На "Южен поток" е необходимо да се гледа като на икономически проект

Цветан Симеонов е роден на 2 март 1955 г. Магистър е по право от СУ "Св. Климент Охридски". В Българската търговско-промишлена палата започва през 1981 г. като юрист. След това става началник на Търговския регистър в БТПП. От 1993 до 1999 г. е главен секретар на палатата. От юни 1999 до 17 юни 2009 г. е заместник председател на БТПП. А от 17 юни 2009 Цветан Симеонов е председател на Управителния съвет на БТПП. Симеонов е делегат и член на делегацията на работодателите на РБългария към Международната организация на труда, Женева, от 1983 г. Член е на Икономическия и социален съвет от 2003 г. Владее английски, руски и испански език.


"Очакванията на експерти до края на годината са за нулев ръст или дори спад от 5-10% на руските туристи"


- Г-н Симеонов, изказват се противоречиви мнения по отношение на това как и дали ще се отразят санкциите, наложени от Русия, върху българския бизнес. Какво е вашето мнение? Имате ли вече информация във вашата организация за затруднения на фирми, които имат партньори от Русия?
- Нека отбележим като за начало няколко цифри, с които да очертаем по-ясна картина за влиянието на напрежението между Русия и Европа върху нашите фирми. Действително българският износ за Русия като дял от общия ни експорт не е голям - 2,6% от всички, изнесени стоки от България за 2013 г. А стоките, за които Русия забрани вноса (някои млечни продукти, риба, плодове, зелечуци), по предварителни данни представляват около 0,24% от целия ни износ за Русия, или 1,654 млн. долара. Въпреки че това е малка част не бива да се подценява ефектът на мултиплициране. Има фирми, които са специализирани само в определени отрасли. Това се отнася най-вече до млекопреработвателната промишленост. За фирмите от сектора тези забрани означават прекъсване на дейността им, ако не успеят да осигурят нови пазари.
В създалата се ситуация БТПП реагира незабавно, проведе среща с представители на Националната асоциация на млекопроизводителите. Целта бе БТПП да съдейства на нашите фирми за търсене на нови партньори. Палатата информира Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и енергетиката, включително и Службите по търговско-икономически въпроси на България в чужбина (СТИВ), за необходимостта от търсене на нови партньори и пазари за българската млечна продукция.  Ръководителите на СТИВ реагираха бързо с предоставяне на информация за пазара в съответната държава, за браншови организации и специализирани изложения в сектора, за контакти на потенциални партньори и ориентировъчни цени на млечни изделия.
Що се отнася до вноса ни от Русия, ситуацията е по-различна, там зависим в по-голяма степен. Страната ни внася почти всички енергийни ресурси от Русия. За миналата година 84% от българския внос оттам е нефт и природен газ. При някакви неблагоприятни развития, за които на този етап е трудно да се прогнозира дали ще възникнат, оставаме уязвими. Това налага необходимостта да преследваме интереса си, като осигуряваме нови източници на доставки.
Това състояние на търговските ни отношения не работи в никакъв случай в посока на балансиране на търговията ни с Русия, откъдето идват преобладаващата част от енергоносителите за България.
За бизнеса, а и за всички потребители е важно напрежението между Русия и Европа да бъде преодоляно бързо, за да се избегне по-нататъшно задълбочаване.
- Кои са секторите, които са засегнати най-много?
- По предварителни анализи на нашите институции от новите санкции, въведени в началото на септември, отнасящи се най-общо казано до военната промишленост, енергетиката и получаването на кредити, преки загуби не се очакват. При всички случаи е важно да се отчита и косвеният ефект от санкциите.
Така например едни от косвено засегнатите у нас сектори са туризмът и транспортът. До нас достигат сигнали и за спад на сделките в сектора на недвижимите имоти. Обезценяването на валутата в Русия, която намали платежоспособността, също допринася за спада в тези сектори. Отбелязва се лек ръст в броя на руските туристи у нас и обяснението е, че другите туристически дестинации са им още по-скъпи.  Макар че данните за първите седем месеца от 2014 г. показват, че има ръст в броя на туристите от Русия с 1,7%, очакванията на експерти до края на годината са за за нулев ръст или дори спад от 5-10 %.
