Консултации с въже на шията

"Властта не е самоцел"- така помпозно започва програмата за управление на ГЕРБ. Не е самоцел, но само на думи. И консултациите не са част от тази самоцел. Но на хартия. Затова и Борисов определи един наглед "мек" и толерантен екип за преговорите в лицето на Цецка Цачева, Румяна Бъчварова и Менда Стоянова. Но само на думи.
Това, което Борисов премълча, е, че нито властта не е самоцел, нито консултациите са диалогични, нито екипът е мек. Още повече, че екипът предварително знаеше, че не е упълномощен да отстъпва и почти по сталински твърдо започна преговорите с останалите.
Малък детайл на императивното водене на преговорите беше и фактът, че преговорният екип не даваше възможност по време на пресконференциите на поканените преговарящи страни да кажат по кои точки са съгласни и по кои не са. Липсваше дори куртоазното предоставяне на думата на гостите първи да говорят, но явно протоколът не е силната страна на ГЕРБ. Напълно отсъстваше и диалогичността, което е продължение на стила ГЕРБ отпреди години. Като характеристика дойде и репликата на Менда Стоянова след преговорите с ДПС, че бъдещото управление е "продължение на предишното" им правителство и не може да бъде възприемано по никакъв друг начин. Повечето от участвалите в разговорите, с изключение на Патриотичния фронт, окачествяват тона на водените уж-диалози, като скандално императивен, а екипът като по женски агресивен и нетърпящ отговори, различни от "да".
Основният подход по време на разговорите с тричленката Цачева-Стоянова-Бъчварова бил разговорите да започват с въпроса кой е "за" и кой "против". Това е била изначалната точка за някакви разговори, в които имало всичко друго, но не и заявената пред медиите диалогичност.

ГЕРБ ерозира

Достатъчно е да се видят изборните резултати, за да се заключи, че привържениците на ГЕРБ са със стотици хиляди по-малко на брой. Затова Бойко Борисов постоянно говори за това колко малък е станал електоратът на БСП, за да не погледне, че за него самия гласуват 1 072 491, вместо 1 678 641 през 2009 година. Това са половин милион души отлив, за които ГЕРБ мълчи и си е заровил главата в пясъка. Именно заради тенденцията бъдещото им правителство да бъде функция на предходния им кабинет, електоралната "ерозия" се очаква да продължи. Но политическият анализ не е силната страна на ГЕРБ. Затова и следва логичното опасение на ГЕРБ да се явят отново на избори. Защото резултатите и за тях няма да са добри.

18-те опорни точки на ГЕРБ

Няма 18 опорни точки на ГЕРБ в тяхната програма. Ако човек се зарови, тези "точки" са много повече от 18, дори е учудващо защо беше избрана тази произволна символика. Но в действителност има не повече от 4 точки, по които ГЕРБ иска отговор "да" от бъдещите си партньори. Сред тях са "замразяване на АЕЦ "Белене" и теглене на нов външен заем от 3,7 млрд. лв. нагоре, за да се обезпечи одържавяването на КТБ, а после нейното приватизиране от близки до властта на Борисов. От новия дълг на гърба на българския данъкоплатец трябва да дойдат парите за съфинансиране на проекти, които да се поемат от близките до Борисов фирми. Такава е представата за бъдещото инфраструктурно развитие на държавата, защото Борисов трябва да реже лентички на магистрали. А пари в бюджета няма да има достатъчно. Другият основен пункт, това е данъчната политика тип "Дянков"- неин изразител е Менда Стоянова, за която повишаването на събираемостта в бюджета в днешната криза също трябва да дойде от джоба на редовия данъкоплатец. В това число се обмисля данък и върху високите пенсии. Но ГЕРБ стои твърдо зад плоския данък от 10%, за да не падне облагодателстващата богатите ставка.
 Четвъртият опорен пункт е, разбира се, секторът енергетика, от който Борисов няма да се откаже. Там всичко стъпва върху търсене на алтернатива на руския газ, в това число търсене на "местни" източници на енергия, без да се конкретизира, че става дума за шиствия газ, без да има значение има ли в България такъв или не. Разбира се, напълно завоалирано се подчертава, че увеличение на цената на електроенергията предстои, като се предвижда подпомагане на "затруднените" домакинства. Според запознати уловката е, че прагът за подпомагане практически ще орязва възможността средностатистическият традиционно беден българин да достигне до този механизъм. Като мантра продължава и тезата, че "цените на българската електроенергия са над 55% по-ниски от тези на средностатистическия европеец". А не, че българинът получава трудово възнаграждение далеч под 55% от минималния доход на средния европеец.

