САЩ и Европа сеят страхове за нов световен конфликт

Юри Михалков

Изборът на войнствения полски ястреб Доналд Туск за председател на Европейския съвет е ясен сигнал за конфронтация с Русия и завръщането на американските войски в Европа, алармира чешката агенция АENews. Медията добавя, че чешкият елит усилено "преработва" имуществото си в злато, но в Швейцария, а подобно нещо е имало само в навечерието на Втората световна война. Депутатът консерватор Вили Вимер, ветеран на германската и европейската политическа сцена, изразява в последната си книга Wiederkehr der Hasardeure: Schattenstrategen, Kriegstreiber, stille Profiteure 1914 und heute опасението, че светът вече е поел пътя към Трета световна война. В страната ни пък заработи център на НАТО, зад чиято фасада от благи и многословни намерения дебне и възможността по подготовка за военни действия срещу Русия.
Лошите предчувствията се прехвърлиха и на други континенти. Китайският в. "Хуанцю жибао" писа, че към вероятността от нова световна война заради въоръжен сблъсък между САЩ и Русия покрай Украйна "трябва да се отнасяме максимално сериозно". А папата пък отиде още по-далеч: Третата световна война вече е в ход, обяви той преди дни на меса в Италия.
За официална Америка и Европа

виновникът за украинската криза

е Русия. Действията обаче на Москва не са първопричината за кризата, те са само последица. Не случайно немалко западни политици и наблюдатели признават, че украинската криза е провокирана от САЩ със съдействието на ЕС. Дълбоките причини за нея са три направления от американската политика в Европа и постсъветското пространство през последния четвърт век. Хронологично погледнато, те се появяваха по различно време, но вече се преплитат или наслагват едно върху друго от само себе си, на собствен ход.
Първото направление може да се нарече "съветската инерция" на Вашингтон. Сега вече стана ясно, че от самото начало след съветския разпад Белият дом никога не е преставал да разглежда Русия като геополитически съперник, че дори и противник, макар постоянно да е провъзгласявал обратното. Белият дом винаги е действал срещу Русия по всички възлови въпроси на нейната сигурност. Още през 90-те години той отхвърли идеята й за изграждането на неделима сигурност в Европа, при която да няма страни, чувстващи се застрашени - вместо това разигра варианта с разширяването на НАТО до руската граница, който наистина уязвява сигурността на Русия. Пак тогава кога тайно, когато открито подкрепяше чеченския сепаратизъм, който логично се изроди в джихадизъм и престъпление срещу човечеството (трагедията в Беслан). После се отказа от двустранния договор за противоракетна отбрана (ПРО). После "даде газ" на проекта за вкарването на Украйна в НАТО през 2004-2010 (тогава този проект се провали). Успоредно с това окуражи Грузия за "кратката война" срещу Русия от 2008-а. А последните години не пестеше усилия за сатанизирането на Русия в очите на световното обществено мнение чрез случая с "Пуси райът", руския закон срещу пропагандата на хомосексуализма сред подрастващите или Олимпиадата в Сочи. От края на 90-те Вашингтон, надъхан и от украинската имиграция, работеше усилено, за да откъсне Украйна от Русия, дори сам призна, че е вложил в това начинание 5 млрд. долара. Щяха ли Щатите да направят всичко това, ако имаха Русия за партньор, ако се бяха отърсили от "съветската инерция"?
Второто направление може да кръстим "операция дълг"- става дума за план по справянето с    

умопомрачителния американски дълг

от 17 трилиона долара, натрупан от Джордж Буш-младши (а също за съхранението на долара като глобална разплащателна валута). Очевидно той е разработен и пуснат в ход малко преди и след световната финансова криза, пламнала през 2008-а. Този план стана известен благодарение на откровенията на американския проф. Пол Кристи от Колумбийския университет по време на неформална среща off the record с журналисти от "Европейски икономически вестник", излизащ в Германия. Той е казал, че целта на кризата в Украйна е САЩ да се справят с въпросния дълг, като това можело да стане единствено с прекъсването на енерго- и другите бизнес отношения между Европа и Русия. "В крайна сметка трябва тези 500 млрд. долара, колкото е стокооборотът между Европа и Русия, да се превърнат в стокооборот между Европа и Америка", казал професорът, който сам признал, че е сред съавторите на плана. Щом сринат бизнес мостовете между ЕС и Русия, САЩ смятат да направят с ЕС нещо като общ пазар, като икономически микс, чрез които да започнат покриването на дълга. Впрочем спорното трансатлантическо търговско-инвестиционно партньорство със зона за свободна търговия, по които САЩ и ЕК преговарят в момента, идеално се вписва в "операция дълг". Украйна пък е избрана, за да бъде спряно "енергийното кръвообращение" между Русия и ЕС, за да се сблъскат те до такава степен, че стокооборотът им да падне до нивото на бизнес с дрънкулки.
"Операция дълг" идеално се вписва и в един друг американски замисъл, чийто отглас са събитията в Украйна. От самото начало след съветския разпад САЩ работят да не допуснат сближаването между Европа и Русия. Това дори е нещо като отправна точка, азбуката на процесите между Европа и постсъветското пространство. В не един и два анализа можеше да се прочете, че Америка не желае микса между руските суровини и европейския корпоративен опит и култура - най-малкото защото ще се създаде глобален център, който може да конкурира САЩ. Европа и Русия обаче са съседи и няма нищо противоестествено да живеят като добри съседи. Вашингтон може и да смята, че има основания да се опасява от тях, но този му подход нагледно демонстрира геостратегическото му интригантство и коварство.
Третото направление може да се намери в "наказание", но не заради санкциите, а

