От Степан до Степан Европа пада в капан

Факелни шествия пламнаха тази седмица из украинските градове - Киев, Харков, Одеса, Лвов... Тълпи настървени мъжаги с нацистка символика крещяха заплашително. Гражданството, което не се чувстваше част от тълпата, се бе изпокрило. Улиците бяха отстъпени на носителите на "новия ред". По тях отекваха познатите възгласи "Бандера - нашият герой!" и "Московците - на въжето!" Картината напомняше известните черно-бели документални кадри на събитията от предвоенните години в Германия. По дирите на здравеняците в градовете се разстилаше всепроникващ смразяващ страх.
Той вече обхваща не само кроткия гражданин - сковава и властта. Тя не реагира. Не смее. Защото факлите вече горят и под нейните прозорци. Тя мълчи и се подчинява. Довчера в Украйна думата имаше само олигархията. Днес в силата си е охлокрацията. Не реагира и Европа. Мълчат и лидери, и бюрократи, и медии. Не смеят да защитят европейските ценности. Може би защото същата тази охлокрация е рожбата-изчадие на недозрялото т.нар. гражданско общество, за което смисълът на демокрацията е преди всичко в диктата на улицата. Което, макар и малцинство, е крещящо и всяващо страх. Сваля и слага правителства. Стига да има силен покровител отвън - било в Брюксел, било във Вашингтон. Фашизоидната власт в Киев го има.
Факелните зрелища в Украйна имаха конкретен повод - годишнина от създаването на нацистката организация на Степан Бандера Украинска въстаническа армия (УПА). Именно в този ден - 14 октомври, за да угоди на бандеровци или да ги умилостиви, Петро Порошенко обяви нов национален празник - Ден на защитника на Украйна. Фашистът Степан Бандера вече е провъзгласен за национален герой. Така УПА бе уважена от новата проевропейска, проатлантическа и антируска власт. Същата УПА, която бе дясна ръка на Хитлер в Украйна. Омазана с кръвта на десетки хиляди украинци, евреи, поляци. Останала в историята с масови кланета, разстрели и други убийства, извършвани със средновековен садизъм.
Как се съчетава това нацистко наследство с европейските ценности? Европа не отговаря. Тя спи. Така, както спеше през 30-те години на миналия век. Задкулисно насърчаваше фюрера срещу Москва. Докато валякът на Райха не я премаза. Тогава, преди 70 години, Русия я спаси. С цената на своите над 20 милиона жертви. Но Европа се оказа с къса памет. До неотдавна си въобразявахме, че ваксината срещу нацизма, получена на Нюрнбергския процес, е трайна, завинаги. Уви, вече не действа. Заразата пълзи отново. Събитията се повтарят.
Няма смисъл да напомняме за зверствата в Донбас, за масовите гробове, за живите изгорени в Одеса, за десетките отвлечени и изчезнали. За тях също се мълчи. Забравена е и катастрофата с малайзийския боинг. Злодеянията не се разследват, фактите се потулват. За да не се подрони реномето на киевските властници. ООН и ОССЕ от време на време пускат по някоя декларация с признания, колкото да не рухне напълно и техният авторитет. Но и те потъват в коша с "незначителните новини" на медиите в "свободния свят".
Свенливо се премълчава, че към украинския парламент се е устремила дълга опашка от националисти и нацисти. Останалите, проявяващи отклонения от кафеникавата линия на властта, с класическите средства на политическите репресии отдавна са отстранени от играта на демокрация. Нищо противоречащо на избрания път на нацификация на украинската действителност няма шанс. Само преди четири години Брюксел заклеймяваше партията "Свобода" на радикала Тягнибок. През зимата по време на преврата втурналите се към властта се опитваха да се разграничат, колкото могат, от лидера на "Десния сектор" Ярош, но после благословиха бандите му и ги призоваха в нацгвардията. Пратиха ги да убиват и мародерстват в Донбас.
Днес вече нито президент, нито премиер, нито парламентарен бос се срамуват от тези отблъскващи фигури. Напротив, правят реверанси. Пак в деня на УПА бе сменен военният министър и на поста бе назначен кариерният генерал от вътрешните войски Степан Полторак, оглавявал през последните месеци нацгвардията. Под негово ръководство тя се отличи с жестокостта си в Донбас, а той бе наречен "главен главорез". От единия Степан до другия изглежда няма голяма разлика. Бандеровци затвориха кръга на времето. Депутатката от "Свобода" Ирина Фарион без притеснение цитира фюрера: "Хитлер беше прав, че войните се печелят, когато са победени учителите и свещениците. Ние имаме един път - да унищожим Москва. Живеем, за да унищожим не само нея, но и черната дупка на европейската сигурност". Затова освен факлите из страната пламнаха и православните храмове. Да сте чули поне звук на възмущение от Берлин, Париж, Брюксел, или от софийските държавни мъже? Няма и да чуете. Не е "политкоректно". Коректно и демократично обаче е да има бедност и страх, като в Украйна. Те бързо пораждат копнеж за "силна ръка". От нея до капана на нацизма има само крачка. А някой Степан винаги ще се намери.