Волейболът ни удари дъното

НАЙДЕН НАЙДЕНОВ е роден на 25 май 1967 г. в Пазарджик. От 12-годишен започва да тренира волейбол в местния "Хебър". След това играе за ЦСКА, "Левски", "ЛУКойл Нефтохимик", "Марек Юнион Ивкони", "Монтана", турските "Фенербахче", "Галатасарай", "Анкара", "Чанка Беледие", гръцките "Ираклис" и "Олимпиакос" и хърватския "Младост" Загреб. 10 години играе и за националния отбор - младежи и мъже. Бил е в състава на България за срещи от Световната лига, три Мондиала, седем европейски първенства и една Олимпиада. Специалистите го помнят като изключителен посрещач. Като треньор на клубно ниво е водил "Левски" и "Марек Юнион Ивкони", с който участва и в Шампионската лига през последните три сезона. Като селекционер на България стига до четвърто място на Олимпиадата в Лондон. Бил е помощник на италианците Силвано Пранди и Камило Плачи, както и на Радостин Стойчев. След назначаването на Пламен Константинов през юли Найденов е освободен.

"Спортът трябва да е държавна политика"

- Г-н Найденов, факт е, че на световното се провалихме. Като бивш селекционер можете ли да кажете какви са причините?
- Явно е настъпило времето да си кажем някои неща, за да видим какво трябва да се прави занапред. За съжаление стигнахме дъното. На хората като мен това им тежи, защото 7 години бях в националния отбор и на 99% знам какви са нещата. Ударихме дъното със същия отбор, с който стигнахме до 4-то място на Олимпиадата в Лондон 2012. Поех отбора месец преди Игрите и тогава той беше в същото безтегловно състояние. Матей Казийски обяви бойкот, а Андрей Жеков се отказа и всичко беше разбито. Успяхме за месец да направим отбор, който да повярва в себе си и да пожъне успехи. За съжаление на следващата година с новия треньор Камило Плачи нещата не се получиха. На миналата Световна лига започнахме убедително, с желание, с убеденост, че ще затвърдим силното си представяне. Но всичко започна да се разводнява. Винаги съм заявявал официално, че след подема този отбор трябваше да печели медали, но не се получи. Колективът започна да се губи, а това е най-важното в нашия спорт. Във волейбола всеки трябва да играе за другия. След това поне на европейското трябваше да спечелим медал, защото Сърбия и Италия, които ни биха, бяха с нови отбори, а ние - със същия, но останахме след тях, 4-ти.
- Какви са причините, за да се стигне дотук?
- Треньорът Камило Плачи трябваше да продължи да сплотява отбора, но не успя. Волейболистите не повярваха в него и така се започна разбиването на взаимоотношенията. Тогава вече не бях старши треньор, а помощник, и изгубих контрола над състава. Именно главният треньор трябва да накара играчите да играят на 100% и да му вярват. Но той на практика разби всичко. И стана така, че на Световната лига т.г. стигнахме до световен антирекорд. От 12 мача да загубим 11. И най-лошото е, че никой не излезе да каже каква е реалността. Да каже защо отборът се разби благодарение на старши треньора. Това е истината. Стига с това чуждопоклонничество.
- Кой тогава е най-правилният вариант за треньор?
- Трябва треньорът да е българин, както и целият му екип. Сега стана хубаво, че направиха българин треньор - Пламен Константинов. Ако той продължи, може да си поправи грешките и да не ги допуска повече. Само наш човек може да работи със сърце, защото предишният треньор само вредеше на волейбола ни. Лошото е, че инерцията от Световната лига не спря и отборът продължи свободното си падане. 
- И все пак, да се върнем на световното в Полша, защото там станахме 14-и, което е повече от скандално!
- Не може да заминеш на световно, като точно преди това освободиш двама играчи (Георги и Валентин Братоеви), които са показали, че могат да играят. Не сме Бразилия да разчитаме на 40 волейболисти, имаме само 15 национали. Да, близнаците може да са по-особени, нестандартни, но това е ролята на треньора. Той трябва да направи така, че те да дават всичко от себе си. Може да звучи нескромно, но успях да накарам Георги Братоев да играе по най-добрия начин. Най-лесното е да изгониш някого, с когото не можеш да се справиш. Не, ще го оставиш и ще го накараш да играе. Все пак - отиваме на световно и трябва да се използват най-добрите.
Не може да заминеш за Полша с 3-ма блокировачи. Случи се най-лошото с контузията на Виктор Йосифов и останахме без центрове. Дори и Ники Николов, който не бе включен в групата, да е имал проблеми, има и други момчета, които не са лоши. Но е немислимо да заминеш с 3-ма центрове. Това бе голяма грешка. Трето, няма лидер. Той се създава от треньора. А този отбор имаше лидер последните 2 години и той беше Тодор Алексиев. Крив, прав, но лидер. Направи се така, че Тошко изгуби лидерското си място и не съумя да направи това, което може. Цецо Соколов имаше слаба година. Но на него също не му се вдъхна достатъчно кураж и увереност, защото е още млад и трябва да му се помага, да му се дава сигурност и увереност. А Соколов не знаеше какво ще прави на терена. Четвърто, българският отбор винаги се е славел с добра атака, силен сервис и нелоша блокада. В Полша нямахме успех в нито един елемент. Това нещо не може да изчезне така. За мен отборът не беше физически подготвен. Защото ако си готов, компенсираш недостатъците си с физика. А ние не можехме да се справим и с най-силните си елементи, защото не бяхме физически устойчиви.
