Хората искат почтеност и решаване на проблемите им

Борис Цветков е роден на 25 ноември 1973 г. в София. Завършва СУ, специалност информатика, след това - публична администрация. Член е на ВС на БСП. Сега е преподавател. Бил е общински съветник от БСП в Столичната община. Депутат в 42-то Народно събрание.

"Дадоха се милиони за метро в "Дружба", което не ползва хората"

- 24 МИР в София не е ли най-трудният в цялата страна?
- Дали е най-трудният в цялата страна не знам, но в София със сигурност е най-труден от трите градски района. Защото, първо, районът е много обширен, той е на практика 1/3 от София, в него се включват много различни групи хора и атмосфери. Едното е например идеалният център на София, това са районите "Оборище", "Възраждане", "Средец", с едрата градска собственост, където има много голяма реституция, има и много учреждения. Това е един специфичен, гъсто населен, централен стар район на София. В същото време също част от 24-ти район е и Кремиковци, който се състои от гр. Бухово и няколко села и квартали, там е съвсем друга обстановка.
- Те са работническа класа, а другите са...
- Да, дори вече не са типична работническа класа, защото със закриването на "Кремиковци" те са останали в едни полуобезлюдени, откъснати от транспорт дори от близкия град населени места. Разбира се, основна част от нашия район са, както казвате, работническите, стари квартали и големи комплекси на София - район "Искър", включващ жилищните комплекси "Дружба" 1 и 2 и вече новият "Цариградски комплекс", с. Бусманци с два квартала Абдовица и Миленков. Други основни райони са "Слатина", "Подуяне" и "Сердика", където са съсредоточени много хора. Но това, което ги обединява, е, че хората искат почтено управление, т.е. те искат тези, които са избрани за кметове, за общински съветници, за народни представители, да ги представляват, да ги познават, да им знаят проблемите, да се опитват да ги решават. Проблемите, които ни обединяват, са следните: посегателство и в нашия североизточен край на София е застрояването, презастрояването. Видяхме, че след бетонирането на морското крайбрежие, на планинските курорти като Пампорово и Боровец се бетонира и южната част на София. Там, знаете, хората през прозорците могат да си подават солниците, а по уличките няма едно дърво, няма къде да се паркират коли. Във всичките тези нови квартали няма детски градини, защото всеки е гледал да направи голяма печалба, да построи на 800-те метра закупено или откраднато място 7-8-етажен блок без гаражи отдолу и никой не е мислил, че тези хора имат право на детски градини, училища, места за паркиране, градинки, поликлиники. Хората, които са си купили апартаменти в тези блокчета в тези квартали, са жертва. Те нямат жизнено пространство. Т.е. борбата на част от нашите избиратели в този 24-ти район е за жизнено пространство. Децата им играят на шосето, те нямат къде да стъпят между колите. Това е единият проблем.
Втори голям проблем и в нашия район продължава да бъде недостигът на места за детските градини. Въпреки че милиони левове са дадени, въпреки че терени има, в "Дружба" съм показал три подходящи терена - в "Дружба 1" и два до 163-то училище в "Дружба 2". Те са отредени за градини и аз всяка година предлагам да се строи, но от общината не се подкрепя това предложение, отхвърля се. Тази година общинският съветник Николай Белалов го внесе и пак беше отхвърлено, жителите на "Дружба" го знаят. В София за 16 хил. деца продължават да не достигат места в общинските детски ясли и градини. Трагедията е толкова голяма, някои деца станаха на 6-7 години и не са виждали детска градина отвътре. Статистиката показва, че голямата част от отпадналите после деца в І до V клас са точно тези деца, които не са били в детска градина.
- А уж непрекъснато се говори за социализиране.
- Изпуснат е моментът за тяхната социализация като малки. Те не могат да се впишат в колектив. Не стигат например 1100 места, основно в "Дружба 2", за "Дружба 1" - 1000. Актуален проблем сега е, че предишното правителство даде 30 млн. лв. за детски градини, сега се оказва, че тези 30 млн. още не са усвоени - втора година вече. Тази година, въпреки че не са усвоени предишните пари, Орешарски даде още 6 млн. лв. за 6 детски градини, от тях са усвоени само 700 хил. лв. - 11%. И сега официално преди 2-3 дена излезе, че правителството на Близнашки и министър Порожанов готвели постановление - тайно, задкулисно, с цел да вземат тези неизхарчени от Столичната община и другите по-малки общини 160 млн., за да ги дадат по своя преценка на приятел строител котарак от Костинброд, Пирдоп или Банкя. Гледам, разкопали са центровете, надули са цените от 50 на 100 млн. в Костинброд за водния цикъл и сега те решават точно в предизборния период да платят на точно избрания строител. Припомням, че в Костинброд при проект за 60 млн. водният цикъл обхващаше почти целия град. Герберите върнаха този проект и направиха преработка за 100 млн. лв., т.е. почти двойно увеличиха цената, но не включиха два големи квартала на Костинброд. Отстреляни са конкурентите и е останала една и съща фаворизирана фирма строител, спечелила и в Костинброд, и в Пирдоп, близка до ГЕРБ.
- Можем ли да я кажем?
