Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Пегас

Непубликувано

Гласът на кръвта

Служа на България - беше жизненото верую на баща ми Симеон Радев. Майка ми имаше телепатична връзка с него - казва приживе синът Траян Радев

Бойка Асиова

6. Декември 2014 , брой: 283   2710   0



Траян Радев беше звънял на Горан Готев и колегата ме прати при него. Предупреди ме, че е малко странен. Мнителен бил. Даде ми телефон и аз уговорих посещение в жилището на сина на Симеон Радев. В бележника си съм записала датата 22 дек. 2003 г., ул "Гладстон" 58, втори етаж, вход откъм "Рашо Димчев".

Студено като през декември. Зло време. Вратата ми отключи мъж, в чието лице веднага припознавам образа на бащата, познат от книгите му. Стопанинът ме въведе в хола, като рече, че тук е по-топло. Помещението беше преградено с плътна завеса от тавана до пода, за да се задържа студа в едната половина. А той - в другата, по-затопляща се, божем. На стола зад писалището имаше разгънато одеяло, очевидно за да се завива с него, когато седне да работи. Спомена име на издател, обещал да преиздаде "Строителите...", но не станало. Та така, да си поговорим.

Е, добре.

- На кого сте кръстен - питам го.
- На дядо си Трайче. В една старопечатна книга фигурирал като "Трайче Радев, певец". Което значи, че някога е бил псалт. Баща ми го описва в своите "Ранни спомени", как като се родил дядо ми, майка му, сиреч моята прабаба, му дала да пие вино от звънец. За да бъде гласовит. Поверие такова имало. И наистина пеел хубаво. Заедно със своите другари ходел по селата около Ресен, където по онова време службите били само на гръцки. Та той с прекрасния си глас пеел на славянски. Богомолците се разплаквали и сетне не искали да слушат проповедите на гръцки.
Пял е и в екзархийската черва "Св. Стефан" в Истанбул.
Не зная дали е известен дядо ми Трайче. Ако не знаеш вчерашния ден, си повече от бос и по-лесно манипулируем.
Македония никога няма да престане да бъде българска - в сърцето и в душата.
Ангажиментът на кръвта, това е. В продължение на четвърт век бях дясната ръка на баща ми. Притежаваше огромна работоспособност, докато имаше очи. Виждаше все по-слабо. Така се наложи да му бъда не само косвен помощник. После почнахме двамата и накрая само ми диктуваше.
Кои са били причините западните сили да ни объркват съдбата - този въпрос го е интересувал. Затова е отишъл в Европа да изучава държавите.
-  А печатът по негово време какъв е бил?
-  Тогава е имало действителна свобода на печата. Имало партизанлък, но днес направо само лъжи. Баща ми е печелел с перото си. Материално е бил повече от добре. Като журналист волно е писал и Фердинанд не го е обичал. Това е било преди 1910 г. Други кандърдисват монарха да пробва Симеон Радев като посланик в Петербург. Но Фердинанд не се съгласява. А на Симеон Радев самата идея, че ще бъде зависим, никак не му харесва и отказва да бъде чиновник. Симеон Радев е бил много наляво, близък с Димитър Благоев. Но след 1903 г. тесняците стават други, променят се по националния въпрос и баща ми се оттегля. Но остава с добро чувство към Дядото.
Баща ми с голям кураж се заема с това дело - "Строителите..."
Той влиза в дипломацията не за кариера. Викат го за сключване на мир в Букурещ. Румънският крал го пожелал да остане посланик. Бил е най-млад и най-личен в делегацията.
След Букурещ започва световната война - 1914-а. България се намесва във войната година и половина по-късно.
В началото на 1923-а баща ми и майка ми се виждат, свързват се и в края на годината се женят в Цариград.
Симеон Радев е смятал, че времето му е минало. Бил е над 40 г. Роден е през 1879 г., женят се в 1923 г. Майка ми е 11 години по-млада от него. Аз се раждам 1929 г.
- А майка ви?
- Родът на майка ми Бистра Винарова по баща е от Русе, по майка от Копривщица, които са се преселили в Пловдив. Патриоти. Те са от българите, които са определили българизацията на гърчеещ се Пловдив по онова време.
