Как ще се държи Русия

"За никого не трябва да бъдат изненада мерките, които ще предприемем, за да гарантираме сигурността на Русия."

След като на поста генерален секретар на НАТО бе избран Йенс Столтенберг, мнозина решиха, че това ще се отрази положително на отношенията между алианса и Русия. Оправдаха ли се оптимистичните очаквания на експертите относно новия генерален секретар?
— Няма нито да подценявам, нито да надценявам ролята на генералния секретар. Той изразява мнението на всичките 28 членове на алианса и в изказванията си, и въпреки личните нотки, застава върху общия знаменател в позицията на съюзниците. На срещата на върха в Уелс през септември НАТО определи подхода си към различните аспекти на световната и регионална сигурност, включително разрива в отношенията с Русия.
— Как оценявате резултатите от тази среща?
— Ако се съди по това, как тези решения се прилагат на практика, НАТО ще продължава да повишава оперативната готовност на силите и да придвижи военната си инфраструктура към границите на Русия. Това е пряк път към ескалиране на напрежението и подкопаването на военната сигурност в регионален мащаб и Европа като цяло. При това, както се казва, НАТО със собствените си ръце увеличава рисковете от военни инциденти и отслабва сигурността включително и на онези страни, които по-силно от другите тръбяха за военна заплаха от страна на Русия и настояваха са допълнителна защита чрез разгръщане на съюзническите войски на тяхна територия.
—Как ще се държи Русия в тази ситуация?
— НАТО със сигурност разбира, че новата подсилена конфигурация на силите на алианса ще бъде взета под внимание от нашето военно планиране и Русия ще вземе всички необходими мерки, за да гарантира сигурна защита срещу всякакви заплахи.
Приетият в Уелс пакет от мерки по укрепване на “източния фланг“ и завръщането на НАТО към неговата изначална функция да защитава от “големия противник“ ще имат дългосрочни политически последствия.
— Москва има ли някаква стратегия за възстановяване на отношенията с НАТО? Йенс Столтенберг заяви, че НАТО има готовност да поднови тези отношения, но Русия трябва да промени политиката си спрямо Украйна.
— Днес за мнозина е ясно, че някои страни-членки на алианса години наред трупаха „очаквания за конфронтация“, които не намираха изход. Това се проявяваше в отхвърляне на нарастващата роля на Русия в света, в скалъпените обвинения в неспособност за сътрудничество, липсата на готовност за съдействие относно ПРО и други важни въпроси на сигурността

— Тоест отношенията започнаха да се влошават преди Украйна?
— В момент, когато след приключване на операцията в Афганистан НАТО бе застрашен от перспективата да остане без много работа, алиансът търсеше нови места за действие. Много преди събитията в Украйна НАТО планираше да засили рязко военните си учения, за да компенсира загубата на огромния постоянно действащ полигон за бойно координиране на силите, каквато се явяваше операцията на алианса, известна като Международни сили за поддържане на сигурността (в Афганистан — “Ъ”). Нужен бе някакъв шумен повод за „завръщане към корените“ – териториалната отбрана от времето на студената война, и такъв беше намерен чрез събитията в Украйна. Външната заплаха веднага бе подхваната като фактор за затягане на вътрешната дисциплина в НАТО, за помпане на военни мускули и увеличаване на разходите в интерес на военнопромишления комплекс.

— Руските власти също не вярваха на НАТО. Може би и двете страни имат вина за влошените отношения?
— Не сме се отказвали от диалог с НАТО. Не ние взехме решението за спиране на проектите за практическо сътрудничество в рамките на Съвета Русия-НАТО. Ще подчертая, че сътрудничеството ни с НАТО не беше само заради самото сътрудничество, а целеше укрепване на сигурността в целия евроатлантически регион. Твърдо отстоявахме позицията, че истинското сътрудничество се основава на равноправие и взаимно уважение. При това открито заявявахме своето несъгласие с политиката на разширяване на НАТО, придвижване на военната инфраструктура към нашите граници и неприемливото незачитане на международното право.
— От ваша гледна точка, какво конкретно загуби НАТО като прекрати сътрудничеството си в рамките на Съвета Русия-НАТО?
— Отказа от взаимодействие с Русия намалява потенциала на международните усилия за борба с тероризма, пиратството, разпространението на оръжия за масово унищожение, трафика на наркотици, нестабилността в регионите. Сега топката е в ръцете на НАТО. Алиансът едва ли ще се справи самостоятелно с предизвикателствата, колкото и мощен да изглежда в очите на неговите страни-членки.