- Може да се види името, да го кажем, тя е публична тази фирма. И се оказва, че Европейската комисия след период от половин-една година праща едно писмо, това беше преди няколко месеца, и казва: "Поради наши съмнения, че всичко не е било прозрачно, че не е имало реална конкуренция, има надути цени, молим да преразгледате цялата процедура и да наложите съответни санкции и ограничения." И с 25 на сто замразиха всички средства по тази програма заради управлението по времето на ГЕРБ, на 25% се наложи корекция. Орешарски ограничи с 10% министерствата, за да събере 500 милиона лв. Сега Плевнелиев решава с неизразходваните пари в София за детски градини, да се прави друго. Сега някой иска да постави срок, великодушно удължен до 15 септември, а ако не се усвоят, на 16 септември ги взимат и ще се разплатят с костинбродските, пирдопските и банкенските строители. А проблемът с детските градини после рефлектира върху образованието изобщо. Голям проблем при нас е и транспортът. Дават се милиони левове от европейските и българските данъкоплатци за метро. В "Дружба" се правят метростанции и се оказва, че вече изградената метростанция, дори от близките блокове не може да се ползва, какво остава за хората от 4-та и 5-та част на "Дружба-2". Трасето е избрано не по най-добрия начин, то не обслужва вече изградените блокове, където живеят хиляди хора, а минава покрай терени, които са били ливади, но правейки трасето през тях, цената е вдигната 100 пъти, това е от корупционния натиск над общината от собствениците. Така че тук е избран маршрут, който облагодетелства собствениците на реституирани, приватизирани и заграбени пустеещи терени, а не интереса на хиляди столичани, които са спестявали дълги години и са си купували апартаменти в гъстонаселените жк "Дружба". И защо спирката е поставена горе при "Експоцентър"? Обяснението беше, че хиляди хора щели да идват, да си оставят колите на паркинга и ще ползват метрото. Сега единият етаж на паркинга е абсолютно празен, по наше настояване бе затворен, да не се харчат пари поне за ток. А в другия, който работи, има между 30 и 50 коли само. Сега седи една празна метростанция, в която слизат 10-15 човека, една козя пътека, изградена от гражданите и ние сме помагали с плочки с общинския съветник, няма една лампа, там може някой да се пребие. При дадени милиони левове. Обещано ни е, и това е голям успех, който постигнахме заедно с гражданите, да се постави подвижна пътека (траволатор), която да излиза от 220-и блок само с 5% наклон, да стига до станцията. Поне на тези блокове наоколо да се помогне. Там има един асаньор, който ви вдига до вестибюла на станцията. А иначе откриха станцията с поп и в присъствието на г-н Ромпой.
- Но три части от "Дружба-2" - 3,4 и 5, пак остават без метро.
- Така е. Фандъкова вече не смее да открива каквото и да било в "Дружба" преди от 5-те неща, които е обещала, поне нещо да е изпълнено или да даде обяснение защо не се изпълнява. Следим през март 2015-а да бъде открит траволаторът. Вторият момент е с откриването на станцията на "Еникон" и станцията на трамвай номер 20. Искаме в същия ден и сме дали ултиматум на Центъра за градска мобилност, не 3 месеца, след като го открият, а в деня на откриването на станцията, да има пусната експериментална автобусна линия, която от V, ІV и ІІІ част на "Дружба 2" да докарва хората дотам. При откриването на станцията на трамвай 20 да има вътрешноквартален транспорт, който да решава проблема както с връзка между двата квартала, така и за връзка с метрото. Иначе се оказва нещо много интересно - да имаш ток, а да живееш на свещи... Тези хора са онеправдани, трите последни части на "Дружба 2" са далече от метро, което минава през техния квартал. Т.е. води се, че минава метро и на тях общината иска да им вдига данъците (!), иска да вдига данъчни оценки заради това метро, а те не могат на практика да го ползват.
А защо да не се определят 5-10 довеждащи автобусни линии, както е другаде? Качваш се на автобуса с картата, която е за метрото. Добре е общината да направи този жест към хората и да не им изискваме отделно билетче само за една до няколко спирки. Мога да приказвам за проблемите до утре. Транспортът на Кремиковци например е отделна тема, достъпът на селата до София.
Другите много важни неща, които засягат частично и нашия и район е с работните места и икономиката. Преди сме били район "Искър" - голяма промишлена зона, имало е 20 структуроопределящи големи предприятия - комбинат за цветни метали, домостроителен комбинат, асансьорен завод, "Вълчо Иванов", кожухарска индустрия. Това са десетки, стотици и хиляди работници, от цяла София специалисти са идвали. Сега някои от предприятията просто са изчезнали, други стоят обезкостени като призраци. Цялата печатница "Димитър Благоев" се изнесе с паметника на Димитър Благоев, добре, че частна фирма разреши в двора да се полагат цветя и венци пред паметника на важни дати. Ето един пример как фирма, която не е била в района, се засели в него и работи. В района има изградена инфраструктура, има жп линии, има връзки, има газификация, има ток, транспорт, жп гара, има всичко. Всичко е изградено, за да има добри производства, но през годините с некадърни управленски решения външни и вътрешни проблеми са довели до разруха. А при желание и с много усилия доста неща може да се направят за възстановяването на мощности.