През Шумадия, та във Вишеградско

Камен  МИХАЙЛОВ

    Тоя път, читателю, можеш го мина всякога. Кеф ти през марта, кеф ти презнощ. Хващаш канала на "Сливница"... и все по теля, по теля. Докато носа ти не опре във "Великата славянска река". Образно казано, защото горният край на пътя все едно стига до някакъв "хид", то ест - мост, Дунав няма как да прескочиш. Туй ти Ниш, Нови сад, Београд - все отстрани остават, не можеш и с половин око да ги зърнеш даже. Натиснал си сто и двайсетте и не можеш да се начудиш: отляво планина, отдясно планина, че и отпред - също. Вбивали са ти в главата за прочутата "пуста", ама де е тя? После нарочно правих справка по картата: на североизток са Карпатите, на север - пак те, на запад - Алпите, точно над Балатон се мъдри Баконь, а Будапеща се е гушнала във Вишеград. На изток е връх Кекеш - 1015 м. Иначе във всеки туристически пътеводител ще прочетеш, че в Унгария няма планини. Питах специално местните - добре, че навсякъде има българи - пък те: "Нима това са планини"! Казвам им: "С вашата мярка трябва да отпишем Люлин, Плана, Верила, Конявска, Ботуш, Лисец. За Странджа и Сакар пък изобщо да не говорим". 
    Самата Будапеща е поръсена по "планините" - досущ като Тревненските колиби. При положение, че ги прорязва не Росица, а Дунав, и че къщите са в барок, неокласика и арт нуово. 5-6-етажни.  Дребна разлика. Два милиона щъкат из тия хълмове, пълнят метрото (първото в Европа!) и трамваите, а те все си стоят ненапълнени. Не знам защо. Това блъсканица, дишане във врата, разходка по пръстите - няма го. А народ всякакъв - от съвсем бели до съвсем черни. Гледам го... и ми става смешно: що ли се блъскат нашите политици как да спрат потока от емигранти. Че кой се е назорил да емигрира в България! Доколкото си спомням сводките - даже българите си стягат багажа за навън. Виж Унгария е друго. Живот спокоен, тих, приятен, наказателните порядки са останали 800 километра южно. Тук нито полицай можеш да видиш, нито пътните контроладжии, нито ония с жилетките по улиците - дето са забили носове в мониторите и щракат ли щракат - сакън някой да не е просрочил една минута. Гладни и настървени. Е, няма го това в Маджарско! Не си бият главите да гласуват закон може ли 5 минути да спреш без СМС; или колко точно да платиш, ако си свалиш радиаторите. Тук си бутат количките, ломотят на всякакви езици... и не им пука. Че как да им пука, щом раждат. Ще рече - доволни са. В справките така и пише - два милиона без бебетата, с тях - три.
В Будапеща потокът от туристи не спира. Повече са, отколкото за цяла година в цяла България. Значи приказките на политиците за нашенски туризъм също не струват пет пари. Ако не можеш да си представиш смешението на езиците, ето го - туй италиански, испански, френски, немски, японски, китайски, чешки, полски, изроените югославски езици, та и български. За унгарски и руски - не споменавам: тук те са родни. Първия го шушкат местните, втория го крещят от най-невероятни места. Ако някой се опитва да яхне лъвовете до президентството, да полегне в скута на Мадоната, изблъсквайки Младенеца, да пипне еполетите на почетната стража, няма нужда да гадаеш националността! За чест на маджарите ще кажа, че те приемат всичко с подходящо равнодушие. Това жената-турист е нетърпима ламя. И никакъв св. Георги не помага. Представи си - заключена врата, и ето, от потока се отделя ТЯ, навежда кръшен ханш и вбива око в ключалката. Няма да повярваш, скъпи приятелю, след нея се извървя де-що имаше женско. И всяка съсредоточено се взираше най-малко минута. Гледах ги точно половин час - нито една не пропусна. Нарочно отидох, та погледнах в тая мерецка ключалка. Нищо не се виждаше. Ама, казвам ти - нищичко! Как могат хората да си губят така времето, недоумявам!
    Будапеща е единственият град, в който не можеш да се загубиш. Има всичко на всичко два пътя: към реката и от реката. Както и да шариш, колкото и да не можеш да прочетеш надписите, съдбата ти е предначертала да изскочиш при някой мост. Те са наредени стриктно един до друг и не се подместват вече сто години. Иначе унгарците също са се постарали да внесат някакъв артистичен  хаос. Като се настанявах, ми дадоха за ориентир "Зеления мост". "Всички го знаят!" - казаха. Знаят, вятър. Питам аз за "Зеления мост" - вдигат ми рамене, питам за онова, дето го пише на картата (как съм го прочел, друг въпрос) - същият отговор. Някаква възрастна дама сърдито изфуча на немски, че вероятно търся моста на император Франц Йосиф. Ами сега! Едни студентки със смях изкривиха очи, мърморейки нещо за "Сабатшаг". Всичко се оправи, като излязох на "синия тих Дунав". Воочию разбрах къде съм и коя посока да хвана.
