Не подкрепяйте сладкодумните, които само обещават

Георги Златинов,
социален психолог

Предизборната битка набира скорост. За съжаление с всеки изминал ден тя става по-агресивна, лъжлива, злобна, реваншистка и крайно враждебна. Липсва езикът на толерантността и политическата култура. Явно жаждата за власт и влияние е неудържима за елита на политическите сили, а животът на повечето граждани става все по-сложен и труден. Отчуждението между хората, взаимната вражда, злоба и завист се превърнаха в манталитет и начин на живот. Всеки се затвори в себе си и мисли за себе си. Националните проблеми и тревоги все по-малко го вълнуват. Хорската мисъл и грижа са насочени за оцеляване. Хората искат от държавата да им помогне. Тя не може, защото е ограбена и разорена. Въпреки това те протестират, критикуват и се възмущават от безхаберието на властимащите.
 Пиша това, за да упрекна държавния глава - господин Плевнелиев, че като президент той лично се самообяви над основния закон и назначи служебно правителство, което не толкова да организира и проведе честни, свободни и демократични избори, колкото да изпълни мръсната политическа поръчка на ГЕРБ и Бойко Борисов - на всяка цена да извърши пълна финансова, стопанска и социална ревизия на предишното правителство, и то така, че да се разчисти пътят за нов мандат на ГЕРБ. Пиша това, за да протестирам срещу продължаващата и разширяваща се политическа чистка и смяната на кадрите на всички нива в държавния и обществен организъм на България.
Пиша това, огорчен, че служебният кабинет и лично неговият премиер драстично превишават правата си и нарушават основния закон. Вместо подготовка на изборите, те се занимават предимно със задачите, които има правото да решава само редовно избраното правителство от новия парламент.
И най-после - пиша това, за да изразя възмущението си от безочието и дебелоочието на нашия президент, който поиска от служебния кабинет скоростно и безотказно увеличение на президентския бюджет за нуждите на президентския протокол. Искането беше изпълнено скоростно, лично от премиера - Близнашки, който осигури допълнително близо милион лева на държавния глава. А на Министерството на труда и социалната политика отпусна само 30 000 лв. в помощ на близките на загиналите при наводненията. Ако това не е цинизъм - здраве му кажи! Някои определиха този цинизъм като български социално-политически тепегьозлък, който е извън всякакъв морал и политическа култура.
Към всичкия този цинизъм да прибавим и непремереното изказване на президента, че "Русия е агресивна и националистическа държава без аналог в модерната история". Ако всичко това съберем в едно, ще разберем, че президентът говори за потребността от обединение на нацията, а излъчва послания, които чертаят нови разделителни линии между богатите и бедните, между труда и капитала. Това ни дава основание да кажем, че той и избраното от него служебно правителство и днес, и утре ще играят своето хоро, но под свирката на Бойко Борисов. Неслучайно напоследък все по-често се чуват гласове за оставката на г-н Плевнелиев и за предсрочен избор на нов държавен глава.
Не ми е присъщо емоционално и с пристрастие да прогнозирам докога президентът ще остане президент на Република България, но със сигурност мога да кажа, че краят му идва, и този край ще бъде разочароващ и позорен за него и за ГЕРБ.
Ще си позволя да припомня, че някога избирателите под натиск и в аванс дариха г-н Плевнелиев с доверие и го избраха за държавен глава. Тогава публикувах мисли около неговия социално-психологически портрет. По достойнство оцених високия му интелект и качествата му на бизнесмен. В същото време открито посочих, че той няма достатъчно нито управленчески държавен опит, нито политическа и дипломатическа култура. А те са задължителни за този висок държавен пост. Тогава дори си позволих с лека ирония да оприлича господин Плевнелиев на малко петле, което играе, кукурига и приглася на големия петел (Бойко Борисов). Изглежда бях прав. Сега малкото игриво петле порасна, но продължава да приглася на кукуригането на родителя си. Само за една година той народи толкова много безумни парадокси, недомислени политически ходове и неразчетени стъпки в управленческата си дейност, че вече става трудно да му се вярва и да се приема той като обединител на нацията.
Той понякога е сладкодумен. Но това сладкодумие винаги служи на амбициите на Бойко Борисов да се върне на премиерския пост. В същото време сладкодумието е в интерес и на едрия капитал, на олигархията и на тези, които искат и се борят да дооглозгат оголяващия кокал, да преразпределят разпределеното, да доограбят ограбеното. Затова ще си позволя в условията на жестоката предизборна битка да призова всички избиратели - млади и стари, студенти и учени, работещи и безработни, болни и здрави, в своя избор на 5 октомври да подкрепят не сладкодумните, които много обещават, а малко изпълняват обещанията си. Да изберем този път депутати, за които България и проблемите на трудовите хора са над личните сметки и интереси. Да изберем депутати, у които са живи българският дух, българщината и българолюбието. Такива кандидати за депутати има във всички листи на партиите и коалициите - нека ги открием и подкрепим, ако искаме България да я има, а хората да живеят по-достоен живот!