Промени на върха на партията не са достатъчни

Ангел Найденов е роден в Кърджали. По професия е инженер-навигатор от Висшето военноморско училище "Н.Й. Вапцаров" във Варна. Бил е кмет на Димитровград и областен управител на Хасково. Специалист по проблемите на държавното управление, местното самоуправление, отбраната и националната сигурност. Член на НС на БСП. Министър на отбраната в кабинета на Пламен Орешарски. Найденов е депутат в 37-то, 38-то, 39-то, 40-то, 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание. Зам.-председател на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ.

"Значителна част от организациите ни са сведени до културно-просветни дружества и трудно могат да се определят като политически структури"

- Г-н Найденов, на последния пленум на БСП бяха направени промени в Изпълнителното бюро на партията. Вече не сте член на ръководството й. Обиди ли ви това?
- Не, не съм обиден. В някаква степен се лаская от мисълта, че смяната ми е знак за радикална промяна. Но промените в ИБ, които бяха направени, очевидно не могат да бъдат поставени под общ знаменател. Няма как да приема себе си като част от поколенческата битка за смяна на хората с дълъг престой в ръководството на БСП. Там продължават да бъдат хора, които са с доста по-голям "стаж". Не мога да приема и като аргумент недобрия резултат от изборите, защото много кандидати за народни представители имат доста по-лоши резултати от моите в моя избирателен район. Очевидно е, че в случая изигра роля различието, което имах с ръководството на БСП както по повод подаването на оставка на кабинета "Орешарски", така и към някои негови политики. Аз бях против това да се случи. Разбира се, вън от всякакво съмнение е, че председателят на левицата е в правото да си избира екип и хората, с които иска да работи. Но ако питате дали промените на върха в партията са достатъчни и радикални, отговорът ми е категорично не.
Обновлението на БСП трябва да включва много повече промени, отколкото само това на лицата в ръководството. Обновлението е промяна на поведението ни, на отношението ни към случващото се в страната. Нужно ни е и обновление в езика на посланията, защото хората не разбраха достатъчно добре това, което свърши кабинетът "Орешарски, а предизборните ни обещания май не стигнаха до тях.
- Какво според вас трябва да се промени в БСП, за да си върне тя доверието на хората?
- Това е дълъг разговор. При всички случаи ние трябва да се обърнем и да проведем задълбочен и искрен разговор с партийните членове, и то не в рамките на предизборна кампания, където акцентът е друг. Мисля си, че БСП греши, като измества фокуса на своята политика от младите, активните, високообразованите хора към основната част от нашите партийни членове, които са вече на значителна възраст. На последните избори стана ясно, че БСП не успява да убеди избирателите, че формирайки определени политики, те наистина са такива, а не откъслечни и половинчати решения на даден проблем. Това може лесно да го видим по отношение на всички социални стъпки, които бяха направени, включително и по време на нашето управление. Те не бяха възприети като една цялостна политика.
Трябва да признаем, че не сме достатъчно ефективни, не сме привлекателни, не сме атрактивни. Според мен е нужно да се мине през честна и обективна оценка на организационното състояние на БСП, на начина, по който функционират и основните, и общинските организации. Трябва да погледнем открито взаимоотношенията, които са създадени в тях, да излезем от закостенялостта и затвореността на много от тях. Разбира се, най-вече е нужно да се преодолее различието, които съществува между ръководството и една значителна част от партийните членове в отношението към един или друг проблем на населените места и общините.
Левицата трябва да преодолее нагласата, че всичко, което трябва да бъде решено, е проблем единствено на ръководството. Факт е, че една значителна част от организациите са сведени до културно-просветни дружества. Те трудно могат да бъдат охарактеризирани като политически структури. Задължително трябва да се освободим от комплекса и битуващото сега мнение, че участието на БСП в управлението винаги води до катастрофа за партията. Какво означава това - да не участваме във властта никога, така ли? Резонен е въпросът защо съществуваме тогава като партия и защо афишираме призивите си за победа? Защо пишем своите прекрасни предизборни документи? Какъв е смисълът от всичко това, след като нямаме инструмент да ги осъществим...
Освен всичко останало, имаме с ръководството разминаване и за идеологическото бъдеще на БСП. Ние вече не говорим за левицата като за партия от социалдемократически тип и вървим в посока на друг неин образ за хората. 
