това тази планирана защита на чуждите инвеститори представлява и дискриминация към местните.
Мултинационалните компании очакват с нетърпение и ентусиазъм споразумението. Граждани и политици обаче вече съвсем ясно съзират многото заплахи, пред които изправя подобно споразумение, а евродепутатите се готвят за битка за прозрачност.

Кой лобира най-много за ТПТИ?

Преди дни чрез поредното си проучване европейската неправителствена организация Corporate Europe Observatory (CEO) осветли ситуацията около ТПТИ - кои бизнес лобита са най-активни в защитата на споразумението и кой има най-голям достъп до преговарящите от европейска страна. Докато течеше подготовката за преговорите през 2012 г. и началото на 2013 г., в генерална дирекция Търговия към Европейската комисия е имало 298 лобисти, като 269 от тях са били от частния сектор. От 560 консултации и срещи при закрити врати на Еврокомисията с лобисти 520 са били с бизнес лобисти. Само 26 от тях са били с групи, защитаващи публичния интерес. Това означава, че на всяка среща с профсъюз или група, представяща потребителите, се падат 20 с компании и индустриални федерации.
Най-много лобисти според CEO има в сферата на храните и агробизнеса, следвана от телекома и информационните технологии, автомобилната индустрия, машините и инженерството, химическата индустрия, финансите, здравето, медиите и фармацията.
Според CEO има доказателства, че търговската дирекция активно е окуражавала участието на корпоративни лобисти, докато представители на профсъюзите и други групи, защитаващи обществени интереси, са държани в ъгъла. Например през есента на 2012 г. тя настойчиво и "безкрайно учтиво" канела лобиращата за използването на пестициди група ECPA да участва в обществените консултации. Няколко седмици по-късно от ECPA отговорили, че заедно с американската си сестринска организация CropLife America настояват за "значителна хармонизация" на пестицидите в храните. Профсъюзите, природозащитниците и потребителски групи не получили подобна покана...
BusinessEurope и американската търговска камара - 2 от най-могъщите про-ТТИП групи, също получили лични покани през ноември 2012 г. На масата поставили заявката си за регулаторно сътрудничество, "потенциална промяна на играта", която ще позволи на бизнес лобитата да "участват при създаването на законодателство". Комисията подчертала желанието си да работи в тясно сътрудничество с двете бизнес лобита в тази насока...
Дирекцията определено е предубедена към обществените консултации. Как обикновеният гражданин ще може да отговори на въпрос като този: Ако сте притиснати от бариери при инвестиране, какви са допълнителните разходи за вашия бизнес, резултат от тези бариери? Не обяснява ли всичко това съвсем ясно по-голямото участие на бизнес лобитата, отколкото на профсъюзите например, в тези преговори - просто достъпът им се предоставя от дирекцията. Следователно и неговият интерес - на бизнеса, е от особено значение.

Недоволството се надига
 
Група германски лекари и учени призовават германския канцлер Ангела Меркел да използва влиянието си, за да спре преговорите за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ в интерес на общественото здраве и околната среда. За това съобщи GMWatch - независима организация с нестопанска цел.
Европейската конфедерация на профсъюзите ETUC и най-големият американски профсъюз AFL-CIO също изразяват своите опасения относно трансатлантическото споразумение, описани в статия на "Файненшъл таймс". Във връзка със скандала с подслушванията те настояват за отстояване на онлайн неприкосновеността. Обявяват се и срещу друга много спорна клауза в преговорите - отпадането на специалната защита за чужди инвеститори. "Преговорите трябва да бъдат достъпни и да отстояват публичния интерес, а не интересите на частните инвеститори", пишат от двата профсъюза, настоявайки за гаранция, че каквато и сделка да бъде постигната, няма да наруши трудовите стандарти нито в ЕС, нито в САЩ. И двете организации решиха "да не казват твърдо не" на ТПТИ, но "сериозно поставят някои червени линии", твърди Том Дженкинс, старши консултант за търговска политика на ETUC. Притесненията му са предизвикани от фокуса на споразумението върху премахването на регулаторните търговски бариери. "Като цяло сме за, що се отнася до отварянето на пазарите. Но силно сме притеснени, когато започне да се говори за промяна на регулаторната система", казва Дженкинс.

Дан Мълейни, главен преговарящ от страна на САЩ, и Игнасио Гарсия Берсеро, главен преговарящ от страна на ЕС, се поздравяват след поредния кръг от преговори

Инициатива "Стоп ТПТИ"

На пресконференция, посветена на създаването на Европейска гражданска инициатива (ЕГИ) за прекратяване на преговорите по ТПТИ, представител на комитета за граждански инициативи и говорител на федералната асоциация "Повече демокрация" Микаел Ефлер заяви, че "в основата на нашата критика е демократичното измерение на планираното споразумение - правилата, които ще имат важни последствия за 500 млн. европейски граждани в 28 страни членки, се обсъждат при закрити врати".
Джон Хилъри, изпълнителен директор на британската организация War on Want и член на гражданския комитет, казва - ТПТИ не трябва да се приема като договор между два конкуриращи се търговски партньори, ЕС и САЩ. Вместо това - това е общ опит мултинационалните компании от двете страни на океана да отворят пазарите за сметка на защитата на потребителите, сигурността на храните, опазването на околната среда, ценните социални стандарти, регулациите за използването на токсини или регулациите за сигурността на банките".
"ТПТИ е сериозна заплаха за демокрацията - Европейската гражданска инициатива иска демокрация, не "корпоратокрация", заключава Сюзън Джордж, президент на борда на Transnational Institute Amsterdam, почетен президент на ATTAC-Франция и член на комитета по ЕГИ.
Вместо ТПТИ инициаторите, сред които са и 148 организации от 18 страни членки, предлагат нов подход на европейската търговска политика, който поставя хората и планетата преди корпоративния интерес.
България е една от 7-те държави членки на съюза, които са създали ЕГИ за прекратяване на преговорите по ТПТИ. За това съобщи reporter.bg.
За да бъде успешна, ЕГИ трябва да събере най-малко 1 млн. подписа от Европа в рамките на 1 година. Очаква се в средата на септември инициативата да стартира официално.


*Заглавието е перифраза на заглавието на книгата на Патрик Льо Ярик "Дракула срещу народите", в която се разкрива историята и дълбоките причини за проекта за трансатлантическо споразумение, както и целите и съдържанието му. В книгата е публикуван и текстът на мандата за преговори на Еврокомисията, който носи гриф "Ограничено разпространение в ЕС"