Учители и деца рамо до рамо в антифашистката борба

Д-р Стоянка Коева

Антифашистката дейност на учителите е част от самоотвержената борба на българската интелигенция. Същевременно тя носи характерните черти и корени на националноосвободителното движение на народните будители. В първите български училища се учеха децата на народа. Техни учители бяха от средите на народа. В тях кипеше просветна, духовна и книжовна дейност. Оттук се ражда народностният характер на българското образование и се извайва образът на народния учител.
Народностният подход осмисляше цялостната просветна, антифашистка борба на прогресивните учители. Те са от средите на бедното, онеправдано българско население. Уволнявани, потискани, пренебрегвани, учителите ненавиждаха своите експлоататори. Търсеха пътища за по-достоен живот и ги откриваха в борбата за свобода и равноправие.
През всичките периоди на съпротивителната борба учителите неотлъчно са сред населението, стоят близо до отрудените народни маси. Помагаха им. Съветваха ги. Просвещаваха ги. Формираха тяхното съзнание. Обучаваха децата им. Заедно преживяваха, мечтаеха и организираха съпротивата срещу враговете, срещу унищожението на човешкия дух. Обедняването и олевяването на населението и на учителите, съвместните им усилия да премахнат буржоазната машина обуслови масовия характер на антифашистката дейност на народните учители.
Високата образованост и интелигентност на прогресивното учителство е съществена особеност в облика на тази част на българската интелигенция. Те притежаваха сериозна духовна, общообразователна и професионална подготовка. Като такива,

посяха семето на духовността

на науките у своите възпитаници, формираха борческия дух, вярата в доброто и готовността да се борят за справедливо бъдеще. Поради това през Септемврийското въстание 1923 г. педагогическите училища, подготвящи учители, бяха средища на политическата подготовка на въстаниците. От Ломското, Казанлъшкото, Кюстендилското, Севлиевското и други педагогически училища излязоха най-добрите организатори на въстанието. А Ал.Цанков, веднага след като възседна властта, със заповеди уволни и лиши от учителски права най-добрите учители.
През целия период на съпротивата учителите изграждаха и ръководеха марксически кръжоци. Основаваха РМС, ученически бойни групи, въздържателни дружества, организираха сказки, вечеринки. Те бяха обединители на съпротивителното движение по места.
Учителите в България професионално и интелектуално са свързани с научното дирене, с постиженията на научното познание, на философската и педагогическата наука и възможностите за приложението им в революционната и педагогическата практика. Най-добрите учители бяха и най-добрите теоретици на философската и педагогическата мисъл. Тодор Павлов, Тодор Самодумов, Сава Гановски, Ламби Кандев, Драмалиев, Асен Кисилинчев и много други като философи - марксисти, като педагози и учители разпространяваха прогресивните педагогически идеи. Доразвиваха философското познание. В същото време те бяха ръководители на учителското антифашистко движение. Бяха

уволнявани, бити, затваряни

измъчвани, интернирани. Бяха командири на партизански отряди и продължаваха да издават списания, да публикуват конструктивни научни идеи. Така бяха преодолени извращенията в педагогическите постановки.
Може би в мечтите, във вярата, в готовността да се пренесеш в жертва в името на едно светло бъдеще стои най-съществената характеристика на мирогледа като ръководство за действие, като единство между съзнание и поведение, като двигател в тежката неравностойна, жестока самоотвержена борба. Така учителите израстваха като идеолози, стратези в антифашистката борба.
Съществена особеност на революционната дейност на учителите беше нейната организация успоредно и в  процеса на тяхната професионална реализация. Чрез синдикалната профсъюзна дейност  те защитаваха правата си с всички сили. На конгреси, на конференции, на събори воюваха за правото на труд и свобода, против уволненията, против безработицата, против ограниченията на икономическите и социалните им права. Така синдикалната дейност на левите опозиционери имаше революционен, антифашистки характер. Учеше преподавателите на организирани действия. Изграждаше ги като организатори, ръководители на революционната борба. Последната добиваше организиран характер.
В борбата против монархофашизма прогресивното учителство действаше под ръководството на БРП. Най-добрите учители революционери бяха ръководители на БРП. Учителят Димитър Благоев създаде комунистическата партия в България. Естествено учителите се включиха и в единния Отечествен фронт, който мобилизира прогресивните сили за унищожаване на откритата фашистка диктатура. Но дейността, участието, обликът на учителите българите свързваха с личното участие, личния пример, готовността за саможертва с

