Чрез пропаганда към властта

Тодор Канев

Много или малко са 70 години? Оказва се, че човешката памет е твърде къса за онова, което причини фашизмът както на нас, така и на цяла Европа... През последните години както в България, така и на Стария континент националистите и крайно десните партии набират сила. На последните евроизбори националистите от цяла Европа се представиха успешно и вкараха в Европейския парламент представители от почти всички страни от общността. Икономическата криза и военните конфликти в близост до Европа създадоха напрежение в редица сектори от обществено-политическата и икономическата сфера. Образува се морален, политически и социален вакуум, от които се възползваха именно националистите.
Не стига, че вече имат присъствие и в законодателната власт, но се появиха по улиците и започнаха да организират преврати, метежи и бунтове, дори успяха да свалят законно избраното правителство в Украйна. Коя обаче ще бъде следващата страна, която ще бъде пометена от кафявата чума, е въпрос, на който може би ще си отговорим много скоро.
В своята книга "Фашизмът" Желю Желев пише: "В исторически смисъл фашизмът действително е вече изживян и за неговото възвръщане не може да става и дума." Може ли да се съгласим днес с тази теза, след като виждаме как се завръща национализмът навсякъде около нас.
Завръщането на фашизма може би не е и никак случайно, както и преди, така и днес той има своите предпоставки, които може би се коренят основно в дълбоките икономически и политически кризи в нашето общество. Разочарованието от традиционните политически партии води на бял кон националистите, които търсят начини да пропагандират, че ще провеждат социални и етнически политики. В изминалата предизборна кампания именно националистите се опитаха да събудят спомена за социалистическата държава и нейната социална и градивна функция в обществото до настъпилите промени преди 25 години.
Трябва ли да позволим на националистите да продължават с това нетолерантно отношение към всички, които са от различно вероизповедание, както и тяхната позиция, че за всички беди са виновни онези жени и деца, които бягат от войната в Близкия изток и търсят убежище в България.
Интересни са и похватите на националистите, които разчитат на пропаганда, присъща за времената от преди повече от 80 години, както тогава, така и днес те разчитат на собствени медии, както електронни, така и печатни. Трябва може би да си задаваме въпроса: Защо в тези медии не се появяват опозиционни автори и събеседници с тези, противоположни на техните?
Определено те внимателно са проучили силата на пропагандата от времето на фашизма, която е заявена от Гьобелс, а именно, че: "Пропагандата ни помага да дойдем на власт. Пропагандата ще ни помогне да удържим властта".
Неслучайно националистите все повече се опитват да втълпят на избирателите, че когато те дойдат на власт, от най-бедната страна в Европа ще превърнат България в земен рай. Националистите представят така събитията и политиките, че да са изгодни за тях. От това представяне безспорно се стремят да печелят повече избиратели. Негативните събития и техните вулгарни действия, които ги дискредитират, се замитат под чергата, върху която здраво са стъпили. В нашия конкретен случай може да си спомним за унизителното поведение в самолета на немския  авиопревозвач, както и обидите, отправени към френски дипломат, както и много други. Когато националистите са притиснати и трябва да отразят негативна за тях информация, те я представят с обратна посока, като се опитват да манипулират общественото мнение, а в определени случаи дори се стига до агресия срещу онези, които търсят истината и настояват да се осветли.
Действията на нашите националисти във властта показват, че се интересуват единствено от уреждане на собствените им интереси, като са склонни да продадат своята кауза за угоден имот или за някое удобно място във високите етажи на властта, независимо дали ще бъде на местно или национално ниво.
Определено днес ние, българите, като общество освен че сме в тежка икономическа криза, но се намираме и в морално-политическа криза. Доказателство за това е, че  позволихме на националистите да удвоят броя на народните представители в 43-то Народно събрание. Те ще седнат на местата, които бяха освободени от социалистите. Днес повече отвсякога преди това се нуждаем да погледнем навътре към левицата. Защото заболяването на левицата е заболяване и на самото общество, а резултатът на националистите потвърждава това заболяване. Кликите и задкулисието доведоха до най-лошия резултат на левицата от началото на прехода. Безспорно е, че хората не откриха в листите на социалистите истински държавници, на които могат да се доверят, но дори и да ги имаше, те бяха поставени на задни позиции. Може би и поради тази причина избирателите потърсиха алтернатива в лицето на националистите. Левицата може и трябва да върне своето доверие. Единствено и само чрез леви политики, ако бяха реализирали тази леви политики, докато бяха в управлението, може би днес нямаше да бъдат конструктивна опозиция. И докато ближе рани и е в опозиция, левицата ще трябва да се обнови кадрово с автентични леви личности, а не с клики и задкулисие, в противен случай кафявата чума ще продължи да расте. Нека да направим своите поуки и да не позволим национализмът да се възроди като водеща сила, която да властва над нас.