Търговия на живи хора

Ходя по столичните улици и градинки и се радвам, ама много се радвам, на красивите малки българчета, които или ритат в бебешките си колички, или са водени за ръчичка, или се клатушкат в още нестабилния си вървеж... Толкова са хубави, че сякаш не са истински, а са изложба от гениални рисунки на велики художници. Всъщност няма по-велик майстор на четката и перото от природата! Тя многократно се е доказала не единствено в оформлението на малчуганите, а и в редица други свои прояви.
Вървя си, тръгнал нанякъде, или просто се разхождам по някоя градинска алея, почти невъзпитано съм се заглеждал в срещаните малчугани, усмихвал съм им се или съм им махал с ръка, а за майките или бабите, които ги придружават, нямам никакъв спомен. Тях просто не съм ги забелязвал, макар може би природата също щедро да ги е наградила с хубост!
Сега, около изборите, когато всичките партии и коалиции се надпреварваха да вписват и изтъкват в своите програми най-различни и полезни национални необходимости, за мен все по-ясно изпъква демографският проблем! Поне аз така мисля и може би затова така се радвам на малките българчета... А да се изкажа във вестника по този въпрос стана причина едно телевизионно предаване. За съжаление беше само първата му част и не запомних кога ще продължи. Но и това, което научих от първата му част, дълбоко ме развълнува...
Младо семейство не може да има деца и иска да си осинови. Бил съм свидетел, макар и отдалече, на терзанията, които съпътстват научаването, че някои хора не могат да имат своя рожба, и на разочарованията от порасналото вече осиновено момиче или момче. Но понякога с разочарования са отговаряли на грижите и свои родни деца...
Неведнъж съм се натъквал и чудел също на сложностите, които съпътстват осиновителните намерения, въпреки че у нас изоставените от майките им деца не са малко. И това семейство започва да разплита един много заплетен и позорен възел. Оказва се, че тези, от които зависи осиновяването, поставят редица пречки. Жадното за своя рожба младо семейство, което дори си е избрало едно циганче, трябва да заплати за удоволствието да отгледа и възпита свое дете голяма сума. Не на държавата, а на алчните търговки, от които зависи осиновяването.
Те, доколкото разбрах, са цяла верига и се редуват в незаконното тайно продаване, защото това си е чиста продажба (взимане на много, непосилно много за обикновени хора пари) не на свои, а на държавни деца.
Преди, когато чух, че наши мургави сънароднички са раждали и продавали чедата си в съседна Гърция, бях дълбоко и искрено възмутен. Доста време не можех да изпъдя от съзнанието си този кошмар... Сещах се за някогашните еничарски потурчвания, но това е било насилие на поробители! А днес става дума за доброволна продажба. Не зная кое е по-престъпно по юридическите и моралните закони - дали да продадеш бебе, което е част от теб, или да изтъргуваш чуждо дете? Впрочем не ми е нужен отговор. Всичко това е дълбоко чуждо на сантименталния ни народ или, което не ми се ще да вярвам, той толкова плътно се е приобщил към световната "цивилизация"!?
Допълнително бях развълнуван от думите и тяхното дълбоко съдържание на младия мъж, тръгнал да става баща. Не биологичен, но грижите, възпитанието и отговорността да направиш от една мръвка достоен човек заслужават не по-малко нашето преклонение! И какво ще каже един ден на порасналото си дете този случайно или закономерно разконспириран баща? Че го е купил ли? За колко?
Ако се не лъжа, защото гледах и слушах разсеян от изненада, ставаше дума за суми от порядъка на десет-петнайсет хиляди, но не разбрах, или не помня, дали левове или евро.
Впрочем защо се изненадвам, когато толкова наши момчета и момичета с висше образование, чието отглеждане и завършване на висш институт ни струват много грижи, тревоги и пари, напускат родината си и търсят дори като неграмотен обслужващ персонал свое място под друго слънце...
На онези, които ще ме упрекнат за написаното в това антрефиле и справедливо ще попитат "А къде са твоите четири внучета?", мога да отговоря само така: "Живея с надеждата един ден да се върнат!"