Новите "Клетници" или какво е да си "яйчар"

Владислав Георгиев

Никой вече не си прави илюзии, че Татковината ни е социална. Нищо, че така е записано в Конституцията ни. Всеки ден се сблъсквам с Жан и Жана Валжанови, които със зъби и нокти се борят с капиталистическото "озъбено, свирепо куче". Няма как да не направя паралел между това, което виждам, и съдбата на клетниците от великата книга на Юго.
Ана е на 55 години. Бивш инженер, която е загубила работата си в провинцията след торнадото на Ив. Костовото правителство. Работила е в голямо и престижно предприятие, което е хранело цял окръжен град. Първите съкращения по онова време се правеха на инженерите.
След първоначалния шок от загубата на работата ЕТ-то се оказва някакъв начин за свързване на двата края. Натискът на държавата върху микрофирмите е огромен и съпругът й първи се огъва. Почват неприятности в семейството. Ана се принуждава да се премести в София, заедно с дъщеря си и двете й внучки наемат жилище в столичен квартал. Ана намира отдушник в гледането на двете ученички и се превръща в тяхна втора майка.
През пролетта тази година решава да търси каквато и да е работа. Не иска повече да седи вкъщи. Иска да работи. Няма претенции. Започва се едно дълго писане на автобиографии и мотивационни писма, където се налага да убеждава потенциални работодатели, че от малка е мечтаела да бъде хигиенистка и да бърше с парцал по цял ден. Въпреки че автобиографията и мотивационните й писма са написани много добре, никой не се обажда на Ана, и така няколко месеца.
Чета някъде, че голяма хранително-вкусова компания търси чистачка "с продължителен опит". Обаждам се на Ана и я съветвам да махне опита като инженер и дума да не казва, че е завършила висше образование. Този път разравям спомените си и намирам "вътрешен човек" в компанията, който да я препоръча там. Тази компания е изключително интересна за Ана, защото е само през пътя до нейния блок.
Чудото става! Ана започва работа като чистачка. Предварително й даваме инструктаж да се прави на "дебилка" и никакви разговори с колежки - само работа и работа. След първия месец всички са много доволни от нея. Какъв опит в чистенето трябва да искаш от българска жена, майка и съпруга? Всичко е прекалено добре до петък, когато отдел ЧР забелязват, че на дипломата за средно образование има печат "непоследна". Бях я предупредил за тази опасност, но желанието за работа се е оказало по-силно. ЧР ровят и разбират истината - Ана е с висше образование, няма продължителен опит като чистачка и я уволняват. Не се спират пред искането й за разговор и даване на обяснение, че иска да работи и това е... Успяла да попита само - бяхте ли доволни от мен? Да, но...
Ето на това му се казва "яйчарска" работа. Бюрократът без никакво чувство за солидарност я връща отново на улицата. Същата тази бюрократка от отдел "Човешки ресурси" (Боже! Колко грозно звучи това!) след време може да се присъедини към армията от безработни УНСС-арки.
Ето една история от живия живот. Назначаваме някого, който има дълъг стаж, но който е абсолютно некадърен и гонен от работа на всеки три години, защото безсърдечно се правим на принципни и честни. В същото време фирма от Берковица търси работнички с перфектни познания по италиански и английски език... А Ана отново търси работа....