масовия героизъм

в революционната дейност, проявен от всеки от тях. Те посяха семето на антифашизма в съзнанието на своите възпитаници. Организираха стачки, протести. Ръководеха марксически кръжоци. Сплотяваха експлоатираните. Участваха в партизанското движение. Ръководеха нелегалната дейност. Помагаха на ятаците. Мечтаеха за свободното бъдеще. Имаха сили да се борят за неговото извоюване. Бореха се смело, всеотдайно, вярваха в идеите, в утрешния ден. И заплатиха с живота си. Бяха малтретирани, затваряни, интернирани, разстрелвани.
Много учители ръководеха откритата въоръжена борба на българския народ. Такива бяха Цола Драгойчева, Христо Михайлов, Цвятко Радойнов, Антон Попов и др. Много учители са издигнати за командири, политкомисари, членове на щабовете на ВОЗ. Такива бяха Димитър Ганев, Димитър Димов, Георги Аврамов, Груди Атанасов, Крум Радонов,Никола Рачев, Иван Райков, Петър Панайотов.
Много учители бяха командири и политкомисари на партизански единици. Такива бяха Благой Пенев, Христо Кърпачев, Иван Димитров, Николай Лъсков, Дичо Петров, Жечка Карамфилова, Сава Гановски, Витко Иванов, Георги Соколов, Демир Янев, Пенчо Караманев, Кръстьо Стойчев, Александър Касянов, Спас Пантилов. Високата интелигентност и образованост, високата нравственост на учителите, ролята им на будители ги оформя като идеолози, организатори и ръководители на антифашистката революционна борба.
След 9 септември 1944 г. прогресивното учителство уверено пое ръководството на социалистическото народно образование. А децата! Децата са

трагедията, страданието, мъката

в революционната борба. Тяхната дейност, помощ и участие е олицетворение на вярност, преданост, любов, безумна смелост. Те носят ужаса от последиците от фашизма и войната. В България фашистите са унищожили 250 деца и юноши. Затова е трудно да се говори за децата, пренесени в жертва в името на светлото бъдеще. Също е трудно да се говори за тези, чиито избити родители ги оставиха сирачета. И по-късно, в свободна България в домовете "Млада гвардия", "Теофана Попова", "Димитър Благоев" и др. те брояха дните и годините на осиротялото си детство и юношество.
Но доколкото смисълът на борбата срещу монархофашизма е светлото бъдеще на България и нейните деца, заслужава си да отговорим на въпроса: "Кой е закърмил класовата омраза към враговете в тяхното съзнание?" Това са техните родители. Учителят и революционерът Георги Сава Раковски е 7 години в затвора заедно с баща си. Христо Ботев расте под силното влияние на баща си. Учителят Димитър Христов взема дъщеричката си в партизанския отряд. По-късно го разстрелват пред очите и. На учителката Елена Стефанова разстрелват баща й в ареста. След това до него обесват и нея. На учителката Кръстина Иванова баща и е сподвижник и приятел на Яне Сандански. На 4 години остава без родители. Същата е разузнавач в Германия. Хитлеристите я убиват на 23.10.1944 г. На учителката Стоимена Рогачева мъжът й е арестуван и интерниран. С дете на ръце многократно е затваряна, измъчвана, заради революционната й дейност. На учителя Тихо Петков баща му е ятак на партизаните. Баща и син са разстреляни заедно на 1 май 1944 г. В село Ястребино кръвта на родителите и децата се смесва, защото са разстреляни заедно на площада. Деветгодишният Андончо Черковски стои на пост край тяхната къща и следи дали е "чисто", докато неговият баща Марин Черковски, командир на партизанския отряд "Г.Димитров", и Стойо Чочоолу - командир на V ВОЗ, заседават. По-късно Андончо е пребит в полицията. Учителката Яна Лъскова, докато баща й е в концлагера, оставя невръстната си дъщеричка и отива партизанка при мъжа си - Николай Лъсков - учител, командир на партизанския отряд "Народен юмрук". И двамата са разстреляни. Доскоро тази невръстна дъщеричка - Аелита беше прекрасна учителка в гр. Стара Загора.
Потомствени учители. Потомствени революционери. На всички антифашисти - дълбок поклон.


Паметник на учителя-антифашист Христо Кърпачев в родното му село Кърпачево, област Ловеч

Фрагмент от паметника на Христо Кърпачев, месността Сливешки ливади, Ловеч