Сама съм си намерила пътя в живота

Лили Друмева е позната на публиката от телевизионния и радиоефир. Водещата на музикални предавания е и най-известната българска кънтри изпълнителка. Създателка е на групата Lilly of the West. Авторка е на книгата "Настроение с Лили. Музика в 50 теми".

"След сутрешното кафе посягам към китарата"

- Лили, как мина последното ви участие на фестивала "Поетични струни" в Харманли?
- Много добре. Имахме няколко концерта на различни места. Свирих заедно с китариста на Lilly of the West Ясен Василев. Изпълнихме микс от кънтри и блус стандарти, както и наши авторски композиции. Фестивалът беше организиран професионално. Участваха известни писатели, поети и бардове предимно от София и Харманли. На откриването присъстваше кметът на града, както и местният културен елит.
- Различна ли е публиката в провинцията от почитателите ви в столицата?
- В София имаме постоянна публика, която познава голяма част от репертоара ни, няма нужда да обяснявам много за историята на музиката и жанровете, които изпълнявам. Извън столицата се налага да разказвам по-подробно, тъй като по-голямата част от песните ми са на английски. Опитвам се да превеждам най-важното от текстовете и представям любопитни факти за изпълнителите.
- Имате изяви и в чужбина. Как там приемат песните ви? По друг начин ли реагират феновете?
- Свирили сме почти във всички европейски държави и в Съединените щати. Навсякъде публиката е различна. Във Великобритания и Ирландия, откъдето кънтри музиката носи корените си, хората добре познават песните, които изпълняваме. Във Франция се радват предимно на джаз и суинг стандарти, преплетени с кънтри елементи. В Русия публиката е много интересна. Имахме турне там през 2012 г., което включваше Москва, Нижний Новгород, Дубна и Иваново. Руснаците са страхотни! Те поставят артиста на пиедестал. Ценители са на изкуството и са отворени към различни жанрове. В САЩ (родината на кънтри и блуграс музиката) публиката е изключително компетентна. Там ни възприемат като нещо екзотично и интересно. Често имаме участия в българските културни центрове по света, където изпълняваме някоя емблематична песен (като например "Облаче ле бяло"), защото знаем, че публиката иска да я чуе. Тя се състои предимно от българи, които дълги години живеят в чужбина и изпитват носталгия.
- Популярна ли е кънтри музиката у нас?
- Кънтри музиката е извън масовите жанрове. Тя се слуша от хора, които харесват и джаз, блус, рокендрол, т.е. от онези, които са ценители, меломани и следят всичко качествено и стойностно, което излиза на пазара. Може да се каже, че кънтрито е бутикова музика. Слуша се от верни почитатели и познавачи. Две са причините, поради които кънтри музиката не е много популярна в България. Едната е, че хората не я познават достатъчно. Тя рядко звучи в ефира. Медиите не отразяват кънтри събитията, класациите и нейните звезди. В Америка кънтрито е на трето място по пазарен дял след поп и рок жанровете. Нешвил е на втора позиция след Ню Йорк като център на музикалната индустрия. Там кънтри музиката се възприема като национално богатство. Втората причина тя да не е толкова популярна у нас е балканският манталитет. Близко сме до Ориента, а той влияе на музикалните вкусове. Кънтри музиката отразява американския начин на живот. Често се възпяват отделни щати, градове, географски понятия, марки коли, камиони, видове уиски и бира. Разбира се, в песните присъстват и важни семейни ценности, разказват се цели истории.
- Смятате ли, че сте един от будителите на българите в това отношение - събуждате вкуса на нашенеца към нещо по-различно от традиционните балкански ритми?
- Намерих най-голямото щастие в живота си именно в кънтри музиката. Толкова я обичам, че искам повече хора да се докоснат до нея, както направих аз. Тя е много мелодична, качествена и стойностна. В песните няма сарказъм и пошлост. На преден план са текстовете и хубавите мелодии, които звучат прекрасно дори само с акомпанимента на акустична китара. За мен кънтри музиката е усещане, философия и начин на живот. В нея намерих себе си и моята идентичност. Станах част от голямо общество. Намерих много приятели и сродни души. Кънтри музиката е земна и близка до хората. Кънтри звездите не са примадони, а симпатични и скромни хора, които винаги са готови да ти дадат автограф. Най-хубавите моменти от живота ми са свързани с пътувания, концерти и срещи със страхотни кънтри музиканти. Когато харесваш нещо толкова силно, изпитваш нужда да го споделяш. Радвам се, че в лицето на моите музиканти в Lilly of the West намерих съмишленици и последователи. Около нас има и кръг от фенове и все по-разрастваща се аудитория. Популяризирам кънтри музиката и чрез албумите, които издавам, и предаванията, които водя по радиото. Пиша за нея и в различни музикални списания.
- Кога публиката може да види и чуе изпълненията ви?
- Предстоящите ни концерти в София са на 15 ноември в "Блус барът на Гошо", на 21 ноември в Софийската градска художествена галерия и на 22 ноември в клуб "Падналите ангели". Между 28 и 30 ноември свирим в Белград, а през декември заминавам за Сан Франциско.
- Подготвяте ли се по някакъв специален начин към концертите на живо? Имате ли си ритуали преди излизането на сцена?
