Жертвена клада

Милиони българи живеят в бедност и мизерия и това е най-фрапиращият пример за пропастта между реалната действителност днес и управляващата върхушка. Изтляваме като нация, но това като че ли не трогва никого от хората, които дойдоха на власт в името на качеството. Душиците ни плачат, но нашите властници на теория милеят за народа, а на практика са пълни мизантропи. И кладата на отчаянието продължава да се разгаря подклаждана от кухи реформи. Обикновеният човек се върти неизменно в омагьосан кръг с всекидневните си лишения и унижението да е българин.
Какво обаче правят на този фон нашите днешни управници. Разгарят още повече жертвената клада с предложения, които обричат народа на по-жестоки лишения. Като например замразяване на минималната заплата на сегашните 340 лева, вместо да чуят синдикат като КНСБ, който настоява за 400 лева на първо време и плавно нарастване на доходите. Иначе рискуваме да влезем в спиралата на дефлацията, която ни гони по петите с намаляване на производството и нови съкращения на работни места, алармират експертите. Не би могло да се нарече брилянтно и предложението на ГЕРБ за облагане на лихвите по депозитите - без милост и без изключение. В същото време ни дума не се обелва за подоходно облагане, за преференции при някои групи българи, които имат нужда от глътка въздух. Защото почти половината българско население не си дояжда, спи на студено, а почивката на море с децата е просто лукс. Но ние сме в ЕС, в Клуба на богатите, с който премиерът си хортува толкова симпатично, нали? Кой още не вярва, че и богатите плачат...