    Да ходиш по музеи в Будапеща е празна работа. Нито един надпис няма да разбереш. Вярно, ще ти бутнат в ръцете една джвъчка, дето джоголи на разни езици, ама това, дето го чуваш, гледаш ли го, е голям въпрос. Накрая може и да схванеш, че си бил пред други експонати, а току-виж - и в друга зала. Няма ли кой да ти тика под носа това и онова, а че да ти обяснява, не си губи времето. Ако си млад, приятелю, тая роля най-добре може да изиграе някое тъмнокосо синеоко същество (тук типът е такъв) от противоположния пол. Ама де ще намериш такова същество да се тътри по музеи? На други пристанища хвърлят те котва. Така че - ходи, пълни око с приятности... и толкова. Това, фасади, цветове, градинки, фонтани, тротоари - където искаш, дето щеш! Ако си късметлия и попаднеш през октомври в седмицата на виното, никакъв език ти не трябва. 227 ГДР-та. Сиреч - 227 географски декларирани района. Хершлевелю, шазло, кекфранкош, егридьор, фурминт. А накрая и прочутият Токай. Пишат го самороден, ама не е вярно - бая грижа иска, докато гроздето пусне узрялата капка.
     Тук никой не страда от духомора, наречен МОЛизация. Хайде на шопинг: шопингът е здраве, шопингът е психически релакс, шопингът е идеално прекаран уикенд, тичайте да тичаме на шопинг! Взимаш детето, дърпаш баща му (карате я без брак, та затуй не казвам съпруга ти), забиваш среща на приятелката... и цял ден се мотаете из МОЛ-а. Може даже да не се срещнете, нали се чувате и гледате по смартфоните. Там пиеш кафе, дъвчеш бургер, хлапето яха пластмасови динозаври под погледа на бейби-ситърите, накрая се откривате с любимия (той пък някъде в съседство е зяпал мач)  и пресити потегляте към къщи. Е, няма го тоя номер. Моловете са пет-шест и стоят полупразни. В Унгария не искат да правят икономика с МОЛ-ове. Избрали са друг път. Виждали ли сте екскурзия в Халите? Не? Ами елате в Пеща. Пълно е с групи - снимат, опитват, купуват. Щото има какво. Колбасите са от месо, сиренето - от мляко, виното - от грозде. Това - като начало. Не се свеняха да си носят за вкъщи баварци и уелсци, испанци и франсета. По цели щафети купуваха, а сетне я предаваха и на други. Щафетата.
 А унгарците в събота и неделя катерят баирите из Будапеща, въртят лисопеди, или карат към Балатон. 67 км на дължина, между впрочем.
    Някога Сервантес казал, че няма нищо толкова евтино и толкова важно като вежливостта. Ами така е. Не зная за Испания, но в Будапеща си е баш. Туй "кивано"(желая Ви) е на всяка крачка. Мога даже да перифразирам - няма нищо толкова просто и толкова важно като чистотата. Градът е поддържан, и знаете ли, предимно от жителите. Боклукът се извозва само ДВА ПЪТИ седмично. Контейнерите приличат на нашите улични кошчета. И пак всичко е наред. Как го правят ли? Нали знаете какво рекъл ингилизинът по повод британската трева: "Нищо сложно - поливаш и косиш. 200 години". Ами и тук така - живееш градски живот - 200 години. Под австро-унгарската корона. А ние - широко, аго, на село. Под Сюлейман Великолепни. Бе, тоя човек като стигнал до Виена нищо ли не е видял! Нещо тертипец да вземе, да изкопира... Да му се чудиш на акъла. Ама нашенецът сматря ли сматря сериала и хич се не чуди: "Какъв харем, каква власт"! - си вика и радва се. Кой, Бай ви Ганьо ли не разбира от живот: идеалът му от ясен - по-ясен, любимата му дума "фатално". Нали си спомняте - по Алеко - "Сякаш фащам някого за гушата", пъхти от кеф Балканеца. И всеки гледа да се дореди да пипне другите за гушата. Това му се вика "демокрация със затиснато гърло".
    Унгарците през 1600-та са си направили университет, който и днес си стои непокътнат в центъра на Буда; българите през 60-та (1869-та) си направиха Академия - и тя се зловидя на управниците. "Бадехава ядат парата, хаирсъзите" - отсякоха. Дали пък нямаха предвид себе си?
    Та, да ви кажа - не се безпокойте, че Маджарско няма море!


Будапеща, Нощна панорама


Паметникът на Свети Гелерт

Символът на свободата

Безкраен наплив от туристи