"Плашилото" - една белетристична притча

Ана Александрова

"Плашилото" е красноречиво заглавие, подсказващо творческите намерения на поетесата Романьола Мирославова да разкрие в повествователни редове тъмни картини, успяващи в миналото да унижат светлите, съзидателни пориви на творческата личност. Изпълнена с мека ирония, увлекателна изказност съпровожда читателя до последните страници на тази белетристична притча, узряла във времето на нашето недавнашно минало. Едно прощаване с погребални илюзии насища творбата, в която с увлекателен устрем и самобитен образен почерк Романьола Мирославова нанизва завладяващите картини, обрисуващи битието на семейство, над което в недалечното минало самоволна, но благословена от законност престъпност развихря своите поругателства. Със сгъстена повествователност и бликаща поетичност на изказа авторката разкрива булото на трагична и историческа проблематика. Долавя се изостреният усет за съвременност - като душевна конфликтност и атмосфера на действието. Поривите на истинност и хуманност очертават развитието на фабулата, изпъстрена от неочакваността на художествените решения. Главното е, че Романьола притежава разковниче да разкрие конкретния душевен свят на персонажите и да поддържа динамизма на протичащото действие, без да му натрапва груба дидактичност. Гражданско-философското начало, избуяващо от редовете на творбата, я превръща в нравствен подстъп към възвишени морални категории, които би трябвало не само да възмечтаем, но и да сътворим.
И се разгръща умението на авторката да дава изблик на чувствата, властващи в душевността на изобразяваните персонажи, рисувани в непосредствената им първичност. Героите се сблъскват с трудни, мрачни проблеми, характерни за отминалото време. Налага им се, независимо от природните си дадености, да подценяват собствените си възможности и постижения, изминавайки с морална устойчивост сложния път на мъчителното си битие, но все пак - съхранявайки своята нравствена красота и човешко поведение. Един своеобразен героизъм, подчертаващ етичната красота и човеколюбие, се разгръща паралелно с блудните изяви на някои властопомазаници.
Романьола Мирославова притежава художественото майсторство да открива и обрисува ярко конкретния душевен свят на своите герои, вплетени в динамизма на едно устремно протичащо жизнено действие. При това - тя не натрапва грубо дидактични послания! Заключение, до което стигнах преди време, когато писах за книгата й с разкази "Продавач на илюзии". И за тази с приказките й - "Вещицата и нейните деца". Умението й да дава изблик на чувствата, тревожещи душевността на нейните герои, хармонира с поетичната обрисовка на някои живописни природни картини. Ясно се чувства в повестта и освежителният дъх на висок хуманизъм, водещ към изкристализирането на чисти нравствени истини, за които така жадува съвременният човек.
За максимално сгъстената повествователност, за изострения усет към съвременна чувствителност - като душевна конфликтност и атмосфера, за правдивостта и истинността, бликащи от редовете на тази повест, се излива признателността на нашия читател към авторката Романьола Мирославова. Разбира се, за да се докосне той отново до нейния свят, "вина" имат и издателите от ИК "Персей" и "Изида", които в последните години я припознаха като изключително свой автор. Благодаря им!