Санкциите не са пречка за руския език

От 8 до 11 ноември 2014 година в България се проведе първата за последните 20 години голяма международна конференция, посветена на новите технологии в дистанционното обучение по руски език в света. Организатори бяха Министерството на образованието и науката на Руската федерация с поддръжката на Россътрудничество, Министерството на образованието и науката на България и санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“.
Да си поговорим ли? На въпросите на „Руски дневник“ отговаря заместник-ръководителят на Россътрудничество Лариса Ефремова
Лариса Ивановна, доколко  е перспективно сътрудничеството с България в сферата на преподаването на руски език? Може ли то  да даде нещо на Русия?
Мероприятие от такъв мащаб се провежда за пръв път през последните 20 години. Преди това Русия подкрепяше изучаването на руски език, но не винаги се работеше комплексно и не винаги се отчитаха нуждите на чуждестранните студенти и преподаватели. Преди година и половина се срещах с българските русисти и обсъдихме въпроса, какво точно е необходимо на университетите, училищата и детските градини. Сегашното мероприятие беше по поръчка на българската страна. На преподавателите им беше интересно да видят колко много е напреднала Русия и как се е изменил руският език. По тази причина, например, един от модулите на този семинар беше посветен на една нова и за нас тема – руският език в сферата на деловото общуване.
Какво очакваме ние в Русия от това? Ние повишаваме качествения потенциал на българските русисти. Не по-маловажен е фактът, че двустранният [политически] диалог, който сега е доста затруднен, не бива да се прекъсва. Част от обществото – и европейското, и руското – се намира под силното влияние на санкциите. За нас беше важно да усетим реакцията и да разберем – нужни ли сме ние на българските преподаватели?
Конференцията показа, че ние имаме нужда един от друг, и то не само от професионална гледна точка. Аз видях, колко здраво са преплетени националните особености и традициите на нашите два народа.
Надяваме се, че чрез българските преподаватели диалогът между нашите култури ще продължава и за по-младото поколение. Още повече, че сега в България руският език има здрави позиции и е на второ място след английския, каза заместник министърката г-жа Ваня Кастрева от образователното министерство .
Освен в България планират ли се такива мащабни проекти и в други страни?
Ние променяме подхода си към провеждането на различни мероприятия и преустройваме работата на своите научни и културни центрове и на руските висши учебни заведения. Планираме да провеждаме комплексни акции. През годината на немския език в Русия и на руския език в Германия проведохме акцията „Руска хуманитарна експедиция“. Голяма акция планираме следващата година в Испания в рамките на също такава двойна година на езиците.
Имахме планирано такова мероприятие и в Полша, но тъй като Полша се отказа от провеждането на такава двойна година на езиците, мисля, че мащабът там ще бъде по-малък.
Нямаме конкретен рейтинг на страните, където имаме по-силно или по-слабо присъствие. Сега се стараем да отговаряме ефективно на исканията на всяка страна. Преценяваме потребностите на страната и вземаме решение с какво да отидем там. Някъде отиваме с просветителски проекти, с културни акции, някъде акцентът пада върху повишаването на квалификацията на кадрите  или създаването на авторски колективи.
Доколко разпространението на руския език се съобразява с деликатното отношение към останалите езици в другите страни?
В руския език няма агресия. Манталитетът на руското училище е такъв, че в методиките на преподаване винаги може да присъства „личното аз“ на всеки преподавател. Нашата страна е многонационална, при нас обучение и преподаване се извършва на повече от 70 езици. Ние отдавна сме се научили да вкарваме национален компонент в процеса на преподаването. Така подхождаме и в другите страни.
Как можете да определите мисията на агенцията Россътрудничество?
Това е една хуманитарна мисия. Не искаме да налагаме своето виждане, ние искаме да покажем постиженията си в областта на културата, изкуството, литературата и езика. Да, ние правим това на своя език и казваме: „Приемете ни такива, каквито сме, нали сме с вас... Нашата задача е да покажем в какво е нашата ценност за този многополюсен свят“.
Заместник министърката г-жа Ваня Кастрева в министерството на науката и образованието каза, че въвеждането на санкциите срещу Русия и поддръжката на изучаващите руски език в България – това са две различни неща, и че българското правителство оценява високо възможността да се изучава руски език, дори само по причина, че българските ученици, които знаят руски език, получават за това допълнителни точки, когато кандидатстват в трети страни. Сега по-сложна ли стана работата на „Россътрудничество“? Попречиха ли санкциите за осъществяването на онези идеи, които бяха запланувани?
Санкциите не пречат за реализирането на хуманитарните проекти на Россътрудничество. Сега от гледна точка на хуманитарните контакти ситуацията се поуспокои, защото всички разбират: не бива да спираме. Ние даже в Киев си проведохме семинарите за повишаване на квалификацията на учителите в началото на октомври.
Имаме списък от 25 страни, които  през следващите години ще бъдат приоритетни за програмите по руски език.  Ограничени ли са рамките на този списък?
Няма никакви строги рамки, няма също така и рейтинг на страните, в които нашето присъствие е по-силно или по-слабо. Ние преценяваме потребностите на всяка една конкретна страна, за да решим, с какво да присъстваме в нея. В някоя от страните предлагаме просветителски проекти и културни акции, в друга акцентът пада върху мероприятия по повишаване на квалификацията на кадри или създаването на авторски колективи...
Променя ли се поради санкциите хуманитарната мисия на Русия?
Когато в Русия не се случва нищо, не се раждат и велики произведения, а когато положението става сложно, така се активизират всички наши мисловни и творчески процеси, че мога даже да кажа – въпреки всичко, сегашната политическа ситуация се отразява добре на Русия.