Чувство на дълбоко неудовлетворение

Фьодор Лукянов
политолог

"Предишният модел на отношения в Европа се изчерпа"

Преди година правителството на Украйна излезе с решение да отложи подписването на споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Това трябваше да се състои седмица по-късно на срещата на върха на „Източното партньорство“ във Вилнюс. Тези, на пръв поглед скромни бюрократични действия, имаха съкрушителни последствия.
Сега, година по-късно, сърце не ми дава да кажа, че някой е имал полза от това. Честно казано дори не искам да обобщавам и пресмятам кой колко точки е спечелил или изгубил. От една страна социалнополитическата тъкан на голямата европейска държава се разкъсва болезнено с непредсказуеми последствия. А от друга страна - рухват всички стратегии и сметки на външните сили, които кроиха някакви планове за Украйна. Правилно би било всички спешно да се заемат с ликвидация на щетите, преди да са станали фатални, но и това не се прави.
Неволно Украйна се превърна в катализатор на процесите, започнали много преди лупингите на бившия злощастен президент по съвсем друг повод. Ако не бяха майданът в Киев и последвалите го драматични събития, щеше да е нещо друго. Къде са корените на проблема?
В продължение на близо четвърт век никой от главните участници в промените в Европа не постигна това, което търсеше. Красноречив пример за това е самата Украйна. Тази голяма, потенциално просперираща европейска страна така и не намери успешен модел за собственото си развитие, защото винаги разчиташе някой друг да реши собствените й проблеми.
Русия също не може да се похвали със сбъднати мечти, на което горещо се надяваха привържениците на промените в края на 80-те и началото на 90-те години. Обективните и безпристрастни анализи на изминалите повече от две десетилетия тепърва ще се правят. Но така или иначе не беше намерен цялостен модел с идея за бъдещето. Движейки се по една сложна и хаотична траектория, Русия не стана равноправен участник в световната икономика, който да получава всички дивиденти от глобализацията. Но до определена степен успя да се интегрира в нея, колкото да понася всички трусове на международните пазари. В определен момент това средно положение се превърна в тежест за всички - както за привържениците на по-нататъшната интеграция, така и за поддръжниците на по-изолираното развитие.
Конфликтът в Украйна прекъсна традицията, като породи съвсем друга ситуация, която може да продължи да се развива в различни посоки. Сега, повече от всякога, всичко зависи от самите нас – външните източници на растеж секнаха, или бяха прекъснати от създалата се политическа обстановка.
Колективният Запад подходи към украинската криза объркан. Успешното за Европа и САЩ приключване на студената война произведе импулс, който се запази. Но рязко намаля способността за ефикасното прилагане на експанзионистичната програма. А заради вътрешните проблеми, и по-специално икономическите трудности, нарастващата съпротива от страна на Русия и неуспешните резултати в Близки Изток, по-нататъшното идейно и военнополитическо лидерство на Запада се оказа под въпрос.
Острата политическа криза, възникнала в Украйна по нейни си причини, бързо прерасна в противопоставяне на Русия и Запада в духа на „кой командва тук“. А събитията в Крим изместиха въпроса в плоскостта на съмненията за дееспособността на Запада, след като беше решил да не отстъпва повече. На фона на всичко това упоменатият по-горе характер на политическата реалност в Украйна остана неизменен. И Западът се сблъска с необходимостта на подкрепи страната и силите, без да е сигурен в тяхната перспективност.
Предишният модел на отношения в Европа, създаден след студената война, се изчерпа. Друг модел засега няма. Това със сигурност ще доведе до задънена улица, тъй като светът се е променил до неузнаваемост. Обаче е неизбежно да се направи опит за това, и да се надяваме, че ще е последен от този род.


Авторът е един от водещите руски политолози