Разписанието

В деня на първия учебен ден от известен столичен вестник изпадна очевидно ориентирана към приятното събитие напечатана програма по дни за най-малките посетители в школото. А на нея нарисувани прекрасно по детски пиленца, облачета, звездички, хвърчило, молив и за разнообразие една пръскаща светлина жълта крушка до известното унгарско изобретение за тренировка на мозъка - кубчето на Рубик. Замислих се върху тези картинки, преди да потъна в многоцветния поток от информация за поредния голям политически избор на 5 октомври. И като човек болезнено обсебен от политическите крамоли съзрях някакъв, естествено измислен от мен, смисъл в рисунките. Та до празните полета за задълженията на малчуганите в понеделник свети по герберски жълта крушка със синя фасонка. Ясно, мисля си, може пък и да ни сполети в първия ден от седмицата (разбирай новия политически сезон!) хорото да поведе партията-цвете в естествена симбиоза със синеещия се Реформаторски блок. Вярно, засега синята фасонка дава на късо, но ако, не дай Боже, нещо пламне, то и за това има сигурно спасение. Бойко със замах ще потуши пожара и набързо ще завърти една зелена фасонка от новия модел "Местан". Тя освен че е от хубавите, порцелановите, прави и добър контакт в южно направление, където властелин Ердоган със строга, но справедлива ръка ръководи доста голяма и просперираща държава досами националните ни граници.
Но да оставим крушката, независимо че в следпразничния понеделник нейната светлина е някак натрапчиво дразнеща. Точно като служебно правителство, което по заръка свише се ангажира да изчисти максимално терена пред бъдещите си господари, които може и да им подхвърлят нещичко след стъпването на червения килим. Затова пък в полето до понеделник или вторник, все тая, наднича някаква прашка, точно от онези с дървения чатал, с които хладнокръвно стреляхме навремето по софийските врабчета. Очевидно, замислих се, тук става въпрос за комити или фронт от комити, които искат да гръмнат с пушката, пък каквото стане. А ако стане работата - най-лесно е да се демонстрира коалиционна култура, така казват.
В четвъртък ученолюбивите българчета ще нанесат задълженията си до картинка с рибка. Тук в обремененото ми с предизборна боза съзнание изплува един кефал ли, паламуд ли, но във всеки случай някакъв представител на необятния воден свят, който изобщо не признава никаква цензура. От висината на своите два метра (каква симбиоза между ум и физика само!) той уверява масите, че при всички положения в политиката плува в свои води. И ако не му се предостави премиерският пост, нищо по-малко, то неизбежно ще се наложи да ближе постизборни рани в кулоарите на европейското парламентарно представителство с джобни пари, да не казвам от приличие колко хиляди евро. А не е изключено да запълни и екрана на някоя независима, но само по принцип телевизия, откъдето пак обективно да громи не само своите врагове, а и платежоспособните си господари.
До петък, хубав ден, предвестник на уикенда (как международно звучи само!) е кацнала звездичка. Ха така, ще кажат моите доброжелатели, дойде си на звездичката. Нищо, ще кажа две думи и за нея. Защо пък не, когато в бълбукащата либералдемократична бълвоч сме обкръжени само от звезди - като се започне от попфолка, развлекателната индустрия, та се завърши с ярки образи от политиката, екранната и ефирната посредственост. Тоест живеем в такова наситено съзвездие, направо истинска мъглявина, че оставаме слепи за истинските светилници. За тези, които се стремят да ни даряват с духовност в като цяло бездуховното ни време, за тези, които трябва да ни водят с чистота, вяра и саможертва през годините и които сега с такава настървеност храненици на фондации под прикритие се стремят да изтръгнат от историята ни.
Така че не се плашете от звездичката, но онази - истинската. Тя не грее с изпепеляваща от разюздена страст измамна светлина, а дава надежда на обикновените отрудени хора. Затова и се доверяват и вярват. И не чакат привилегии, дивиденти, постове и облаги. А прости неща, сред които най-важното е достойното съществуване от труд. Трябва ли тогава да се учудваме, че на фона на нарастващата арогантност и агресивност на капитала и навлизането му в спиралата на тежка световна криза българските граждани все повече вярват на ляво ориентираната политика. Погледнете само какво се случва у нас, в Европа и отвъд Атлантика, и направете сами прогнозата си за бъдещето. Във всеки случай дехуманизирането не може да продължи вечно. Очевидно назрява необходимостта от връщане към истинските човешки ценности, които масовата пропагандна матрица с озлобление се опитва да заличи дори от съзнанието ни.
Ето такива мисли ме споходиха в петнадесетия ден на септември. А причината бе изпаднало от столичен вестник ученическо разписание за най-малките с наивни детски картинки по него. Хубав повод, а разсъжденията ми тежки, предизборни. Уви!