по геополитически причини

То бе маркирано от руския либерален политик Анатолий Чубайс в негово интервю за ИТАР-ТАСС по- рано този месец. Бившият първи вицепремиер и идеолог на икономическите реформи от 90-те години сподели следното: "Както каза президентът на една голяма държава, Русия успя да докаже, че светът вече не е еднополюсен, но това ще струва много скъпо на Русия и тя още не е платила цялата цена". Сегашният ръководител на корпорацията "Роснано" не каза кой е този президент, но всички знаем, че именно САЩ държаха на еднополюсния свят. Очевидно това направление е задействано след 2012 г., когато Владимир Путин пак влезе в Кремъл.
Принос обаче за мрачните предчувствия има и Евросъюзът. Украинската криза се корени и в неговата инициатива от 2009-а за "Източно партньорство" - развитие на икономическите връзки с бивши съветски републики, включително до споразумение за асоцииране и зона за свободна търговия. Никой не може да отнеме правото на Украйна да се асоциира с ЕС. Но за разлика примерно от Грузия или Молдова нейната икономика бе тясно преплетена с руската и цели сектори от двете икономики действаха като един механизъм. Съответно тоталното пренасочване на украинската икономика към европейския пазар не можеше да не ощети Русия и изграждания от нея Митнически съюз. Русия предлагаше комплексно решаване на въпроса (или тристранни преговори с Брюксел и Киев) - така че хем Украйна да се асоциира, хем руските интереси да бъдат защитени. Доскоро Брюксел отхвърляше този вариант. Но на проведената този месец в Киев годишна конференция "Ялтенската европейска стратегия" еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле каза нещо, което може да се приеме за повратен момент: "Евросъюзът трябва да започне преговори за създаване на зона за свободна търговия с Митническия съюз. Дойде време за лозунги от типа "Свободна икономическа зона от Лисабон до Владивосток". Доколкото това е констатация на политик, водил преговорите с Украйна по асоциирането, очевидно тя е признание за грешката на ЕС. Ако Брюксел бе приел предлагания от Москва комплексен подход поне от 2013 г., кризата в Украйна и споменатите мрачни предчувствия можеха да бъдат спестени на Европа и света.
По-големият грях обаче на ЕС е друг - той е станал геополитически лакей на Америка (макар тук вече да се появиха признаци и в обратната посока).

Евросъюзът има амбицията

да играе световна роля с такива ценности като законност и диалогично, а не силово решение на проблемите. Но под натиска на САЩ той не посмя да каже и гък срещу стъпкването на тези ценности във възловите моменти от хода на украинската криза - срещу преврата против законния президент Янукович, срещу прочиствателната операция в Донбас (при готовност за диалог от негова страна), в случая със сваления пътнически "Боинг" и при санкциите. Нещо повече, именно в случая със санкциите лъсна впечатлението, че целият слугинаж на Евросъза е стигнал до абсурд - еврократите в Брюксел се обърнаха срещу самата Европа, предпочитайки глобалните мераци на САЩ пред интересите и европейските производители и компании.
Именно тук е мястото да се отвори дума за една тенденция, която остава неосветена за широката общественост. САЩ прокарват целите си в Европа и чрез някои от новите страни членки на ЕС - Полша плюс трите балтийски страни. В този връзка АENews нарече Туск "Троянският кон на Белия дом в Брюксел". Ето какво впрочем констатира агенцията за ролята на Варшава: "Полша иска война с Русия по исторически причини. Завладяването на Украйна и възраждането на Велика Полша е само един познат сценарий за възможна мотивация. Всъщност става дума за друг стремеж: Варшава полага титанични усилия, за да стане лидер на славянските и изобщо на посткомунистическите страни в Европа... Крайната цел е унищожение на Москва като център на властта в Източна Европа и пренасянето му във Варшава".
А ето какво казва директорът на полския Институт по международни отношения Марчин Заборовски за срещата на НАТО в Уелс, когато Алиансът обяви Русия за свой противник. "В Нюпорт много държави за пръв след края на Студената война погледнаха на Москва с полските и прибалтийски очи". Това всъщност не е ли признание, че за Полша същата тази Студена война изобщо не е свършила, че тя не е преставала да възприема Русия като враг?
Впрочем дали Европа ще продължи да гледа с нейните очи е много спорен въпрос. На 12 септември ЕС прие новия пакет санкции срещу Русия, но решението е обвързано с готовност да ги отмени бързо в зависимост от обстановката в Източна Украйна. Освен това крайният вариант на решението бе приет бавно и мъчително заради съпротивата срещу санкциите на цяла група държави - Чехия, Словакия, Унгария, Италия и Финландия. Европа показва, че ролята на американска марионетка вече не й харесва и търси начин да се измъкне от нея. Първата възможност е в края на месеца, когото трябва да направи преглед на положението в Украйна.

Какво обаче да прави България

в цялата тази геополитическа конфигурация. У нас има влиятелни сили, които напират страната ни да литне в ятото на евроястребите спрямо Русия. Те обаче трябва да имат наум едно неписано правило в политиката, а и изобщо в живота - правилото "върви напред с поглед назад". Политиката е като шофирането - гледаш постоянно наред, но задължително поглеждаш в странично, а също и в задното огледало. И какво показва погледът в задното огледало на българската политическа история? Общо взето, че сме лоши шофьори в политиката. Миналия век ни се стовариха три национална катастрофи и в две от тях сме били сред враговете на Русия - при двете световни войни. Дали пък провидението на историята не ни е наказвало затова, че сме вдигали оръжие или пък сме помагали на враговете на нашата освободителка?

БГНЕС, със съкращения