- Възможно ли е да се направи прогноза какви ще бъдат евентуалните загуби - за бизнеса и за държавата, ако международната общност продължи да налага още санкции и те се проточат в един по-дълъг период?
- Трудно е да се прогнозират в точни цифри загубите от евентуално разширение на санкциите, предвид това, че не е ясно какъв би бил обхватът им. Но за нас по-вероятна е възможността за ограничаване и отпадане на санкциите, а не продължаване и разширяване. И всичко това на основата на по-скорошно урегулиране на конфликта.
В подкрепа на сложността на прогнозите можем да изведем следния пример. При всичките положителни очаквания в края на миналата година, които имаха членовете на БТПП за ръст на износа през 2014 г., никой не си представяше, че конфликтите между Русия и ЕС ще се разраснат в тази степен. И това вероятно е една от косвените причини за по-ниските резултати през първите шест месеца от тази година за българските износители. Спадът в износа е с 353 млн. евро. През януари-юни 2014 г. износът е за 10,290 млрд. евро, а през януари-юни 2013 г. е бил 10,643 млрд. евро. Защото всичко е верижна реакция - след като други страни партньори на България също търпят загуби от този конфликт, то това се отразява и на нас.
- Най-големите ни загуби по отношение на проекта "Южен поток" ли ще са? И какво е мнението ви за бъдещото развитие на този проект?
- На "Южен поток" е необходимо да се гледа като на икономически проект, от който следва да се търси печалба. Разбира се, България трябва да отстоява интересите си, като спазва европейското законодателство. За бизнеса у нас е важно да има повече сигурност, както и конкуренция при производството и доставките на енергийните суровини. Българските фирми се нуждаят от ниски цени на енергийните ресурси, за да са конкурентоспособни на външните пазари. По-нататъшните действия на страната ни по "Южен поток" изискват повече прозрачност и публични дискусии. И БТПП съвместно с търговско-промишлените палати по трасето на "Южен поток" (Сърбия, Унгария, Австрия) работят за това.
- Каква според вас трябва да бъде официалната българска позиция, така че бизнесът да търпи възможно най-малки загуби от наложените спрямо Русия санкции?
- Позицията на нашата страна е необходимо да бъде балансирана. Само чрез диалог могат да се решат по-устойчиво и успешно конфликтите, в т.ч. този между Русия и Украйна.
- Коя от двете държави - Русия или САЩ, е с по-големи чужди инвестиции у нас?
- В наш интерес е да привличаме повече инвеститори. БТПП счита, че е необходимо да се създадат благоприятни условия, които да спомагат за повече инвестиции, независимо от произхода им. Не трябва да се приоритизира определена държава или даден сектор, тъй като това изкривява ситуацията.
Важно е да се помни и че честата смяна на правителства от последната една година се отразява както на инвеститорите от чужбина, така и на българските предприемачи, които са склонни да забавят реализацията на проектите си. Потенциалните инвеститори обръщат внимание и на бизнес средата, и на макроикономическата стабилност. 
По отношение на конкретните данни за инвестициите в България от двете страни: общият размер на преките руски инвестиции за периода 1996-2013 г. е около 1,8 млрд. евро., което се равнява на около 5% от брутния ни вътрешен продукт. Русия е на 7-мо място по инвестиции у нас. От САЩ преките инвестиции за периода 1996-2013 г. възлизат на 1,44 млрд. евро и по този начин страната се нарежда на 8-мо място по преки инвестиции у нас, но една част влизат чрез европейски посредници или клонове на американски компании и се отчитат като холандски например.
Ние работим за по-привлекателна среда за инвеститорите и за това да не се прави разлика в третирането не само между чуждестранните, но и между българските и чуждестранните инвестиции.