- Изразихте мнение, че БСП е трябвало да участва заедно с ГЕРБ и АБВ в широка управленска коалиция, което предизвиква спорове.
- Да, така е. Това беше основното и различното с ръководството на БСП. Моето дълбоко убеждение е, че партията трябваше да участва в този кабинет. И съм убеден, че много от моите другари мислят така, макар че донякъде останах сам, когато това се обсъждаше в ръководството.
Трябва да си даваме сметка, че създаването на кабинет само по себе си е някакъв успех. Не крия, че съм привърженик на разбирането, че избори до дупка е неработеща формула за властта. Разглеждам този вариант при невъзможност да се състави правителство като пагубен за държавата, за икономиката и най-вече за хората. В този смисъл усилията да се постигне споразумение между различни формации с различни цели за решаване на проблемите в държавата бяха абсолютно оправдани. Иска ми се те да да бъдат част и от характеристиката на новия парламент - усилия, насочени към постигане на съгласие с аргументи, с разговори, с взаимно уважение.
- Как биха приели хората с леви убеждения участието на БСП в дясноцентристки кабинет заедно с ГЕРБ?
- Повярвайте ми, в хода на предизборната кампания имах много срещи, на които посланието на хората беше най-после големите политически сили да седнем и да се разберем по стратегическите приоритети и да направим заедно неща, които очакват мнозинството от хората и които са потребни за държавата. Разбира се, това не винаги означава да седнем и да управляваме заедно, но и не изключва поемането на отговорност и разумни компромиси във времето на криза.
На базата на резултатите от изборите и съотношението на формациите в НС обаче най-естествено беше формирането на дясно или дясноцентристко правителство. Друг е въпросът дали обществото в този момент се нуждае от дясна политика. Аз съм убеден, че не. Дясната политика не носи решение на проблемите, с които хората се сблъскват в своето всекидневие. Видяхме това по време на управлението на ГЕРБ, когато основната тежест на нерешените проблеми беше прехвърлена върху най-уязвимите социални групи. Сега не очаквам нещо по-различно. Вече го усещаме в първите стъпки на кабинета с актуализацията на бюджета за 2014 г. Друг е въпросът кое е стабилното правителство и съм убеден, че противоречията между партиите в него ще се задълбочават. Започнаха вече да проличават несъвместимите виждания и разбирания. Каква е перспективата пред новото правителство не смея да кажа. Но със сигурност мога да кажа, че това не е стабилната власт, от която държавата се нуждае.
- Как тогава ще коментирате влизането на АБВ във властта?
- Имаше категорично заявление от тяхна страна, че няма да подкрепят дясноцентристки кабинет. Все пак АБВ се афишира като лявоцентристка формация, нали? Видяхме от тяхна страна много странен пирует не само с подкрепата на правителството, но и с участие във властта на всички нива. Участието на Ивайло Калфин и твърдението, че са възприети определени елементи от тяхната програма не променят характера на кабинета. Дълбоко се съмнявам, че участието на АБВ може да измести и промени дясноцентристкия характер на правителството. В този смисъл те наистина изглеждат като своеобразна патерица, която дава търсена от европейските ни партньори характеристика на по-широка коалиция и съответно участие на повече политически формации във властта.
- Вие сте зам.-председател на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ. Каква опозиция ще бъдете в 43-то Народно събрание?
- В случая трябва да кажем, че не само математически трябваше БСП да остане в опозиция и не само малкият брой депутати е основанието да се разглеждаме по този начин. Ние достатъчно ясно дефинирахме приоритетите си, заявени като червени линии. Близостта само по 4 от тях в хода на консултациите за съставяне на кабинет подсказваше, че поне на първия етап нямаше как да се постигне съвместимост на разбиранията и да се търси общност на целите, към които се стреми едно управление. Мисля си, че ние като партия нямахме право да бъдем само наблюдатели на това, което се случва в държавата, и да проявяваме злорадство тогава, когато виждаме разлома във властта. Какво от това, че ние ще излезем прави, че кабинетът не намира решение на проблема с бедността, която е трайно състояние на огромна част от българите. И какво от това, че не са се вслушали в предупрежденията ни или не са приели предложенията ни!? Затова смятам, че не трябваше да казваме категорично още в първия кръг на преговорите, че ще сме в опозиция, защото това в значителна степен предопредели отношението на ГЕРБ към нас и към управлението на страната.