Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Октомври 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Глобус

Балканските страсти на 2010 г.

И тази година - под знака на кризата

Божидар Бориславов

27. Декември 2010 , брой: 297   2532   0
Снимка
След вота в Косово плакатите се сменят. Въпреки желанието за стабилност "следизборната суматоха", разразила се покрай Хашим Тачи, задълбочава кризата
Снимка БГНЕС

Завършва една изпълнена със страсти и скандали година за Балканския регион. Година, в която имаше от всичко - политически и междусъседски караници, избори, арести и стачки. Безспорно, в едно отношение 2010 г. си прилича във всички страни на полуострова - продължават да се чувстват последиците от тежката икономическа и финансова криза, която по тези ширини все още не е завършила. Кризата донесе най-много главоболия за гърците. Там министри се разделиха с постовете си, а служители - с редица материални придобивки. Но това зло не подмина и останалите страни, чиито правителства също бяха принудени да настроят работата си според доста поизтънелите бюджетни кесии.

Година на оцеляването

В началото на 2010 г. кабинетът в Атина имаше една основна задача - да спаси страната от очертаващ се фалит и да докаже на партньорите от ЕС, че е в състояние да вземе непопулярни решения за животоспасяващи реформи въпреки тежката вътрешна съпротива. Задлъжнялата Гърция не беше в позиция нито да преговаря, нито да бави реформите, нито да се надява на нови кредитни постъпления. Лявото правителство на ПАСОК на премиера Георгиос Папандреу задейства антикризисен план, според който се повиши възрастта за пенсиониране, бяха спрени традиционните за гърците 13-а и 14-а заплати, служителите бяха лишени от допълнително материално стимулиране, а редица работещи в бюджетния сектор изгубиха работата си. Освен това кабинетът на Папандреу вдигна ставката на ДДС, акциза върху алкохола и замрази заплатите и пенсиите. След тежки преговори гърците успяха да преодолеят опасенията, най-вече на Германия, и получиха спасителни 110 милиарда евро, дадени от МВФ и ЕС за срок от три години. Разбира се, тежките мерки отвориха на правителството в Атина друг фронт - масовото недоволство, което се изрази в постоянни стачки, демонстрации и блокади. През лятото стачката на доставчиците на горива беше на път да провали напълно и без това слабия туристически сезон. А туризмът е основно перо за гръцката икономика. Но независимо от рестрикциите вероятно по-голямата част от гръцките избиратели осъзнаха, че това е неизбежно. Това стана ясно след проведените през ноември местни избори, след които управляващата ПАСОК не само че не изгуби драстично, но и се утвърди като най-популярната партия.

Косово в криза

Макар че е най-новата страна в региона, Косово вече успя да се сдобие с политическа криза, която предизвика предсрочни избори в самия край на годината. Проблемите започнаха през септември, когато президентът Фатмир Сейдиу подаде оставка. Причината беше решение на Конституционния съд, който определи, че Сейдиу е нарушил основния закон на страната, защото бил едновременно държавен глава и председател на Демократичната лига на Косово. Тъй като партията беше част от управляващата коалиция заедно с Демократическата партия на премиера Хашим Тачи, членовете на кабинета от партията на Сейдиу напуснаха постовете си и така предизвикаха задължителни избори. Премиерът поиска вот на доверие, но беше останал в изолация и парламентът гласува против правителството. Предсрочните избори през декември показаха, че Демократическата партия на Тачи все още е първата политическа сила, но получените гласове не позволяват да се състави самостоятелен кабинет. Затова Хашим Тачи беше принуден да влезе в сложни коалиционни преговори. Паралелно с това обаче за бившия лидер на АОК се появи ново главоболие. Само ден след като победи във вота, излезе изключително остър доклад на Комитета по правни въпроси и човешки права на ПАСЕ. Негов автор е швейцарският депутат Дик Марти. В доклада се твърди, че по време на войната през 1999 г. Тачи е бил "босът на косовските албанци, които се занимават с контрабанда на оръжия, търгуват в хероин и човешки органи". Независимо че косовският премиер и властите в Прищина отрекоха енергично, достоверността на изводите в доклада ще се изяснява тепърва.

В чакалнята

За властите в Република Македония годината се очакваше да бъде решаваща за членството в ЕС и НАТО. Само че преди това трябваше да бъде решен дългогодишният спор с Гърция, която отказва да гласува положително, докато бившата югорепублика не си смени името. Спорът попречи на влизането в НАТО и продължава да бъде пречка за ЕС. Висши представители на ЕС и НАТО много пъти предупреждаваха, че без решение на спора членство няма да има, защото в тези организации не се допускат страни с нерешени съседски конфликти. Хърватите и словенците, които дълги години спореха за Пиранския залив, намериха изход и решение. Властите в Скопие обаче сякаш не се обезпокоиха особено от създалото се положение, защото въпреки нееднократните уверения преговорите са зациклили и на този етап не се чува ясно и конкретно решение. Управляващите по-скоро са вперили поглед в мегаломанския проект за прекрояване на столицата Скопие, според който до 2014 г. центърът на града трябва да се превърне в място, осеяно с огромни статуи, сред които 22-метрова скулптура на Александър Македонски, триумфална арка, мостове по Вардар. Предвижда се строежът на нови сгради и други творения в бароков и неокласицистичен стил. Планът вече предизвика подмятанията на съседите и предизвика гнева на албанската общност заради решението да се построи православен храм, но да не се възстановява старата Бурманли джамия.
През годината в Република Македония имаха повод да си припомнят за събитията от 2001 г., след като в края на април по македонско-косовската граница се завърза престрелка между спецчасти на полицията и въоръжена група, водена от Лирим Якупи, по прякор Нациста. Безпокойството дойде, защото въоръжените лица носели униформи на АНО, а в близост беше открит оръжеен склад, съдържащ сериозен арсенал. През май имаше и втора престрелка.

Спомени от Дейтън

В края на годината си отиде водещият американски дипломат Ричард Холбрук, чието име е дълбоко свързано с изграждането на новата федерална държава Босна и Херцеговина и подписването през 1995 г. на Дейтънско мирно споразумение. Той беше наричан "Кисинджър на Балканите" и "Булдозера", заради твърдата си линия на поведение, която демонстрира особено силно при преговорите с бившия югославски диктатор Милошевич. На проведените през октомври общи избори стана ясно, че етническото недоверие и разделение продължава да е факт, а централните институции в Сараево са по-скоро демократичен декор, отколкото реално прилагана власт. Новоизбраните лидери дадоха обещания да работят за укрепването на диалога, но цялата предизборна кампания показа недвусмислено, че въпреки призивите на световни лидери за толерантност, регионалното делене ще продължи и водещият принцип в местната политика е етническата принадлежност. През годината лидери на сръбската общност отново издигнаха лозунги за отделяне, а междувременно Босна продължава да бъде една от най-бедните европейски страни, с изключително високи нива на безработица. Без работа е около една четвърт от населението на страната.


Тежките мерки в Гърция провокираха масовото недоволство, което се изрази в постоянни стачки, демонстрации и блокади
 


Според мегаломанския проект за прекрояване на  Скопие македонската столица трябва да се промени до 2014 г.
 


В края на годината си отиде водещият американски дипломат Ричард Холбрук, чието име е дълбоко свързано с Дейтънско мирно споразумение
снимки БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"