Една книга за майка ми, докато не свърша с нея, няма да се помиря. За нея винаги съм имал наум, защото знаех, че има какво да кажа. Но не зная, че толкова още неща ще открия.
Била е художница още като мома. Учила е в Германия, майка й вдовица на ген. Винаров с 4-5 деца. Тя е искала да улесни майка си и се е издържала сама - в Дрезден, Берлин, Виена. Получи големи награди на старини.
Беше съпруга на именит дипломат.
Наблюдавайки я в изпитателни моменти, открих, че има качества на екстрасенс. Тя имаше телепатична връзка с баща ми. Когато ние сме в чифлика в Бояна, а баща ми в София, бомбардировките почнаха. Тя се тревожеше дали е чул сигналите, дали се е скрил.
Бомбардировката свърши. И чакаме сега, няма го, няма го. Трамваите не работеха.
Виждам един силует. Влезе през портата в градината на чифлика. Външно нямаше нищо.
Бях чувал, но бях забравил, че са имали такава връзка.
Първите му приказки бяха: Чу ли ма, чу ли ма? Тя отвърна: да.
Това беше много страшно изпитание. После разбрахме, че бил в зданието, което и днес съществува до пл. "Славейков".
Скрива се в убежището. Знаейки тези способности на майка ми, се отдалечава в един ъгъл и казва: Тук съм.
Тогава се успокоих, защото помислих, че се е побъркала. Тя търсеше да се усамоти до едно дърво. Каза няколко несвързани приказки, едната от която: баща ти е жив.
Тази телепатичност се изразява по време на атентата в "Св. Неделя" през 1925-а. Тя го спасява. Майка й се е чудила как тази кротка дъщеря толкова яростно настоява мъжът й да се махне от София.
- Казват, че с Людмила сте имали връзка.
- Тодор Живков казал за Симеон Радев: Да сме имали такъв човек и да не знаем, че живее в мизерия.
Людмила я познавах лично добре. За моя изненада приказките за нея се оказаха клюки. Че ондулирала косата си в Париж. Изглежда някой й бе говорил за мен. Извика ме един ден при нея по обяд. Срещата ни трая 2-3 часа. Сами сме в кабинета й. Ме гледа втренчено и само ми задава въпроси от време на време. За нейна чест тя беше много добронамерен човек. Но много хора й влизаха в главата.
Имах много неприятности в моя живот и тя искаше да ми помогне. Нещо повече, да ме вземе изцяло под покровителството си, с писмени гаранции.
Тя виждаше всичко в добро и в голямо.
- Начетена ли беше?
- Беше много млада, за да бъде ерудирана. Но беше много добронамерена, с добри и хубави интереси. Един от най-добрите съветници й беше Емил Немиров, син на Добри Немиров. Той беше един от хората, които й влияеха добре. Беше действително културен човек. Толкова беше привързан към нея, че не можа да преживее скоропостижната й смърт. И наскоро след това се спомина.
Александър Фол, познавах и баща му,  беше от положителните й съветници, сътрудници и учители във всяко отношение.
- Как се отнасяха към вас?
- Все добронамерени, все почтителни, но всъщност искаха да прилепят името си към едно съчинение.
По неволя имаше грешки на хората.
Георги Йорданов беше много предан на делото на баща ми.
Имаше изключения. Но лошото е, че тези доброжелателни изключения бяха по-малко, а кютуци падаха по главата ми.


Траян Радев
Снимки: Авторката


Черквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Ресен

В своите "Ранни спомени" Симеон Радев пише: "Когато пристигнах в Ресен, намерих българската църква довършена и ставаха вече приготовленията за нейното освещаване. Освещението стана при очакваната тържественост. Имаше наплив от селата и много гости отвън. В града владееше голямо оживление. Денят се свърши с вечеринка. Речи, декламации, песни. Върхът на всичко беше една жива картина: един човек беше легнал прострян и около него момичета в бяла премяна; в това време един декламираше Ботевата балада "Жив е той, жив е!"

Доскоро на това място е била родната къща на Симеон Радев

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"