Пазарно-икономически напеви

Благовест Митков

- Добър ден! - учтиво поздрави посетителят.
Чиновникът уморено вдигна поглед от разхвърляните по бюрото му документи:
- Добър ден. Вие по какъв въпрос?
- По оня… - заговорнически намигна посетителят.
- Даааа… - въздъхна чиновникът. - По оня въпрос… Много труден въпрос… Много трудно ще се реши… Мнооого! Виждате, затрупан съм от работа!…
- Знам, но все пак… - каза посетителят и дискретно постави на бюрото бял запечатан плик. 
Чиновникът прибира плика с ловкостта на букурещка джебчийка и отново въздъхна:
- Затрупан съм от работа, но ще гледам да реша и вашия въпрос… Минете другата седмица… Към края на седмицата! И към края на работния ден…
- Много ви благодаря! - учтиво се поклони посетителят.
- Няма защо! Довиждане! - приветливо се усмихна чиновникът и отново се съсредоточи върху документите.
Когато посетителят излезе, той бързо разкъса плика и преброи съдържанието му.
- Петстотин евро… - замисли се чиновникът. - За оня въпрос… За оня въпрос – петстотин евро… А какъв беше тоя “оня въпрос”? Ха, сега де! Убий ме, не мога да се сетя!
После запали цигара, въпреки тоталната забрана за пушене на работното място и вдигна телефона:
- Ало, Пешев? Да, бе да, аз съм! Абе виж, моля ти се, в ценоразписа… Виж какъв въпрос уреждаме за петстотин евро? Да, за петстотин… Да, евро… Да, бе, явно, че е някоя дреболия, щом е толкова евтино, но като не мога да се сетя!  Добре, провери и ми звънни, моля ти се!
Затвори телефона и отново се замисли:
- Петстотин евро… За оня въпрос…
Изведнъж радостно се плесна се по челото:
- Да, бе! Оня въпрос! Ама, разбира се! Оня въпрос! Обаче оня въпрос го уреждахме за петстотин евро допреди месец! Сега вече е хиляда!
И след нова въздишка добави:
- Е, на тоя пак не му се урежда оня въпрос! Какво да се прави – пазарна икономика! Цените се вдигат… Съжалявам!