Шистовият газ е борсов балон

Мариана Христова е завършила специалност "Изчислителна техника" в ТУ-София. Работи в малка фирма в сферата на телекомуникациите. Участник е в коалицията "България, свободна от ГМО", както и в Гражданска инициатива против проучването и добива на шистов газ в България по метода "хидравлично разбиване" (фракинг).

"Не знам къде още и колко души трябва да измрат, преди държавата да изчезне изобщо"


- Тези дни темата за "фракинга" пак стана актуална заради заповед на служебния министър Светлана Жекова, която дава разрешение за американската компания "Парк Плейс Енерджи корп." да проучва нефт и природен газ в блок "1-11 Вранино" в Добруджа. По този начин е заобиколен практически наложеният от години мораториум за неконвенционален добив на газ у нас. Защо един служебен кабинет реши, че може да дава дългосрочни решения като това за фракинг в Добруджа?
- По всяка вероятност, защото това са хора за много кратко време. Въобще не успяват да вникнат в ситуацията, нямат необходимите компетенции и за сметка на това много лесно се поддават на натиск. След като толкова лесно може някой да накара една министърка да подпише подобно разрешение.
- Каква е предисторията на този договор за неконвенционален добив?
- Тази фирма по принцип е кандидатствала още от 2010 г. и още тогава е получила разрешение за проучване за нефт и газ, защото това е стандартната формулировка в България. След като е получила разрешението обаче, срещу нея са заведени дела от "Овергаз", и това разрешително беше "вдигнато на трупчета" до момента, до който се стигна до договореност между "Овергаз" и компанията "Парк Плейс Енерджи корп.", и след това вече делата са прекратени. Тази фирма вече може да сключи договор с министерството. Какъв е проблемът обаче? Проблемът у нас е следният - понеже две министерства носят отговорността, затова имаме пълна безотговорност. МИЕТ е министерството, което е заето с лобирането, за да може да се започнат сондажи, за да падне мораториумът за шистов газ и т.н., и т.н. Съответно отделът, който се занимава с разрешителните, е от много малко хора, там отговарят 3-ма души, които издават разрешителните и които едновременно с това контролират. Министерството на икономиката и енергетиката е одобрило работен проект, който е технологично невъзможен за този парцел. Това министерство е било наясно, че с тази технология, която обявява компанията и с която  кандидатства за това разрешително, е невъзможно да бъде достигнато до края на едно проучване. Защото компанията "Парк Плейс Енерджи корп." е заявила пред американските си инвеститори, на американската фондова борса и на собствения й сайт, че търси единствено и само неконвенционални залежи. Тя е разписала шистов газ, тя е разписала тайт газ, което значи от твърди пясъчници, и е разписала колметан, което е газ от въглища.
- Защо в България може да се лъже откровено?
- Първо, министърката на екологията изобщо не е съобразила това, че съгласно нашето законодателство дори и проучвателен сондаж, който касае неконвенционални залежи, подлежи на задължителен ОВОС. Това тя е трябвало абсолютно изрично да го каже, а не да дава разрешение да се отваря вече съществуващ сондаж с новите методи. Това означава, че тя не разполага с кадри, които да са в състояние да различат неконвенционален от конвенционален залеж и технологията. В МОСВ няма специалисти по тези направления дори. Съответно, след като не може да разпознае технологията, абсолютно технологично невъзможно е да разпознае опасностите, които тази технология носи.
- Некадърност ли е това или силен лобистки натиск?
- Според мен е комплекс от двете. Не мога да кажа дали е само въпрос на липса на кадри, липса на познания или липса на грамотност изобщо, или пък е само лобизъм, който, съчетан с неграмотност, става една чудесна, бързодействаща схема, от която резултатът е налице. Ние виждаме резултата, който е в Мизия. Извинявайте, но положението е точно благодарение на същата безотговорност. Вместо да се централизира нещо и да се наблюдава, ние сме получили точно това - раздадени на концесия микроязовири, с които всеки си е правил кой каквото иска. В един момент цялата тази "история" преля. МОСВ за пореден път отново крие от хората, които са в Мизия, че там има едни bb-кубове, които съхраняват хербициди и пестициди от селското стопанство, в това число и ДДТ, които трябваше да са херметически затворени. Но те се нацепиха още в момента, в който фирмата ги произведе, защото съответно ги е произвеждала "високоотговорно", поръчката е за милиони. Точно тези кубове са използвани за укрепване дигите на реките, което означава, че реката е отмила цялата тази отрова и я е закарала на хората в дворовете. Затова и като отидете в Мизия, виждате изгоряла земя, отровена.
- Медиите постоянно тръбят, че под краката ни има тонове злато, милиарди кубици газ и нефт. Каква е истината?
- Истината за златото под краката ни е, че българското злато е най-мръсното в света заедно с чилийското. То е с най-високо съдържание на арсен. Технологията, по която се работи такова злато, е цианидната технология. Цианидната технология е бич за околната среда. Отделно - престъпление е в ХХI век, когато имаме модерни нови технологии, позволяващи от 1 тон суровина да се вадят по 20 кг злато, от тон да се получават само 3-4 г злато. Отделно са други ценни метали, мед, каквото се сетите още вътре, да се рови под земята за максимум 3-4 г. С цената на какво, вие се сетете. Друг е въпросът, че там отново нямаме контрол, отново се изнася не само златото, изнасят се още куп редки метали, които не подлежат нито на контрол, нито на оценка, занасят се някъде в Намибия, където се преработват. Ние се доверяваме изцяло на компанията, която единствено на хартия се отчита при нас. За пореден път българинът трябва да е наясно - нямаме контрол, нямаме система за наблюдение, нямаме механизма, с който да защитим здравето, живота и материалния ни интерес като граждани. Няма я държавата, която да наложи контрол и която да наложи санкции при злоупотреба от страна фирмите.
