ЕИМ А е имало дори шансове за световно лидерство
Съветските компютри: история за фаталната грешка
Първите съветски компютри, създадени в края на 40-те години, по нищо не отстъпвали на западните си аналози. Част от тях били дотолкова интересни и актуални, че до ден днешен носят гриф „секретно“.
/ брой: 275
Арам Тер-Газарян
Първите дейности по създаването на Малка Електронна Изчислителна Машина (ЕИМ) започват през 1948 г. в секретна лаборатория в местността Феофания (Теофания) около Киев. Те се осъществяват под ръководството на Сергей Лебедев, по онова време – директор на Института по електротехника към АН на Украйна. Той развива, обосновава и реализира принципите на ЕИМ със запазена в паметта програма. През 1953 г. колективът, ръководен от Лебедев, създава първата голяма ЕИМ – БЕИМ-1 (Болшая (голяма) Електронна Изчислителна Машина). Но тя е сглобена в Москва, в Института по точна механика и изчислителна техника. БЕИМ-1 е създадена на базата на 180 хиляди дискретни транзистора и е уникална с това, че тя не съдържа нито една интегрална схема.
Персонални компютри също се правели с интересни технически решения, особено „Мир-1“, „Мир-2“ и „Мир-3“. Това били пълноценни ПК от шестдесетте години с всички необходими атрибути, икономична памет и с възможност да бъдат използвани във всички промишлени производства.
Днес учените са на мнение, че ако компютърните системи бяха приравнени към единен стандарт, то Съветския Съюз можеше да има шанса да стане световен лидер. Андрей Ершов, един от основателите на компютърните технологии в СССР, открито заявява, че ако академик Виктор Глушков не беше престанал да развива своята серия „Мир“, то в Съветския Съюз щеше да бъде създаден най-добрият ПК в света.
През 1969 г. властите в СССР решават да прекратят уникалните разработки и да преминат към създаването на компютри на основата на платформата IBM/360, тоест, да се занимават с пиратско копиране от западните системи. „Това било най-лошото от всички възможни решения, - казва историкът и програмист Юрий Ревич. - За това, че отрасълът престанал да се развива самостоятелно, е виновно съветското ръководство и отчасти самите конструктори. Всяка група „се варяла в собствен сос“, режимът на секретност водел да това, че било по-лесно някои технологични решения да се заимстват от западните научни списания, отколкото от съветската литература“...
Много от създателите на съветските компютри заминали в чужбина. Например, Владимир Петковский, който работил в Института по точна механика и изчислителна техника „Лебедев“, станал водещ разработчик на микропроцесорите на Intel. В своите разработки за Intel той въплъщавал някои съветски ноу-хау.