Топлината живее между хората

Андрей Максимов
писател

"Когато навън е мрачно, тогава силно ти се иска да получиш човешка топлина"

...Някъде по средата на концерта се огледах и видях умиротворени лица в залата. В метрото, на улицата, в съседната кола, докато чакаш във вечното задръстване, такива лица няма да видиш. Въобще, „умиротворение” е забравена дума. Тя като че ли не определя абсолютно нищо в нашия живот, затова започва да изчезва като непотребна.
Умиротворението се поражда от топлината, а какво е топлина, ако говорим не за времето навън, а за отношенията с други хора? Топлината – това е когато те имат предвид; когато ги е грижа за това, дали ти е приятно; когато се стараят да направят живота ти по-светъл, а не да го потопят в мрак; когато, общувайки с теб, мислят за теб, а не за себе си...
Когато навън е мрачно, тогава силно ти се иска да получиш човешка топлина. Човек за човека, разбира се, е и учител, и събеседник, и дори… „термометър”, ако се замислиш. Но освен това страшно ми се иска човек за човека да бъде „нагревател”. Дори няма да обяснявам това си желание, то е очевидно. Защото ние построихме такъв свят, в който топлината трябва да се търси – нея я няма. Въобще, има какво ли не, а виж, топлината е дефицитна.
Много обичам да ходя в консерваторията, не само за да слушам музика, но и за да се потопя в топлината на човешките лица. Не знам защо, но „студени лица“ в консерваторията не ходят. Аз сравнително често общувам с музиканти и буквално всички те твърдят: в цялата страна има небивал интерес към концертите класическа музика. А защо хората посещават тези концерти? Именно  заради другия живот: смисления, сериозния, топлия.
Топлината привлича хората така, както слънцето слънчогледите. Добре е, когато в социалните мрежи се появи съобщение от рода на „роди ми се дете“. Моментално то има стотици „харесвания“. Но около нас е все същото: простащина, грубост, ирония, от които на мен, макар и изключително ироничен човек, ми причернява.
Светът е студен, защото има много проблеми. Всяка сутрин гледаш новините и се убеждаваш, че пак се е случило нещо неприятно. Но аз не помня някога новините да са били приятни, само при съветската власт, но тогава всички прекрасно разбираха, че новините нямат никакво отношение към живота.
А сега какво да се прави? Да се сее страх, суета и паника? Или да се стараеш да бъдеш „нагревател” за другия човек? Защото това не е даденост, това е избор, който може да направи всеки от нас.
Защото топлината не живее в политико-икономическите събития. Тя живее само между хората. Или не живее... Отново въпрос на избор.
... Иска ми се тези бележки да са интерактивни. Какво пък? Защо телевизията да може, а вестника - не?
Как да стане това? Ами много просто. Ето, вие ще дочетете тези бележки, приближете се до скъп за вас човек и го целунете. Или го прегърнете. А ако скъпият човек не е до вас – обадете му се по телефона, жертвайте 3 минути.
А всъщност, за какво друго трябва да се хаби времето в наши дни, ако не за да се превърнете в нечий „нагревател”?


Авторът е известен литератор и телевизионен водещ