- Представители на бизнеса у нас постоянно настояват държавата да се оттегли още?
- Ами аз не знам къде още и колко души трябва да измрат, преди държавата да изчезне изобщо. Бизнесът дали е наясно, че той пък без хора не може да съществува. И в това трябва да има някаква разумна граница, която би трябвало да бъде запазена. Всички тези държави, които ни служат за пример, това са Западна Европа, това са тези големите икономики, няма държава, в която да няма контрол, да няма синхронизирано наблюдение, да няма отговорности и да няма всичките тези неща. Държави навсякъде има.
- Има ли газ и петрол в Добруджа?
- Не.
- Защото явно те са обектът на инвестиционни интереси.
- Днес не се търси само там. Истината е, че това е маниерът на добивните компании. Всичко това е легенда, първо, защото там са извършени много сондажи през годините, на държавни разноски, и всички знаят, че там нищо не е намерено. Неконвенционалните източници на газ по принцип са нерентабилни. Всички компании, които гастролираха в Европа с големи обещания как ще намерят в Полша шистов газ, как ще намерят еди-къде си, не намериха нищо.
- Намериха ли в Полша?
- Нищо не намериха и няма и да намерят, поради простата причина, че Европейският континент е бил подложен на много промени в земната кора, той е с много големи раздвижвания, съответно какъвто газ е имало, той отдавна е изфирясал, изпарил се е. Той не може да стои там. На всичкото отгоре самите размествания на земната кора създават едни кривини отдолу, които е технологично невъзможно да се работят с висока полезност.
- Говорим за шистов газ?
- Ние говорим за точно това. Ние говорим за един борсов балон, който замени борсовия балон с недвижимите имоти в Америка. Това нещо отдавна се знае на американските борси и тъй като американската фондова борса въпреки всичко е изключително строга, когато става въпрос за измами, шистовият балон дава възможност, без да носят отговорност за лъжите си, фирмите да продават котка в чувал. Ние обещаваме някакви трилиони кубични метра газ, който не съществува, но няма кой да го провери дали наистина го има, дали наистина го няма, съответно инвеститорите се "доят", получава пари компанията, в следващия момент се продава целият парцел с огромните обещания на следващия, на следващия, докато накрая гръмне. Проблемът в Съединените щати е, че тези добивни компании издържат американските сенатори. Така че нещата са свързани. Всички знаем нефтените лобита за добивните компании, всички знаем за какво става въпрос. Ние тук, в Европа, нямаме условия за това. Това, което обаче наблюдаваме и е изключително тревожно, че всички американски компании, които дойдоха уж да търсят шистов газ в Европа, в Украйна и къде ли не, това, което правят, е да закупуват газовите трасета. Тоест те закупуват кранчето за газа, за руския газ говорим, но те нямат интерес, те самите знаят, че тук нищо няма да могат да намерят. Това беше ШЕЛ в Украйна, които си тръгнаха, това бяха "Талисман", "Маратон", това са големи компании, които си тръгнаха от Полша, които казаха: Съжаляваме, но вие нямате нищо. Това, което имате, е толкова малко, че не си заслужава да бъде вадено.
- В България се вади и политическата карта - шистов газ за Америка е нормално, конвенционален от Русия е лошо, дилемата става "Америка или Русия".
- Да, естествено, че се ползва, макар че добивните компании нямат националност. Дали е "Овергаз", която е взела пари по европейски проект и отново прави една експериментална технология, експериментална технология, дебело подчертавам, която е правена в Китай и само на едно място в САЩ, за която на сайта на добивните компании си пише, че е изключително непроучена и заради това не се препоръчва да се разработва широко. "Овергаз" прави експерименти в Добруджа на същото това място и получи за това европейски пари. Така че всички тези легенди за това кой, какво и как, са просто удобни "партенки", зад които се крият партиите.
- Тогава как българите ще станат богати хора?
- Българите могат да станат богати единствено и само с минералните си извори, с дребния туризъм, не с този, който построихме - бетонната Китайска стена от Резово до Дуранкулак, а с малките места, с малките хотели, с малките пътища до забележителности - археологически, исторически, забележителности, с които ние просто нямаме равни други в Европа. Ако си оправим тези малките пътища, с които човек да може да стига до тези места, да развиваме малкия туризъм, който е на място, и селско стопанство, и хранително-вкусовата промишленост, за България ще е предостатъчно. Ако толкова имаме нужда от някакво злато и всякакви такива неща, по-добре да се работи, да се рециклира и да се вадят тези ресурси, които произвежда нашето консуматорско общество. Да спрем с това "купи-хвърли-купи", това са нови телефони, нови компютри, нова техника, която непрекъснато се изхвърля. Нашия боклук го купуват в чужбина, за да се рециклира, а ние досега нямаме нито един завод за рециклиране. Истината е, че българинът започна да се учи да събира разделно отпадъци, обаче ние нямаме завод за тяхното рециклиране. Нашия, българския боклук, аз чувах, че го купуват в Италия, купуват го в Швейцария, за да го преработват в техните заводи. Което какво означава? Че ние наистина вода газим, жадни ходим. Това е положението. Ние подаряваме концесии на минералните си води за без пари на чужденците, зам.-министърът Евдокия Манева намали концесионната такса на всичките компании, които държат минералните води на България, наполовина.
- Кога политиците ще започнат да мислят за хората?
- Когато българи застанат наистина в политическото управление на държавата. Крайно време е наистина и ако може да са по-малко политици, повече човеци, би било много полезно.