Сравняване на предизборните платформи

Достатъчно е да се прочетат предизборните платформи, дори да не се слушат обяснения от Менда Стоянова, и се вижда, че ГЕРБ не може да управлява с БСП, АБВ и "Атака". ББЦ е особен случай, затова не подлежи на коментар. Просто в програмите на БСП, АБВ и "Атака" има обещания, които по никакъв начин не могат да се съчетаят с обещанията на ГЕРБ и най-вече очакванията на ГЕРБ - без да се развива икономиката на страната, да се управлява само чрез данъчни приходи и такси. Затова ГЕРБ предложи двойно да се облагат с данъци доходите на гражданите - веднъж под формата на данък общ доход, а втори път - като общински 2% данък.
В тази връзка "Атака" сама се изключи от т.нар. преговорен процес, за да си спести унижение, което преживя аморфната политическа сила ББЦ.
Изненадващо ГЕРБ предпочете да продължи темата с бъдещо дясно-ляво управление в духа на Германия, Меркел и т.н. Търсейки повод да се измъкне от тази емоционална идея чрез реплики от рода: "това едва ли ще възможно у нас" и прочие уклончиви отговори по темата дали може да има коалиция между БСП и ГЕРБ.
Всъщност целта е да се изнудва Реформаторският блок, който в същото време изнудва ГЕРБ реципрочно. В случая Патриотичният фронт съвсем логично, както се твърдеше от години, изчаква развитието на процеса на коалирането като най-верен на ГЕРБ партньор.

Картата "Корман" в дясното коалиране

Ако бяха важни предизборните програми и обещанията пред електората у нас, най-логичен партньор на ГЕРБ щеше да е ДПС, защото там т.нар. 18 точки напълно съвпадат. Няма и дума различна. Може би дори написалите ги експертни групи да са едни и същи, но прави впечатление еднаквият им стил, като под индиго, в най-общите консервативно-либерални теории и практики. В същия дух се припокриват и основните 4 пункта- казусът КТБ, АЕЦ "Белене", плоският данък и данъчните механизми и развитие на енергетиката. А да не забравяме, че в рамките на предишния парламент ДПС се опита да заобиколи мораториума за шистовия газ, любима тема за Борисов.
В тази връзка може да се приема за вярно, че ГЕРБ и рефоматорите имат не повече от 90 процента съвпадение в политическите обещания, при това има сериозно разминаване по казуса за КТБ, което сигурно би се преодоляло с доста конкретни разговори. Но въпреки разминаването, РБ е любимият партньор на ГЕРБ. Първо, защото са носители на марката на най-старата десница у нас и това трябва на Борисов дори като европейска легитимация. И второ, ако не бяха така алчни за власт, там има експертен потенциал, с който ГЕРБ и към днешна дата не разполага. Друг е въпросът този потенциал кого обслужва.
В тази връзка е странен обратът, довел до формалния сблъсък на партията на Касим Дал и Корман Исмаилов - Народна партия свобода и достойнство - с тричленката на ГЕРБ. Изненадващо се оказа, че те не могат да се включат в споразумение с останалите партии от РБ и така дадоха превес на ГЕРБ в преговорния процес. Стабилността на Реформаторския блок, макар и обусловена от очакването да влязат пряко в изпълнителната власт, беше разклатена. И затова човек може да се чуди, тази етническа чувствителност дали не беше услужливо подсилена, за да може не РБ, а ГЕРБ да извива ръцете на Реформаторите. Въпрос, който ще стане ясен съвсем скоро. Причина за подмолното разбиване на РБ е огромната им

жажда за министерски постове

която се наблюдава в иначе доста крехката коалиция. Но от друга страна, още в предишното управление на ГЕРБ те бяха включени и служеха почти до последно на голямата си партия партньор, но я изоставиха, за да не потънат с неговия кораб. Именно заради това, въпреки че авторитетът им е разклатен, те още са първостепенните партньори на ГЕРБ.
За да заблуди напълно избирателя накъде върви и какво му готви, ГЕРБ мимикрира в течение на седмици по темата за бъдещото им правителство. Ту обещава широка коалиция, ту дясно-центристка, ту заплашва да предложи правителство на малцинството и да върви към нови избори. Но логиката върви друга посока - ГЕРБ иска властта и то в свои, не в чужди ръце и най-важното, не би я поверил на друг. Дори да е най-лоялният и верен партньор.