Роми Как в СССР „работеха с чуждите елементи“
„С шарени шатри днес тук, а утре там“
В цялата история на СССР не е имало друг народ, който толкова не се е вписвал в съветския строй, както циганите. На тях не им беше нито до политика, нито до класова борба. Властта ги смяташе за „чужди елементи” .
/ брой: 275
Алексей Рудевич
Преброяването на циганите никога не можа да даде точна статистическа картина, тъй като циганите дълго време нямаха документи. Номадският начин на живот също не дваше възможност да се изчисли точният брой на ромите. За това, до каква степен се различават статистическите данни, са показателни следните цифри: според резултатите от преброяването през 1926 г. в СССР са установени 61 хиляди цигани, от преброяването през 1937 г. – малко повече от две хиляди. Очевидно, тази разлика е свързана не само с номадския начин на живот и с циганите, но и с други процеси. Като например колективизацията.
Трябва да отбележим, че революцията се превърна в сериозно изпитание за циганското общество от всичките му слоеве. Първи от новата власт пострадаха богатите цигани – търговците, собствениците на недвижими имоти и земи. Съветската власт с пълна сила „разкулачваше” циганите, вземаше им конете, имуществото, но напразно, те не желаеха да поемат по пътя на социализма. В голям проблем за адаптацията на циганите към новия стрй се превърна и тяхната религиозност. Те не искаха да станат част от комунистическото общество, но и не можеха. Затова бяха подложени на репресии. Циганите бяха изселвани в Норилск, по бреговете на Об, на гара Тайга, в Ухта. В целия съюз се провеждаха арести и циганите бяха заселвани в бараки. Тези, които бягаха, а те не мяха малко, бяха изпращани в лагер. Указът за уседналостта, издаден на 26 октомври 1956 г., коренно промени живота на циганите в СССР.
В името на справедливостта трябва да споменем, че в СССР не само се бореха с циганите. Те бяха и обичани. В стремежа си да ги социализира държавата се опитваше да покаже, че циганите са част от нея. Държавата подкрепяше циганските трупи (най-известната от тях е „Ромен“), със защитата на циганите беше ангажирана Галина Брежнева. Циганската култура беше неразделно свързана с руската, репресиите не успяха да отклонят съветските хора от любовта им към циганската музика и техните непродражаеми песни и танци.
В СССР не само се бореха с циганите. Те бяха и обичани.