Умните хора имат силно оръжие и това е собственият им интелект

Елизавет Дуарте е родена в град Враца. Завършила е Природо-математическа гимназия "Акад. Иван Ценов" - Враца, с профил "Математика, информатика и физика", и Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Право и правораздаване". В момента работи като юрисконсулт.


- Юридическата наука има социален ореол около нея. Но какво е всъщност да си млад адвокат в България - много ли е трудно?
- Не мога да отговоря на така зададения въпрос, тъй като все още не съм адвокат по професия. Но мога да споделя какво е да си млад юрист в България. Ако пренебрегнем митовете за "величието и финансовите постижения" на тази професия, това е работа като всяка друга и не съвсем, защото изисква страшно много труд и внимание в детайлите, широта на съзнанието и не на последно място - фантазия. Мисленето на юриста е леко "изкривено", както често казват познати. Ние говорим на друг, непонятен за обикновените хора "неюристи" език. Юристът се изгражда чрез специализиране, неспиращо самообучение и самоусъвършенстване, или с две думи: четене и писане. Това, което ни се повтаряше от първи курс в университета, е, че трябва да четем законите и да следим "буквата на закона", и това е основата на нашата професия. Ние трябва да знаем какво е имал предвид законодателят в текста на даден закон. Как, кога, защо се прилага конкретният текст. И тук се проявява трудността в работата ни. Има нещо объркано в съзнанието на българския гражданин и то е свързано с незнанието на неговите права, но и на неговите задължения, като тук говорим за елементарни познания. Впрочем това е проблем май и на българския законодател. Дори за юристите гарантирам, че е много трудно да се ориентират в правния лабиринт, създаден от нашия съвременен законотворец.
- Каква е мотивацията на един човек да се залови с такава дейност?
    - Само една - призвание. Някои колеги следват пътя, предначертан от техните родители. Други искат да "пробват" какво е да си юрист и после бързо се преориентират, виждайки усилията и средствата, които се влагат в специализирането на юриста. Трети навлизат в напълно непозната територия и се стремят да се ориентират какво точно е "юридическата дейност". При всички случаи като начинаещ юрист трябва да си подготвен за много труд, който първоначално не се възнаграждава, както ни се иска.
    От друга страна, правото като теория и практика е толкова всеобхватно, че често се появява изкусителното желание да се откажа, осъзнавайки  колко много има да се постига и колко несигурна е печалбата от този труд. Но идва онзи момент, в който помагаш на обикновен човек с някакъв "дребен" от юридическа гледна точка проблем, но за него това е близо до чудо.
- Според мнението на един социолог (Чавдар Найденов), докато у нас има неравенство, винаги ще имаме правосъдие, което ще е класово. Знам, че това звучи като сложна и много идеологическа постановка, и все пак - има ли справедливост в България, какво е вашето усещане?
- Ще опиша моята представа за нашето правосъдие, която може да се приеме като едностранчива и ограничена поради липсата на достатъчно задълбочен опит и познания, но все пак имам известно наблюдение над нещата. Да, истина е, че в правните взаимоотношения, ако имаш да решаваш сложен проблем, ти трябва добър юрист и това струва пари. Но е редно да приемем, че наистина стойностните неща струват нещо и не се дотират от държавата, за съжаление. Това е. Чудно ми е как част от българите, които могат да си позволяват юридически услуги, са готови да дадат пари за кола, за почивка, за дрехи от мола, но ако трябва да се допитат до адвокат за прехвърляне на недвижимите си имоти или за сключване на договор за кредит (масов проблем), тяхната "пестеливост" е яростна и всички стават "експерти" по собствените си казуси. Сходно е отношението им и към лекарите впрочем.
    - Ще се опитам да онагледя българското правосъдие, така че дори дете да го схване. Представете си, че класическият граждански процес има две страни и те се състезават, за да докажат тезите си. Да сте чували за състезател, който е спечелил турнир, като чака на стартовата линия? Друг е въпросът, че законът очертава маршрута на "бягане", а нашият законодател често замаскира линиите или въобще ги трие. Е, как да знам накъде имам право да бягам? Нашето правно развитие прилича на някакво хаотично препускане с променяща се цел и неясна посока.
- Когато човек се сблъсква с несправедливост, естествената му реакция е да се разбунтува - как се бунтува един млад юрист?
    - С работата си, защото това е единственият легален начин да имаме видима промяна в обществото и тя да има своето действие и за в бъдеще. Все пак има моменти на крайно разочарование от системата, желание просто да метнеш едно паве по некадърника, сътворил недействащ текст, който ще скапе живота на доста хора.  Това изказване не е юридически издържано, но е житейски вярно. А мятането на павета е наказуемо и моята работа доста ще се затрудни, ако трябва да давам обяснения пред полицията защо се бунтувам хулигански. Пък и на никого няма наистина да помогна така. Затова обаче аз смятам, че умните хора имат силно оръжие и това е собственият им интелект и воля. Трудно е да се опитваш да пробиеш в настоящата обстановка, но нима хубавите неща се постигат лесно? Смятам, че промяната в българското общество трябва да стане отдолу нагоре, а не обратното. Ние, гражданите, трябва да осъзнаем, че нещата зависят от нас, от нашето поведение във всеки един аспект на живота ни. Тази държава съществува заради нас, държавният апарат работи за нас, а не обратното. И трябва да се постараем всички да подпомагаме и контролираме тази дейност, защото пак само ние губим. Всяка несправедливост трябва да бъде посочена и променена, абсолютно всяка.
