Инициалите на властта и властта на инициалите

Доста късно, чак вече ми се беше приженило, се заслушах в думите на "Митро ле, Митро". Не на концерт, а на маса. Нещо трепна у мен, като гледах млади и стари как не просто пеят, но и съчувстват на лирическия герой. На момчето, което любило момите в едно известно село и сите ги на тефтер изписало. Тефтерчето си изгубило, та затуй болно легнало. Казах си: това са сериозни хора, биха били безценен бонус към остатъка от живота ми. Наясно са, че без тефтерче не просто няма как да се похвалиш със завоеванията си, но и ще дойде време да не можеш дори за собствена консумация да се подсетиш какви си ги вършил. И ще ти се струва, че годините ти са минали напразно.
Десетилетия по-късно отново беше загубено тефтерче с подобна значимост. Всъщност тефтерите са два, и то принадлежащи не на измислен герой. А на съвсем реален, който си е записвал кого да удари чрез поверената му служба, кого да забави и за кого е недопустимо информацията да стане известна. Някои смятат, че си е водил бележките от глупост. Че му е било трудно да запомни всички указания или пък е искал да бъде стриктен в изпълнението им. А после тефтерите дотолкова се обръщат срещу него, че му докарват ефективна присъда.
Истината е, че за да спаси себе си, човекът е въвел ред. Искал е да се предпази от практиката при жълтото управление, когато неколцина си бяха присвоили правото да решават всякакви въпроси с аргумента: "Царят каза така!" Величеството може и хабер да си няма, но къде да го видиш, за да го питаш? Ето защо собственикът на тефтерите си е записвал съвестно, макар и само с инициали, кой какво му нарежда. И като му вдигнат скандал защо някого е забавил, а не е ударил, да каже, че го е сторил не по собствена приумица, а тъй като такава е била волята на едно или друго двубуквие.
Хрумката да борави с инициали е гениално решение на тефтеропритежателя. За властта те са като шапка невидимка - хем не става ясно по чие настояване този или онзи бива смачкан, хем злодеянието не само е сторено, но и в тесния кръг на посветените си знаят кой по чия заповед е бил ударен. А ако все пак някой се подосети, титулярят на съответните инициали влиза в кожата на Хитър Петър, който се сопнал на гостилничаря: "Ха сега удари десет тояги не на мен, а на сянката ми! Защото аз не съм докоснал гозбата ти, само съм си подържал коматчето хляб над тенджерата, за да поомекне от парата!"
Ето как всички знаят за чии имена иде реч, но никой не ги произнася публично, защото липсват доказателства. По същия начин повечето от нас не можем да докажем и теоремата на Питагор, но това не означава, че тя не съществува. Разбираемо най-много внимава в картинката собственикът на тефтерите. Първоначално бил готов да изпее имената срещу споразумение за условна присъда, но офертата му била валидна само една нощ. На сутринта се отказал и според главния прокурор никак не било трудно да се отговори защо.
За капак тефтерите изчезнаха. Вещото лице ги "развлачвало", по израза на едно от имената, из цяла София. Отбило се само за миг... по малка нужда и като се върнало, вече ги нямало в колата. Може би вдъхновена и от тази версия, Софи Хана събуди за нов живот познатия от творчеството на Агата Кристи легендарен детектив Еркюл Поаро. В романа й "Убийства с инициали", превърнал се бързо в световен бестселър, трима гости на луксозен лондонски хотел изчезват, а сетне са открити мъртви, заключени в различни стаи. Всеки е с копче за ръкавели в устата, върху което са изписани инициали. Като онези, които един от тефтерните герои беше цвъкнал дори върху маншета на ризата си.
След кражбата имената от тефтерите се почувстваха съвсем неуязвими. И никак не скърбят за изчезналите си абревиатури. Защото си знаят, че властта може да е останала без инициали, но инициалите не са останали без власт. Наясно е с това и собственикът на бележниците. Може и да не е чел "Убийства с инициали", но си дава сметка, че те се случват не само в романите. И затуй изрази публично опасението си, че след тефтерите може и него да го хване липсата.
През 1812 г. Самюъл Уилсън доставял месо за армията в правителствени бъчви с инициалите "U.S." (United States). Един от войниците разчел съкращението като Uncle Sam, тази версия се разпространила толкова бързо, че Чичо Сам станало нарицателно име за държавата, и то с резолюция на Конгреса на САЩ. До подобна символика се добраха и нашенските инициали. Онези от изчезналите бележници. Малката разлика е, че някога тефтерчето режеше лентичката към бесилото "там близо край град София". А сега - към кабинетите на властта. Пак "там близо", но където височайшите инициали стават нарицателни за начина, по който се упражнява властта.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info