Втвърдяване!

В залеза на отишлата си седмица съзрях и нещо оптимистично в иначе разлигавената политическа реалност. Според твърденията на опияняващия се от думите си лидер на ГЕРБ, председателят на бламирания от "доброжелатели" парламент Михаил Миков заявил, че депутатското тяло на БСП се било "втвърдило" и няма да подкрепи абсурдното точно в този момент искане за актуализацията на бюджета. Същественият детайл от парламентарната агония по вина на опозицията привидно възбуди емоционална ерекция в Борисов и той издаде заповед по гарнизона неговите хора да се сбогуват със сградата на жълтите павета. А може би развоят на събитията оказа добра услуга на генерала, тъй като той се наведе ниско под артилерийските залпове на специалисти, които не съзряха крайна необходимост от натоварването на държавната каса с нови 3,4 млрд. лв. От първи път не се отвори и парашутът на президента, който нескрито лобираше за финансовия комфорт на неговото служебно правителство и обличането му в неконституционна власт, пък и останаха висящи преди второ гласуване и допълнителните 225 млн. за Здравната каса. За цели три дълги дни в една бразда заораха ГЕРБ-ерите и довчерашните коалиционни партньори в правителството на Орешарски от ДПС, което водачът на първите с вид на обидено дете категорично отрича. Политическата еквилибристика на водача на партията-цвете се издигна до невероятни висоти. И за да не остане по-назад, привидно най-злостният му критик Бареков, който неотдавна внесе обвинения и срещу президента, набързо взе завоя и възлюби братски държавния глава. По този начин бързораслият площаден трибун се изкачи на върха на пирамидата и оттам направи истинско салтомортале, с което учуди дори печените в това упражнение на политическия трапец номади.
Любопитно е дали при необходимост от бъдещо парламентарно мнозинство и излъчване на правителство Бойко Борисов така вдъхновено ще се раздели с илюзията за безмерна еднолична власт. И няма ли да прибегне до добрите услуги на етническата партия, независимо от многобройните си пламенни декларации в противоположна посока. Или той, когато му е изгодно и в унисон с популисткия си нагон, вече безмерно се предоверява на "представителните извадки" на социолозите за сериозно предимство на неговата партия на предстоящия парламентарен вот. Или просто се завихря някакъв калабмур на опиянение с привкус на власт в предверието на по всичко изглежда яростните противоборства на изборите. Трудно обяснимо е опозиционният партиен, пък и личен, егоизъм да се издига до такива висоти, че да се пренебрегват притесненията на и без друго стресирания народ, че изобщо липсват пари за здраве. Това не може да се случи. А и трудно е да се повярва, че някой ще поеме голямата отговорност да препятства средства за болниците. Въпросът очевидно е друг. Оформящият се триумвират Борисов, Местан, Плевнелиев явно тества търпението на БСП и по всякакъв начин се стреми да вкара лидерите на над стогодишната партия в обяснителен режим. И разчита в активната риторика да се допускат фалове, които в компресираното време до вота се заплащат скъпо. Има обаче едно голямо НО! И то се корени в обстоятелството, че за разлика от изникналите след демократичния дъжд формации около наши и чужди хранилки, БСП има огромен опит за работа в различен и нелек режим. Сегашното й "втвърдяване" според свободната интерпретация на Борисов може да се тълкува като закономерна рефлексия на безпардонността и арогантността на опонента, предателството и витиеватостта на довчерашните партньори. А и не е ли крайно време лявата партия да се раздели с някои илюзии на безкрайния преход и да застане на по-категорични позиции, най-вече твърдо зад хората, които са прегърнали и остават верни на идеята за социална справедливост. Нима онези десетки хиляди на Бузлуджа и многократно повечето верни привърженици на БСП не заслужават това? Та нима в дъждовния август тази внушителна маса въодушевени хора се изсипа в историческата местност заради едното кебапче и разбиването на монотонното си всекидневие? Безспорно не!
Във втвърдяването няма нищо лошо, най-малкото - опасно. Това не означава, че преминалата столетие партия е обсебена от старческа деменция и остава сляпа и глуха за нуждите на времето, за необходимостта от имплантиране на своите идеи в тъканта на новата реалност. Не искайте обаче вече БСП да има поддържаща роля в един театър, в който второто действие опровергава напълно първото, а актьорите от миманса бързат да излязат първи на сцената за овации пред обърканата публика. Не искайте на всяка цена коалиции, а борба от ясни идейни позиции, за да повярват хората в по-справедливото бъдеще за себе си и своите деца, пък и за притиснатата до стената България пред взвода от лъжедемократи. Не искайте, а давайте. Защото от много искане вече не остана много за даване.
Нали!?