- Доста силни думи казвате.
- Да, но всичко е факти. Бил съм помощник на Силвано Пранди-Професора. Невероятен специалист. При него винаги е имало една основна група, която е налагана в последните контроли преди големите форуми. Аз също така правя, за да ги обиграя. Не можеш да разчиташ на 15 души, а ако го правиш, значи не си познаваш играчите. Сега беше точно така. Преди шампионата не се знаеше кой ще играе и кога. Винаги е имало 7-8 души титуляри, които знаят, че ще бъдат на терена, и това им дава още по-голяма увереност.
- По думите ви излиза, че смяната ви след Олимпиадата с Плачи е била грешка?
- Всеки сам да си прави изводите. Но фактите са, че по мое време пожънахме успехи, а след това отборът удари дъното. Ако някой не вижда фактите, значи не може да гледа нормално. Нямам за цел отново да стана старши треньор, просто искам той да е българин.
- Има ли изход от тази трудна ситуация?
- Продължавам да твърдя, че този отбор може много, защото не се е променил от Лондон, и вярвам, че ако се подходи както трябва, можем да излезем от кризата и пак волейболът да радва българския народ. Догодина с Италия сме съдомакини на европейското. Вярвам, че можем да станем шампиони точно с тези волейболисти, но трябва да се мисли какво ще се прави.
- Има две разлики - завръщането на Андрей Жеков и липсата на Георги Братоев, който го замени на поста разпределител.
- Жеков се раздаде в Полша и направи каквото можа. Но Георги също можеше да разнообрази играта ни. Връщането на Жеков не е грешка, но ако и Георги беше в състава, щеше да е много по-добре.
- След като не сте били съгласен с методиката на Плачи, защо 2 години му бяхте помощник?
- Защото искам да помагам на волейбола ни с каквото мога. Въпросът е, че нещата, с които исках да помогна, ми бяха напълно отнети.
- Кой трябва да поеме отговорност?
- Всеки трябва да излезе и да си поеме отговорността. Не можем повече да замазваме положението. Нужно е да си кажем нещата в очите и да тръгнем нагоре. Защото за да се стигне дотук, трябва да има много виновни. Нека следващият селекционер да се вслуша в тези думи и да си извади поука, за да тръгнем нагоре.
- Какво друго ви изненада на световното?
- Отборите, които побеждавахме последните години - Германия, Полша, Франция - тръгнаха нагоре, а ние надолу. Това ме изненада, а трябваше да е обратното. Но не искам да гледам другите какво са направили, а само изявите на нашия отбор.
- Кой трябва да бъде начело на отбора?
- Нека Пламен Константинов да продължи, защото е интелигентен. Наистина той е осъзнал какво се случва и какво трябва да се направи. След като си е поел отговорността, да продължи. Да си направи правилните изводи и да гледа по-реално на нещата. Нека ръководството на федерацията да вземе правилните решения, за мен обаче трябва българин да води отбора.
- В момента водите подготовка с "Марек Юнион Ивкони", как са нещата на клубно ниво?
- При нас са добре, есента ще участваме отново в Шампионската лига. Този сезон ще домакинстваме в родното първенство в Сливница, защото правим ремонт на залата в Дупница. В Европа ще играем отново домакинските си мачове в Самоков. В Сливница условията са идеални. Дай Боже, всички отбори да могат да се готвят в такива зали като тази.
- Кои ще са основните ви съперници в България за титлата?
- "Добрич" правят добър отбор, също така "Пирин" Разлог. ЦСКА винаги е бил претендент, но като цяло ситуацията е лоша, защото "Левски" фалира, "Габрово" - също, а това не е добре за нашия спорт. Волейболът е бил водещ в България, а като не правим нищо, няма как да вкараш децата в залата. Този спорт е най-голямата реклама за България, а на клубно ниво всичко замира. Просто държавата трябва да застане зад спорта. Да го направи държавна политика, защото спортът е лицето на всяка страна по света. Не се ли обърне внимание на детско-юношеския спорт, нищо няма да стане. Искам да се обърна към всички колеги, които са имена. Не постоянно да говорим, че няма пари, а да се намери начин да се помогне на тези клубове, които могат да бълват спортисти. Лесно е от чужбина да говориш, че тук липсва това или онова. Ела и направи нещо. Ето, Пламен Константинов и Радостин Стойчев са имена в световния волейбол. Те имат възможности, да дойдат и да намерят пари, за "Славия", за ЦСКА или за който и да е. А не само да се говори, трябват действия.

Снимка БГНЕС