- Холивуд представя професията на адвоката като бляскава битка в повечето случаи на доброто над злото. Това утопичен сюжет ли е в българската действителност?
    - В България "бляскавото" е  много почитано, но невинаги осъзнато като стойност. Професията ни е много разнолика, но надали е така лъскаво, като по филмите. Холивуд представя извънредните часове работа обикновено за няколко секунди, костюмите са хубави, залите - излъскани, и делата траят по 30 минути максимум. Е, мога да гарантирам, че не става дума за секунди. В България не е толкова красиво, но удоволствието от професията се крие във всекидневната работа, в помощта, която оказваш на хората, в съдебните битки, в които се бориш да защитиш правата на клиента си. Нашата работа е свързана пряко с човешки съдби. Често практиката в България сблъсква юристите с такива случаи, за каквито сценаристите на която и да е холивудска продукция могат само да мечтаят.
- България мина през много социални и политически колизии в последната година и половина. Сега, като се обърнете назад, какво виждате - има ли промяна в България? Усещате ли я?
- Като млад човек осъзнавам, че нещо ври и кипи в държавата, и подозирам, че това "нещо" не е никак добро. Спомням си споделеното от моето семейство и близки от преди около 8 години и виждам какво се случва сега. Равносметката е, че средностатистическият българин с добро образование трудно успява да се справя финансово, а това страшно много демотивира. Бумът на кредити от 2006 г. и надеждата за бързо развитие сега се връща като лавина и се стоварва със страшна сила върху България. Имам неприятното чувство, че всеки е обвързан с непосилни месечни плащания и всички сме нередовни длъжници малко или много. Дори не зная как оцеляват хората, които живеят със средства под прага на бедност. Има една група от лица, обвързани с държавната власт, които за мен са престъпна шайка, и които са виновници за този крах на държавата. Но тази престъпна шайка дълго време се занимаваше с приемането на закони, които реално легализираха всяко тяхно престъпно поведение. Като обърна поглед назад в историята, осмислям, че това е нещо типично за българския политически живот. Нищо ново под слънцето, уж. Новото е безочието и арогантността, липсата на каквато и да е морална съпричастност, състрадание, съвест, възпитание, страх от разправа, ако искате, което прозира в думите на "нашите избраници", които ни заявяват, че не носят вина, няма да носят отговорност за действията си, защото "някой друг е виновен". Елементарно и безотговорно поведение, за което в една обикновена фирма уволняват без обяснения, а ние тук мълчим и кимаме, защото няма кой друг да ни управлява, защото законът не действа за тези хора и прочие... Глупости!
- Занимавайки се с хора, които обикновено имат проблеми, какъв е вашият извод - съществува ли някакъв оптимизъм в душата на хората?
    - Оптимизъм винаги има, дори и да е на дребно и доста прикрит. Надеждата сякаш е последното нещо, което обикновеният човек брани и крие, защото тя му е най-скъпото, а нея все още не можем да я запорираме по силата на закона. Нека поне тя да е недосегаема. З това и дори в моментите на безизходица с клиент е редно да се опитаме да посочим, че всеки проблем има някакво решение, макар и не толкова хубаво, колкото му се иска, но все пак го има. Практиката ме е срещала с много тъжни съдби, но дори и тези хора намират сили да се усмихнат, дори и през зъби.
- Напоследък много се говори за съдебна реформа. Според един анализатор обаче това е толкова обща фраза, че е все едно човек да каже, че подкрепя колонизирането на Марс - хубаво е като идея, но е трудно да се разбере как ще се осъществи. Нуждае ли се България от такава реформа?
    - Много се говори, но нищо не се казва. Това, което чувам като медийни изявления, е лишено от смисъл. Наскоро проследих прозападните партии на Украйна и тяхната политическа програма. Здравеопазване, борба с корупцията, реформа в съдебната власт. Не мога да осъзная как ние, като европейска държава, все още тъпчем на едно място с  подобни цели в нашата политика и наистина ли сме на едно ниво на развитие с Украйна, която се намира в гражданска война реално.
Нашата съдебна власт не е по-лоша от всяка друга съдебна власт на всяка друга европейска държава. В нея работят и много стойностни хора, и такива, които категорично не следва да са в нея. Тези проблеми ги има у нас, но ги има и в други държави. Просто там се ползват други термини и похвати за покровителстване на определени фирми, кръгове, лица. Няма система, която да не дава грешки. Може би проблемът не е в цялостната организация на съдебната система, а в нейните служители и ползватели. Винаги има смисъл от по-строг контрол, но за мен има смисъл и от повече квалифицирани служители, които да могат да отговорят на нуждите на сегашната натовареност с дела. По-нормална битова база за работа, кабинети, зали. Това не струва толкова много на държавата, ако парите наистина отидат по предназначение, повярвайте ми. Ще струва доста за големите нередовни данъкоплатци, или за компаниите, на които се налагат глоби за неизпълнение на нашето законодателство. Излишни са някакви кардинални структурни промени, и то точно в този момент, които ще доведат до нови сътресения в това толкова важно звено от управлението. Освен ако някой умишлено не иска подобна нестабилност и не се стреми към "смяна на декорите" за пред ЕС, за  да прикрие правонарушения от голям мащаб.