Много от вносните яйца са контрабандни

Вече втора година в България има известен застой по отношение на производството на птиче месо, докато при производството на яйца има ръст. При яйцата имаме проблеми с пазара - от една страна, влизат яйца от други страни, много от които контрабандно, а от друга - намалява консумацията на яйца заради намаляващото население на страната. Това казва в интервю за fermer.bg председателят на Съюза на птицевъдите в България Димитър Белоречков.
По неговите думи като цяло в момента производството на яйца в България се държи основно на износа. "През тази година отворихме много сериозно пазарите към чужбина - основно към съседните Гърция и Кипър. Това до определена степен ни спасява, въпреки че цените са много ниски, но все пак благодарение на износа, не намаляваме работната сила, не фалират и фирми", казва Белоречков.    
При птичето месо консумацията значително намалява, въпреки че досега увеличавахме производството на месо, казва той. 3,12 лв. на кг живо тегло е изкупната цена на месото, 250 лв. е цената на 100 кг яйца, или 13,9 ст. на яйце. По неговите думи тези цени са на технологическата граница. Тоест производител, който не спазва технология на производство, купува по-скъп фураж или има проблеми от друго естество, с тези цени няма да има печалба. Поради тези причини отпаднаха много от фермите, които отглеждаха бройлери, заради високите разходи за фураж и т.н., обяснява той. Фирми, които произвеждат месо, в момента на килограм живо тегло правят разход за фураж 1,6 - 1,7 кг. Това, което ни спасява в момента, е, че цената на царевицата и пшеницата е по-ниска, въпреки че цената на соевия шрот се запази висока, казва Белоречков.
Тази година получаваме около 75%, максимум 80% от предварително плануваните 30 млн. лв., обяснява експертът. "Последните 2,5 млн. лв., които ДФЗ отпусна миналата седмица, всъщност са трети транш - пари, спестени от глоби на колеги. Защото много птицеферми бяха глобени през пролетта за стария период. Имаше известни разминавания с указанията, дадени от администрацията. Особено при кокошките носачки имаше сериозни разминавания и много колеги бяха глобени", казва той.
Според Белоречков безвъзвратно сме изпуснали времето, в което можехме да правим малки птицеферми. Малките ферми, които съществуваха още преди началото на промените, бяха ликвидирани по административен път и се наложиха големите ферми. Изкуствено бяха унищожени малките птицеферми у нас, обяснява той.
Според експерта най-важното сега е да се съберат всички браншови организации, които заедно с подчинените на МЗХ агенции и дирекции да обсъдят как да се направят наредбите приложими за малки, за средни и за големи фермери като същевременно отговарят на изискванията на ЕС. Трябва задължително да се преразгледат и таксите за обслужване на фермите, които БАБХ събира, и в момента са много неразумни, казва Белоречков.