- Да, имам. Опитвам се предварително да организирам нещата максимално добре, за да може в деня на концерта да си почина и да изпълня ритуала си. Наспивам се добре и след сутрешното кафе започвам да свиря на китара. Обядвам и след кратка почивка се разпявам. Обличам дрехите си и се подготвям за сцената. Понякога имам сценарий за събитието, а друг път се подготвям мисловно, представяйки си публиката. Преди самото излизане на сцена понякога изпивам малък коняк за тонус. Най-вече се опитвам да повдигна настроението и да се забавлявам, защото знам, че това се предава и на публиката.
- Освен че сте създателка на кънтри формация, популяризирате този стил и чрез медии - водите известното предаване "Настроение с Лили". Мислите ли, че радиото и телевизията са незаменим помощник в доближаването на музиката към душите на хората?
- Да, така е. Когато искам да популяризирам мой проект, често гостувам в радиото. Телевизиите като че ли по-малко отразяват музикални събития. Правя силна реклама по интернет, в социалните мрежи. Това е медията на бъдещето.
- Как се вдъхновихте за първата си книга, чиято премиера се състоя съвсем наскоро? Колко време ви отне написването й? За кого е предназначена "Настроение с Лили. Музика в 50 теми"?
- Книгата е писана по 50 сценария на музикалното предаване "Настроение с Лили", което водя вече 10 години по радиото. То стартира през 2003 г. по Ретро радио, а през 2007 г. продължи в Радио София (БНР), където се излъчва и сега. Човекът, който ме запали по радиото, е Тома Спространов. С него имаме дългогодишно партньорство и приятелство. Може да се каже, че той е и мой вдъхновител. Книгата е писана в продължение на година и половина предимно през уикенда и през нощта. Тя е предназначена за почитателите на хубавата музика и за професионалистите в музикалната индустрия.
- По-трудно ли е да се пише за музика, отколкото да се свири и пее?
- Двете неща са различни, но са и свързани. Пеенето и свиренето носят огромно удоволствие, но и изтощават. На млади години организмът издържа на дълги турнета и живот на път. На по-късна възраст е добре човек да има и друго, по-спокойно участие в музиката. Писането за нея е естествен процес, който също удовлетворява. През годините съм прочела тонове музикална литература. Запознах се с водещи професионалисти и натрупах доста опит. Всичко това събрах в книгата и смятам, че тя ще бъде полезна.
- Какво научихте по време на работата си като журналист в българската секция на БиБиСи?
- Беше интересен и креативен период в живота ми. Работих като музикален репортер в предаването "Мегачас". Отразявах концертите на Острова и се научих на много техники в журналистиката. Монтирах материала, като тогава това ставаше на ленти. Откривах интересни групи, които канех в студиото да свирят на живо. Работих заедно с колегите Андрей Владов и Васил Велев. Навлязох много добре в стиловете инди и алтернативен рок.
- Фактът, че сте дъщеря на Христо Друмев, помага ли ви или, напротив, пречи на вашата кариера?
- И двете. Баща ми е умен и способен човек. От него съм научила много неща. Все още хората го търсят за съвет. В музикално отношение не съм получила помощ от него. Дори напротив, докато той беше директор на НДК, групата ми не е свирила там, освен ако някой друг организатор (посолство или промоутър) не ни е поканил в програмата. Никой в семейството ми не е музикант. Сама съм си намерила пътя в живота. Не ми е особено приятно, когато статии за мен започват с "щерката на Христо Друмев". Но пък от друга страна, се гордея с фамилията и съм благодарна на моите родители.
- Омъжена сте за чужденец, но живеете с него в София. Лесно ли бе да го убедите да останете тук и как се приспособява един ирландец към бита в България?
- Запознах се с моя съпруг на концерт. Свирехме в Ирландското посолство и той беше седнал на първия ред. Разказа ми, че има малък бизнес в България и се чувства добре тук. Харесва му климатът, храната и като цяло, по-свободния живот. Нямаме планове да живеем в Ирландия.
- Хрумвало ли ви е някога да не се връщате в родината си - да останете някъде другаде?
- Живяла съм за по-дълги периоди в много държави: Франция, Германия, Австрия, Англия и САЩ. Имала съм планове да остана в чужбина, но се радвам, че не го направих. Постоянно трябва да се доказваш и често се чувстваш като човек втора класа. Жалко е, че имиджът на България не е сред най-добрите в Западна Европа. Като кънтри музикант обаче не се чувствам така. Приета съм от едно голямо общество и се чувствам като гражданин на света. 
- Ако трябва да се представите на някого, който не ви познава, върху какво ще акцентирате - че сте музикантка, журналистка или писателка?
- Аз съм музикант по душа и сърце. Най-обичам да свиря и да пея. За съжаление, появата на сцена, издаването на албуми, организацията на концерти са свързани с много административна работа, която не ми е толкова приятна. Воденето на музикално предаване по радиото е голямо щастие и удоволствие. Минутите в ефир минават бързо и неусетно. Подготовката на предаването обаче е свързана с много четене и работа на компютър. Писането на книга е творчески процес, който дава удовлетворение. Радост е да видиш готовия продукт. Зад него обаче се крие солиден труд, който включва набиране на текст, редактиране, четене и други технически дейности. Не се взимам на сериозно като автор, а просто пиша за неща, които обичам и познавам. Бих определила себе си именно в този ред: музикантка, журналистка, писателка.


Групата Lilly of the West