— Господин Столтенберг заяви, че намерението на НАТО да разшири военното си присъствие в Източна Европа не нарушава споразумението с Русия. Това така ли е?
— Съгласно основополагащия акт между Русия и НАТО от 1997 г. алиансът е поел ангажимента да не разполага на територията на източноевропейските страни-членки допълнителни значителни военни сили за постоянно, а също така ядрени оръжия и  инфраструктурата за тях. Днес сме свидетели на значително натрупване на съюзническа военна авиация по източните граници, на засилена военна активност на страните от алианса в Балтийско и Черно море, провеждане на учения по сценарий, който всъщност набляга на отблъсване на „агресия от Изтока“, като за целта от САЩ към Европа се прехвърля тежка военна техника и се задейства американската стратегическа авиация. По границите ни се сменят допълнителни сили в съответствие с решенията от срещата на върха на НАТО.
Това се допълва от наличието на ротационни сили, които се използват за учения, провеждани на практика постоянно. Така според Йенс Столтенберг през тази година алиансът и неговите членки са провели около 200 учения и на всеки два дни съобщават за нови. Към всичко това ще добавя и многомилионните разходи за модернизация на военната инфраструктура в страните от Централна и Източна Европа.
— Руската страна има ли опасения относно появата на ядрени оръжия на алианса в Източна Европа?
— Не наблюдаваме движения, насочени към приближаване на ядрената инфраструктура на НАТО към руските граници. Въпреки това не може да не ни тревожи фактът, че за патрулиране във въздушното пространство на Прибалтика са задействани самолети с „двойно предназначение“. В медиите се появи информация за участието на два полски изтребителя F-16 за нанасяне на ядрени удари в провеждащите се понастоящем годишни учения на НАТО Steadfast Noon 2014. Неведнъж сме подчертавали, че практиката на съвместни ядрени мисии на страните-членки на НАТО е несъвместима с Договора за неразпространение на ядрените оръжия.
— Активизирането на сътрудничеството между Украйна и НАТО не буди ли определени опасения у Русия?
— Знаем, че в рамките на така нареченото специално партньорство НАТО планира да активизира сътрудничеството си с Украйна. По-специално предвижда редовно провеждане на съвместни учения, включително и на територията на Украйна, подкрепа на Киев при провеждане на реформите в сектора на сигурността и отбраната, по-голяма съвместимост на военния контингент. НАТО заяви, че ще съдейства на Киев за изработването на стратегия за национална сигурност. Какво може да предложи Брюксел, мисля, че не се нуждае от коментар.
Ще отбележа още веднъж следното: алиансът трябва да е наясно, че всякаква демонстрация на сила към Русия е лишена от перспектива. И за никого не трябва да бъдат изненада мерките, които ще предприемем, за да гарантираме сигурността на Русия.
— В  кои области Русия и алианса продължават да си сътрудничат?
— Алиансът спря всички практически проекти за сътрудничество. Бяха съкратени много уникални инициативи, включително подготовката на кадри за борба с наркотиците за Афганистан, Пакистан и страните от Централна Азия, подготовката на афгански техници и доставка на резервни части за поддръжката на руските вертолети Ми-17/Ми-35, намиращи се на въоръжение във ВС на Афганистан, опазване на въздушното пространство от терористични заплахи, неутрализиране на терористи на многолюдни места, както и в други сфери. Ние продължаваме да работим по тези теми самостоятелно и с други партньори, които много по-добре разбират, колко важно е да обединим усилия в борбата срещу общите заплахи.

Интервюто взе специалният кореспондент на вестник “Коммерсант” ЕЛЕНА ЧЕРНЕНКО.
Отпечатано със съкращения. Пълният текст:
http://www.kommersant.ru/doc/2603483

ДОСИЕ
Александър Викторович Грушко е роден на 25 април 1955 г. През 1977 г. завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО).
В системата на МВнР работи от 1977 г. Заема различни дипломатически постове в централния апарат на Министерството и в чужбина.
В периода 1996-2000 г. оглавява руската делегация по въпросите на военната сигурност и контрола върху въоръжаването. От м. ноември 2002 г. е директор на Департамента за общоевропейско сътрудничество. От 6 септември 2005 г. е заместник-министър на външните работи на Русия. С указ на Президента на Русия от 24 октомври 2012 г. Грушко е назначен за постоянен представител на Русата Федерация в Организацията на северноатлантическия договор (НАТО). Има дипломатически ранг на Извънреден и Пълномощен Посланик.
Говори нидерландски и английски език.